Аз един Бачо Киро съм, без страх от турчин комита съм
Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета (днес Бяла Черква), Търновско в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години и трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо.
След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в с. Горни Турчета, където преподава до смъртта си през 1876 г. (с прекъсване през 1871 г.).
По пътя на самообразованието и с упорит труд израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода.
През 1869 г. учредява първото селско читалище в България – „Селска любов“. През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870-1871 г. е дописник на вестник „Македония“. През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.
В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознава с ред видни дейци на ВРО. Близък приятел на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 г. е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.
След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 г. успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е сформирана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Взема участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. вДряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.
Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, печели дори враговете с достойното си държане. Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случва нещо изумително. На хубав и чист турски език български патриот издекламирал следните стихове:
- „Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)
- без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)
- Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)
- Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум)
- Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)
- въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)“
Обесен е заедно с Иван Семерджиев на 28 май 1876 г. в Търново.
Приживе издава три книги: „Описание на село Горни Турчета“ (1870), пътеписите „Пътуванието на Бача Кира“ (1873), „Второто пътувание на Бача Кира“ (1874). В ръкопис остават много стихотворения (сред тях и поемата „Пруско-френската война“), историографски и фолклористични изследвания-летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), „Софийското приключение“ (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събира множество фолклорни материали, част от които изпраща на Петко Славейков в Цариград.
Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници.
Паметник на загиналите за освобождението от турско робство – квартал „Варуша север“, Велико Търново
Бачо Киро“
Тоз ден обесиха Бача ви Кира —
вече забравих коя бе година —
другите, с него що бяха, стотина,
се отърваха. Ех, то се разбира!
Този не ял и дори не мирисал
лук; а пък оня ахмак се преструва;
трети се кръсти: „Та кой би уйдисал
на хаймани по умът! Да бунтува?
Против кого? За какво? И защо ли?
Царя ни благ е, аллах да го чува!
Вече престанаха сълзи, неволи
и кръвнините, откак той царува…“
Ето пък онзи там скута цалува
на едно мурго ефенди надуто:
„Аго, аллах да ти дните съчува:
мене ме хайти подлъгаха люто.“
Бачо ви Киро стои и ги гледа
и му се в сълзи сърцето облива:
„Боже прости, за такива говеда
исках свобода и аз… за такива…“
И, недорекъл, напред се изстъпи —
воля е, чужда я воля не спира:
„Ето, живота за други е скъпи —
той е омразен за Бача ви Кира!
Всички, що видите тука пред вази,
те са невинни — и тия в затвора…
Аз съм виновен, един само ази —
че съм говедата смятал за хора.
Аз съм виновен! И с Бача си Кира
щото ви скимне такова правете —
духом свободний свободно умира,
а си не връзва с живота ръцете!“
И покачен бе за свойта измама
той на бесилката… ех, сиромаха! —
И остстрани му разбойници двама:
както Исуса когато разпнаха.
Какво четем:
🔴 Аспаруховият вал във Варна – част от отбраната на българите🔴 Чужди банки подгониха Булсатком, държавата го спасява
🔴 10-те най-най в природата на България. Такава божествена красота не сте виждали скоро! (ВИДЕО)
Източник: magnifisonz
Коментари
Последвайте ни във facebook!
