На сладко от рози в Патевата къща
Сигурна съм, че повечето от Вас са се разхождали из калдъръмените улички на Карлово и са отпивали глътки от писаната и неписаната наша история върху камъка и дървото, тъканта и песните, легендите и Балкана... Тези глътки кладенчова вода утоляват жаждата ни за хубостта на родния край, за съхраненото народно богатство, за взидания човешки труд...
Предлагам Ви още веднъж да се потопим във възрожденската епоха като надникнем в Патевата къща – една от забележителностите в комплекса „Старинно Карлово”. За нейната история и музейни сбирки ще разговаряме с г-жа Емилия Анастасова – аниматор в музея „Патева къща”.
Г-жо Анастасова, бихте ли се представили кратко?
Казвам се Емилия Анастасова. Работя като аниматор в „Патева къща”, комплекс „Старинно Карлово” в красивото подбалканско градче Карлово.
За мен е удоволствие да минавам всеки ден по тесните калдъръмени улички и да спирам на някогашния мегдан - мястото, където се намира Патевата къща. По време на Възраждането тази част на Карлово е била населявана от интелигенцията на града - по-заможните будни и родолюбиви карловци.
През коя година е открит туристическият комплекс „Старинно Карлово” и каква е историята на Патевата къща?
Комплексът е открит през август 2014 г. от община Карлово с подкрепата на оперативната програма ,,Регионално развитие” и включва основно 5 къщи-паметници на културата със забележителна архитектурна стойност. Една от тях е превърната в „Къща на карловските цветя и билки” или тъй наречената „Патева къща”. Архитектурата, красотата на двора и величественият Балкан, стоящ зад тях като фон, няма как да не привлекат Вашето внимание. Именно в този двор и къща днес властва магията на карловските цветя и билки.
Според Вас, какви спомени за миналото крие Патевата къща?
Къщата е построена още през 1848 г. от известния карловски майстор Патьо дюлгерина и е била собственост на Патьо Хаджимичев – богат търговец на стоки, притежаващ маслобойна и тепавица за обработка на гайтани. Макар и чорбаджия, Хаджимичев е бил родолюбив българин, даряващ средства за образованието и подпомагащ революционния комитет в града. В двора на къщата се намира и Патева мааза, построена от неговия син Васил, убит по време на ,,Страшното”-1877 г.
Характерен елемент за карловските дворове е каменната чешма, носеща прохлада от Балкана, задвижвала някога занаятчийските колела и радваща окото с красиви орнаменти. Тук, в Карлово, е живял и наследникът на рода - Павел Патев-известен интелектуалец, посланик във Франция и консул в Русия и Турция, секретар на Комитета за възстановяване къщата на Васил Левски.
Карловци още пазят спомени за Патевата къща. Дворът е бил изключително красив, изпъстрен със зеленината на китни чимшири и ароматен здравец, шарени мушката... Но какво е карловският двор без маслодайна роза, наричана гюл, трендафил - възпят в народните песни? Стопанката карловка, с типичното си чувство за хармония и красота, се е стремяла градинката й да бъде радост за окото през цялата година. Затова именно и Патевата къща е посветена на карловските цветя и билки.
Къде ни отвеждат експозициите в тази къща-музей?
Къщата, с нейните подредени експозиции, ни отвежда в свят на красота и любов към природата. Свят, изпъстрен с магическата сила на билките и вълшебния аромат на маслодайната роза.
Всяка една от стаите в Патевата къща има своето послание към гостите. Така например едната от тях ще Ви пренесе в миналото при гюлапаната - автентичен меден съд за преработка на рози и извличане на розово масло. Друга ще Ви представи покоите на царица Роза и ще Ви примами с празничната си атмосфера и дух. Третата стая ще Ви плени с ароматния билков чай, уханието на парфюм от рози, с мириса на дъхава лавандула, носеща се от всеки ъгъл и напомнящ за аромата на бабините ракли...
Всеки гост на музея може да бъде част от тези природни вълшебства. Наред обаче с всички красиви гледки ще Ви запознаем също и с лечебните свойства на билките от националния парк „Централен Балкан”, ще научите за традициите и обичаите в розопроизводството, за извличането на етерични масла и направата на козметични продукти от Розовата долина.
С атракциите, които предлага, Патевата къща е тъй привлекателна за карловци и гостите на града! Затова я наричаме не „музей”, а „къща”.
Какво ни разказва Карловската маслодайна роза?
Идвайки от древна Персия и минавайки през Турция, маслодайната роза пристига в нашите земи през 16 век. Именно тук тя намира благодатно място за развитие и то се превръща в така наречената „Розова долина”.
Известна още от времето на египетските принцеси, маслодайната роза и досега ни дарява с неповторимия си чар и аромат. Мога да кажа, че това очарование е предадено и на тукашните хора. Розата завинаги е вплетена в техния бит и култура. Радост и мъка, сълзи, смях съпътстват живота им... И няма как да познаваш розовия аромат и розата, без да усетиш и нейните бодли! Мисля, че това е борбата на хората за добруване и битие... Докосвайки пръстите си до Царицата на цветята, хората са опознали всичките нейни тайни и тънкости. Днес, прекланяйки се пред красотата на маслодайната роза, осезаемо усещаме и духа на Празника на розата, организиран всяка година в нейна чест, посветен на красотата и младостта.
Трябва да споменем и това, че в миналото всеки розобер бил своеобразен празник. В китните розови градини са се харесвали и залюбвали моми и момци...
А днес празниците имат ново развитие. Тържеството на духа на розата е в края на месец май, когато нашият град Карлово е изпълнен с песни, танци, ухание на рози, с радостта за възраждащото се розопроизводство.
Бихте ли ни запознали с представените в музея продукти от рози?
Маслодайната роза, превърнала се в символ на България, е подарила на света розовото масло. В продължение на годините цената му е колкото на златото, а оттам идва и названието му ,,течно злато”.
През Средновековието розата е била основен източник на розова вода, използвана предимно в обредите и обичаите на хората, в народната медицина. Именно тези два ароматични продукта - розовото масло и розовата вода са в основата на козметиката на водеща компания от нашия район. ,,Българска роза” е фирмата с дългогодишни традиции в розопреработката. Една от експозициите в Патевата къща представя нейния богат асортимент, включващ и лавандулата. Продуктите, съчетани в козметични серии, задоволяващи претенциите на съвременния потребител, са признати в цял свят. Високото качество е гаранция за успешното развитие на компанията ,,Българска роза”.
Според Вас, какво е посланието на българската маслодайна роза?
Розата намира място и в духовната култура на местните хора. Като гюл-трендафил тя е възпята особено колоритно в народното творчество. А българката, вечно търсеща красивото, е пренесла великолепието на розата и в своето облекло, в накитите си... Сръчните занаятчии изобразяват розата в златарството, в дърворезбите...
Вълшебният дух на розата остава като прекрасен спомен от майски трепети и празнична атмосфера. Той пробужда в нас надежди за нови преживявания в Розовата долина.
Чрез аромата на розата изпращаме към всички познати и непознати земи нашите послания за силата и неподправеността на българската земя.
Българското розово масло, носещо омаята и свежестта на майска утрин в Розовата долина, е като един своеобразен проздрав към близки и далечни народи.
Някои посетители наричат Патевата къща „Самодивската къща”. Какво е Вашето обяснение за това?
Наистина се използва и това наименование като моето обяснение се крие в далечните времена и езическата символика. Още в миналото хората са знаели за магическата сила на билките. С тях те не само са прогонвали злото, но и са правени магии за предизвикване на беди. А тези, които са се занимавали с нечисти дела, са били самодивите и самовилите. В нашите представи те са като млади девойки, в бели премени, обитаващи поляните. В легендите и преданията се казва, че самодивите излизали сутрин рано, по роса. Те събирали билки и играели хоро в кръг, символизиращ слънцето.
Навремето, още неразгадали изцяло тайните на билките, но вярващи в тяхната сила, хората си служели с тях. Вярвали, че билките са най-лековити на празника Еньовден. Празникът бил почитан също от хора, владеещи зелената магия - гьоздчии, ахтари и спицери. Тогава използването на билките се съчетавало с магически танци и заклинания.
Можем да кажем, че в далечни времена много от обичаите и ритуалите на хората били свързани с билките и техните сили. Такъв ритуал е например „Самодивското хоро”. И до ден днешен то е пресъздавано от млади девойки. С венци от билки на главите, с бели ризи, препасани с коланчета „зунки”, девойки излизат рано на Еньовден по росни ливади, събират билки и мълчат докато играят в кръг - за да не опорочат магията на билките.... Интересно, нали?
Но, ако дойдете в Карлово, ще присъствате на подобен автентичен ритуал, а именно до Празника на лавандулата. Този празник се проведе наскоро в Патевата къща за трети пореден път и съвпадна с Еньовден. Деня посвещаваме на етерично-маслените култури, които дават поминък на тукашните хора, както и на етеричните масла, имащи голямо значение за фармацията.
В Патевата къща ще се докоснете и до Лавандуловата фея. Тя в никакъв случай не отстъпва по красота на Царицата роза!
Можете ли да посочите имената на някои от билките, характерни за региона на Карлово?
В парка ,,Централен Балкан”, създаден в Стара планина над града, се срещат доста от диворастящите билки на България. Ще видите жълт кантарион, червен риган, балканска чубрица... По пътеките на балкана ухае на див здравец... А от карловските дворове се усмихват невен и шибой, мирише на босилек, джоджен и мента... Нещо повече, с течение на годините хората са се научили да култивират много от билките.
Сезоните се редуват с ароматни розови градини... Ширят се лилави морета от лавандула... После идва свежият полъх на зелената мента или възбуждащият апетита аромат на бял риган... Оранжевият цвят на невена привлича погледите ни, гали окото на всеки минаващ през долината... Наслаждаваме се и на бялата премяна на градините с култивирана лайкучка.
Бихте ли изброили някои от билковите продукти, представени в музея?
Всички по-горе изброени билки растат и в дворовете на Комплекса от старинни къщи. Билките събираме и преработваме в минидестилерията, изложена в Патевата къща. Голяма атракция за посетителите е това, че на живо могат да наблюдават как се извличат етерични масла от тези билки. С нашата помощ и опит гостите на музея могат да участват в направата на домашен билков мехлем по стара бабина рецепта.
Благодарение на лечебните си свойства мехлемите са се доказали през годините като народен лек. Всеки посетител на музея може да отнесе със себе си такъв продукт, предвиден за кожни заболявания, за облекчаване на ставни и ревматични болки, за прилагане при изгаряния и рани. Благият мехлем, например, е бил като панацея в народната медицина, а неговата рецепта е запазена отпреди 300 години. Мехлемът се изработва на място и облагва много заболявания както външно, така и вътрешно. За направата на тези мехлеми се използват само натурални суровини и продукти.
Следва продължение
Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Берлин
Снимки: Д-р Ваня Велкова
Какво четем:
🔴 Нови находки са категорични: Човешката еволюция е започнала по нашите земи🔴 Църквата почита Св. Прокопий - покровител на пчелите
🔴 Пататник с картофи
Източник: България сега
Коментари
Последвайте ни във facebook!
