Как да се справите със съсед, който смущава целия вход на блока?



Току що сте се прибрали вкъщи, легнали сте на дивана и започвате да изживявате заслужената почивка след дългия работен ден. Задължителна част от тази почивка са тишината и спокойствието, които обаче... липсват. Вашият апартамент трепти в синхрон с музиката на съседа, а вие се чудите дали не е поканил някоя банда да свири наживо у тях. Лежите безпомощни, докато накрая ви омръзна, излизате и се сблъсквате на стълбите със съседа от последния етаж, до когото със същия ефект е достигнал неприятният шум. Звъните на звънеца на шумния съсед, но без успех. Прибирате се, но се замисляте, че това може да се случи пълноценно утре, вдругиден и така нататък, ако не вземете необходимите мерки.
Законът тук е на наша страна. Всеки от нас като част от блока/входа има не само своите права, но и неизменни задължения. Обръщаме се към Закона за етажната собственост, който гласи, че:
- Всеки собственик, ползвател или обитател на жилище е длъжен да не извършва в своето жилище дейности или действия, които създават безпокойство за другите съседи, по-големи от обичайното;
- Всеки собственик, ползвател или обитател на жилище е длъжен да спазва правилника за вътрешен ред в етажната собственост.

Разбира се, той най-вероятно ще пледира, че си е в негово право да си направи съответния купон или ремонт на жилището, независимо от шума. Конкретните допустими часови рамки и подробностите около тях се уреждат с наредби на Общинския съвет в рамките на съответната община. Можем да дадем пример с град София и Наредба №1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична община. Съгласно нея ние сме в правото си да изискваме от нашия съсед да не вдига прекален шум в различните му форми (увеселение, ремонт) във време, различно от предвиденото в наредбата. А тя гласи, че подобен извънреден шум е разрешен:
- От 8 до 14 часа и от 16 до 20 часа в дните, обявени за работни;
- В почивни дни само със съгласието ни като засегнати съседи – например, ако сме били предупредени предварително, че в конкретен ден Х съседът ни ще бъде малко по-шумен поради смяна на дограмата;
- Важно за свиренето на музикални инструменти и пеенето като част от обучение, репетиране или преподаване – може да се осъществяват само от 08.00 до 14.00 и от 16.00 до 22.00.
Споменахме вече и за наличието на Правилник за вътрешния ред в етажната собственост. Той се приема от Общото събрание на входа/блока, като решението се взима с мнозинство повече от 50 % от представените идеални части от общите части в етажната собственост. Съгласно Закона за етажната собственост е изработен примерен правилник за вътрешния ред, който може да се използва от Общото събрание, но не е задължителен и може да променян по усмотрение. Съгласно него се забранява свиренето, пеенето, шумния говор и увеселения, използването на озвучителни системи, на перални и съдомиялни машини, извършването на производствени дейности и ремонтни работи, които нарушават спокойствието на останалите обитатели във времето от 22 ч. до 8 ч. сутринта и от 14 ч. до 16 ч. следобед. Изключения биха могли да се допуснат само с разрешение от председателя на УС (домоуправителя).
Много добре, ще кажете вие. Принтирахме всички тези наредби и закони, но нашият шумен съсед не прави нищо по въпроса и трябва да пристъпим към други мерки. Вече сме минали фазата със самостоятелни „мирни" преговори с неуспешен край, затова можем да пристъпим към следните варианти:
- Отиваме на място заедно с домоуправителя, който съставя протокол за констатирано нарушение, който се подписва от него и двама други съседи - свидетели. Този протокол съдържа данни за съседа-нарушител, описание времето и датата на извършване на нарушението. Съставят се три еднообразни екземпляра – по един за управителя, за нарушителя и общинската/районната администрация. Оттук нататък съответната администрация може да състави акт за установяване на нарушението, въз основа на което се издава наказателно постановление от кмета или упълномощено от него лице, както и глоба в размер от 50 до 100 лв.
- Ако на територията на нашата община действа наредба за опазване на обществения ред, можем да се позовем на нея. Процедурата по налагане на наказание е същата като в предишния пример, но финансовата санкция може да бъде в по-големи размери. Така например споменатата вече Наредба №1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична община предвижда наказание от 100 до 2 500 лв. в зависимост от нарушенията.
- Най-ефективен и бърз, но и най-краен метод за справяне с шумен съсед, е набирането на 112 и обръщането към органите на реда. При пристигане на място полицаите отправят устно предупреждение или съставят предупредителен протокол на нарушителя, който се подписва от длъжностното лице, съседа и поне един свидетел. Ако съседът продължи да вдига шум, ще последва съставянето на акт за нарушение.
Законът дава право и да се отървем буквално от шумния съсед. Така в Закона за собствеността ние намираме чл.45, а именно, че собственикът на етаж или част от етаж може да бъде изваден от сградата по решение на Общото събрание:
- ако използва или допуска за използване неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди;
- ако систематически нарушава правилника или решенията на Общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави;
Вземането на такова решение се прави след задължително писмено предупреждение от домоуправителя, с която нарушителят е предупреден, че ще бъде изваден от имота и впоследствие той не е прекратил нарушението. Въз основа на вече приетото и влязло в сила решение на Общото събрание се уведомява районния съд, който издава изпълнителен лист. Изваждането от сградата може да се осъществи в срок от 1 до 3 години.
Подобно изваждане от сградата може да се осъществи и при неплащане на месечните такси за почистване на входа, асансьор и др. подобни. Възползвайки се от чл. 38 в Закона за управление на етажната собственост, Общото събрание дава възможност в 14-дневен срок на длъжника да възстанови натрупаното задължение. При неплащане в рамките и на този период се пристъпва към чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, като се изисква от съда заповед за изпълнение и принудително събиране на задължението, както и изваждане от сградата в срок от 1 до 3 години.


Какво четем:

🔴 Мисли на дядо Добри

🔴 Парадоксите на българските нрави

🔴 Де е България (Видео)

Източник: spisanie



Коментари



горе