Стефан Софиянски: Ходя на гроба на внучето, моля се всяка вечер

Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс”.
При правителството на Филип Димитров е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993 г.). През 1993 г. става заместник-председател на СДС, а през ноември 1995 г. е избран за кмет на София.
От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. Първото решение на това правителство е за въвеждане на валутен борд в България.
През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата.
Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи. Като кандидат на ССД той е избран трети път за кмет на София през 2003 г.
Женен е за Алиса Софиянска и има три дъщери.

- Г-н Софиянски, май не само по фамилия сте здраво свързан със София?

- Роден съм в София на улица „Оборище“ 51. И двамата със сестра ми Мария сме раждани вкъщи. Не в родилен дом.

- Защо, така не е ли било по-рисково, а и нетипично за времето?

- Такива бяха разбиранията на баща ми Антон и на майка ми Елена. Смятали са, че е най-добре лекарят акушер да дойде вкъщи.

- Какви са първите ви детски спомени?

- Много добре си спомням – татко беше уволнен от университета по политически причини. Беше асистент – от една среда с покойните вече Лучников, Мишо Вълчев. Те – майка ми и баща ми, там са се запознали. И двамата са юристи. Тя е била студентка. Нейният баща е безследно изчезнал, всъщност убит и след това осъден от Народния съд. Едва са я спасили да не я изключат. Женят се през 1949 г.

- Как е оцелял като уволнен университетски преподавател?

- С двама приятели са направили соападжийско предприятие за превози. С един камион ходеха да товарят чакъл от Враждебна. Даже си спомням куриозна ситуация. Както товареха, си разменяха реплики на латински. Спомням си, татко ме вдига една сутрин и казва: "Ставай бързо, ще те водя с камионите за чакъл". И аз бях най-щастливият човек. Петгодишен. Отивам там. Скъсаха ми една пита слънчоглед. И като се връщам, още на вратата ме посрещна една медицинска сестра с думите: "Честито, имаш сестриче!". А като го видях това малко човече, не се сдържах и викам: "Ще ти дам слънчогледчето!".

- На какво играехте като малчугани?

- В квартала ритахме футбол с гумени топки. Вечно бях ожулен. Още играя. Много съм запален от дете. Не мога вече и събота, и неделя, но един ден - да. На 66 съм вече.

- Какъв ученик бяхте?

- Нормален. Завърших с 4,64 осми клас. Имах три четворки и останалото - петици. С тази диплома кандидатствах и ме приеха в Първа мъжка гимназия. Нашите бяха много щастливи, защото успехът ми не беше от най-високите. То на мен акълът ми идва малко бавно. След това завърших с пет и доста.

- Какво ви се случи в университета?

- Кандидатствах право в университета и в икономическия. Темата беше много трудна - за събитията 1943-1945 г. Още като ученик се занимавах със статистика и много я обичах. Главно заради спорта. Често намирах грешки на журналистите от пресата. Това ми стана и професия. Така ме приеха и на двете места. Е, не беше право, както настояваха нашите, но аз никак не се трогнах. Влязох педагогика. Баща ми искаше да се прехвърля право след първата година. Аз обаче поисках да уча статистика, въпреки че тогава тази специалност беше с най-нисък бал. Отидох в канцеларията и поисках да ме преместят. Служителката ми каза: "Абе, момче, ти луд ли си? С този бал може да се качиш още нагоре в класирането, а ти си решил да ощастливиш някого". Въпреки това я записах и я завърших с отличие през 1973 г.

- С това образование и успех сигурно сте попаднали в Школата за запасни офицери?

- Работих, първо, 6 месеца. На следващия март влязох в казармата. Какво ШЗО - КЕЧ. С този произход. Дядо ми, на когото съм кръстен, е бил търговец на семена в цяла Европа. Изчезнал е безследно. В присъдата от Народния съд е записано, че "с поведението си е уронвал борческия дух на народа". По-късно съм ходил с майка и татко по местата, където са били магазините му в Букурещ, Белград, Загреб. Имал е представителства от Будапеща до Копенхаген. На баба ми брат й пък е Петър Габровски. Бил е министър на вътрешните работи преди 9 септември. Та затова бутах количката и въртях лопатата. Чак после ме изтеглиха да върша канцеларска работа като висшист, защото замествах двама щатни служители. Беше ми добре, защото съм работлив, а имаше и много цифри.

- И докъде я докарахте със статистиката след КЕЧ-а?

- Започнах работа в едно управление, но взеха да идват компютрите. След това се преместих и до 1991 г. работих в един институт по строителна кибернетика.

- Как се запознахте със съпругата си Алиса?

- Тя е строителен инженер. Първата година не можа да влезе, защото искаше архитектура. Влизаше се само с отличие. Тогава дойде да работи в нашия институт. И понеже живеехме близо, работехме заедно, ходехме заедно.

- Не ви ли поканиха все пак да станете член на БКП като млад и надежден специалист?

- Всички знаят за фалшивата ми партийна книжка от кампанията през 1995 г. Стана нарицателно в политиката за компромат. Имаше опит да ме вербуват за член на БКП през 1984 г. Защото работех много, партийният секретар в института ме покани. Беше откровен и каза, че нещата в партията не вървят добре, че организацията остарява и членовете й намаляват. Отказах, аргументирах се с миналото си. Казах на другаря, че не споделям и възгледите им. Тогава той ми отговори в прав текст, беше сериозен човек, че това е единственият ми шанс да се развивам.

- Откъде тогава дойде компроматът с фалшивата ви партийна книжка?

- Знам подробности, но няма да ги споделя. За мен случаят е забравен. Човекът, който беше направил това, се беше притеснил изключително много. И когато ме избраха за кмет, дойде и ми разказа как е станало всичко. Човекът е работил в архива на Народното събрание. Поръчали са му празна партийна книжка и номер от съответната година. И той ги е занесъл.

- Т.е. - откровен фалшификат?

- Да, откровен фалшификат. Беше ми болезнено, но вече е минало.

- Кой ви вкара в активната политика, как стана?

- Имахме вече две деца с Алиса, аз работех добре. Живеехме самостоятелно. Станах подкрепаджия веднага след промените. С Митко Манолов бяхме от учредителите на строителния синдикат. Бях на конгреса в зала "България", когато избрахме Тренчев. Включих се да помагам на СДС с това, което можех - главно с компютрите. И когато получавахме дарения - компютри, ходех с приятели. Вършех техническата работа, в т.ч. и пренасянето на машините на ръце по етажите. Включването им в мрежата.

- Откъде бяха даренията?

- От българи от чужбина. Получихме три форда, принтери, офис техника. Правех едни модели за "Демокрация" и тогава Волен Сидеров и Филип Димитров ме поканиха да стана икономически директор. Бяха хубави времена, защото сградата на СДС на "Раковски" беше пълна с хора. Там се срещнах със Стоян Ганев, с Митко Луджев, с Венци Димитров.

- Филип Димитров, като министър-председател, ли ви покани да оглавите Комитета по далекосъобщенията?

- Да. С него и досега сме в много добри отношения. Уважавам го много и имам много голям респект към интелигентността му, начина, по който работи, и безспорната му честност. Бяхме много близки с Илко Ескенази и от вестника, и като зам.-председател на Обединения християндемократически център. В СДС тогава нямахме подготвени кадри и се търсеше някаква професионална близост.

- Как се справихте като служебен премиер, знаехте ли какво да правите в условията на хиперинфлация, или импровизирахте?

- За да успееш, има една-единствена философия. Да работиш много и да не се разсейваш. Страшно беше. Тогава ми излезе херпес. Стресница, дето му викат българите. Хората ми се подиграваха, като излизах така по телевизията. Приех, защото знаех какво ще правя. Бях си набелязал конкретни неща. Оставих кметството с големия риск да се проваля. Ако се бях провалил, нямаше да мога да се върна нито в кметството, нито в политиката.

- Имахте ли предварителни разговори с президента Петър Стоянов тогава?

- Да, поканиха ме. Той, Иван Костов. Другият вариант за поста беше Сашо Божков. Сашо, с когото сме приятели от деца, бог да го прости, каза, че аз съм по-подходящ. Поставих обаче определени условия. Исках задължително аз да формирам екипа си. Приех, разбира се, номинации от Петър Стоянов и от СДС. Тогава поканих Гаврийски за финансов министър, Даниела Бобева за икономиката, Иван Нейков за социалните дейности, Стоян Сталев за външните работи. Хараламби Анчев беше много важна фигура, защото балансираше напреженията между главния прокурор Татарчев и вътрешния министър Богомил Бонев, който дойде като съветник на Петър Стоянов.

- Как взехте решението за валутния борд?

- Взехме това решение буквално без коментар. Направихме един съвет за финансовата стабилизация. Тогава поканих Чавдар Кънчев, Краси Ангарски, Гаврийски, Любомир Филипов от БНБ. Ние приехме това решение. Аз го съобщих на Министерския съвет. Мина без коментари, защото беше узряло да се случи. Трябваше да се обслужат хората. Затова го избират един кмет или един премиер - да служи, не да управлява. Затова ми е конфликтно, когато сега министри и министър-председатели казват: "Аз дадох". Не е така - хората дават на теб. Хората ти дават и възможността, и парите си.

- Нямате ли усещане за грешки на прехода, за деформации от приватизацията, за прекален командирски подход?

- Някои хора така работят - с команден подход, това не е задължително погрешно. За грешките трябва да се носи бързо отговорност. На мен ми повдигнаха четири обвинения - за Халите, за "Милениум център", за "Токуда" болница и за грандхотел "София". Всичко се оказа коректно направено. Аз поех цялата отговорност, въпреки че имаше много хора по веригата. Когато не можах да се справя с боклука, просто напуснах.

- Вярно ли е, че голямата ви дъщеря Елена е одрала кожата на майка си?

- Чак такива неща няма. Децата приличат на себе си. Да, има прилика, но никога не сме ги мерили кой на кого прилича. Елена е най-голямата ми дъщеря. Тя има две деца. И е най-малка на ръст.

- Сполетя ви страшна трагедия, почина внучето ви Камен. Как се преживява подобно нещо?

- Каменчо, миличкото детенце, какво беше направило, че си отиде толкова рано от този свят?! Нямаше и един месец. Ходя да го виждам на Задушница.

- Вярващ ли сте?

- Да, много. Религиозен не толкова от формалната страна на религията, колкото от вътрешна потребност. Имам много просто обяснение за религията. Всичко, което е над мен, всичко, което не мога да си го обясня и разбера, това е Господ. И затова, когато не мога да разбера нещо, се обръщам към него. Моля се всяка вечер - не ритуално, а в съзнанието си.

- Има ли табута за връзките на дъщерите ви?

- Елена имаше една връзка с Митко Спасов. Симпатично момче. Прецениха, че няма да продължат заедно, разделиха се. Алиса така е възпитала нашите деца, че си носят отговорността. Споделят с нея. Аз последен научавам. Не се вълнувам особено, защото имам доверие и на четирите.

- Виждате ли се със свата си Васил Божков?

- Ива и Антон много отдавна са заедно. Два до три пъти годишно се виждаме с Васил Божков. В нормални отношения сме били и преди това. Всеки върви по собствения си път. Радваме се на децата.

- Как си почивате?

- Запален скиор съм. Планинар и гъбар съм. Много пачи крак набрах в Средна гора. Сега излиза и манатарката. Малко ме е страх от отровния двойник на бисерната гъба - пантерката.

- Какво четете?

- Обичам много поезия. Класиката - Ботев и Вазов. Обичам много символизма - Теодор Траянов, Николай Лилиев. Много обичам Яворов, даже сега на нощното ми шкафче е той. От световните автори чета Шарл Бодлер, Франсоа Вийон. Любим ми е Едгар Алън По. Трудно започвам нова книга. На вилата имам всички томове на Чехов. Прекланям се пред величието на Теодор Драйзер, пред Виктор Юго и Достоевски.

- Какво правите в имението си в Поручик Чунчево?

- Това е село, близо до морето. Като във всяка селска градина, имам по десетина корена домати, копър, патладжани, люти чушки, защото много ги обичам. Това е Добруджа - богата земя, каквото боднеш, даже с двете леви ръце, се хваща. Имам един декар лозе, от което си правя вино и ракия. Никога не бях правил. Само съм купувал гроздова "Академик Неделчев". И сега, като видях как се прави, не е толкова сложно. Е, отначало не се пиеше, но сега започна да се пие. Даже някои приятели казват, че е добра ракията. Не знам как да разгранича иронията от сериозното, но я пият.

- Човек може да ви види да шофирате сам по улиците на София.

- Не съм от най-добрите шофьори, но обичам пътуванията. Дори когато бях депутат в Брюксел, не летях със самолет, а шофирах сам. Беше настроение. Не ми доскучава по хубавите пътища.