Кучето което чака 10 години починалия си стопанин


Историята на Хачико датира от 20-те години на XX век, когато един професор в земеделския факултет на университета в Токио го осиновява. Кучето е от породата Акита и е родено във ферма близо до град Одате, префектурата Акита (Япония).
В Япония Хачико е национален герой заради забележителната си вярност, която демонстрира пред своя собственик, и която продължава повече от 9 години след смъртта му. Кучето е известно по цял свят и на него са посветени много книги, филми и дори статуи.Професор Ейзабуро Уено пътувал всеки ден до работното си място и кучето винаги го изпращало до близката станция Шибуя. Двамата спазвали този ритуал до май 1925 г., когато професорът повече не се върнал. Уено починал, а Хачико продължил да го чака на станцията.






Всеки ден през следващите 9 години, 9 месеца и 15 дни Хачико чакал завръщането на Уено в уреченото време на станцията. Много хора, които работели на гарата били виждали кучето и професор Уено заедно всеки ден. Когато през 1932 г. голям японски вестник публикувал историята на Хачико, хората започнали да му носят лакомства и храна, за да го поддържат в невероятното му дело.Хирокичи Сайто, който бил един от студентите на Уено, видял Хачико на станцията и го проследил до дома Кобаяши, където научил историята на живота му. Той се вдъхновил от сърцераздирателния разказа и публикувал преброяване на кучетата от породата Акита в Япония.




Акита, една от най-старите японски породи, е известна със своята вярност. През 1932 г. една от статиите на Сайто била публикувана във вестника Токио Асахи Шимбун, което поставило кучето в светлината на прожекторите и Хачико се превърнал в национална сензация.Много родители и учители използвали историята на Хачико като пример, който да следват децата. През април 1934 г. известен японски скулптор направил бронзова скулптура на Хачико и породата Акита станала още по-известна. Хачико починал на 8 март 1935 г. – тогава бил на 11 г. Кучето било намерено на улицата в Шибуя. Любовта и верността на това куче заслужават да бъдат помнени вечно.Останките му били кремирани, а прахът му бил погребан в гробището Аояма в Токио, където те почиват до любимия му собственик професор Уено.


Какво четем:

🔴 Николай Хайтов - един живот, символизиращ пътя на българското познание

🔴 Легенди и предания за скалния масив Белинташ

🔴 Когато стойностите на триглицеридите са повишени

Източник: bgspomen



Коментари



горе