На лов за аметисти в Родопите


Адреналинът се покачва, дланите се потят, сърцето бие до пръсване, докато държиш все още топлия неугледен каменен къс, покрит с лепкава глина. Въпреки изгарящото слънце, нажежило до краен предел хълма, умората от дългите километри преход, сякаш те подминава и се отдаваш на трескавата емоция. Тогава разбираш мощта на природата и богатствата й, създавани милиони години. Трудно е да си представиш, че има места в планините ни, където почти не е стъпвал човешки крак. Точно там, където туристически маркировки липсват, падналите дървета и скалният състав служат за ориентир, геолози и минералози „плуват" в свои води. Слънчевите лъчи са издайникът на планинската съкровищница от кристали. Потъналите в пръст и органични останки камъни пробляскват, та човек не може да сбърка аметистовите и кварцовите друзи, по чиито стенички и връхчета светлината сякаш танцува. В такъв момент всеки забравя за умората, жегата и пепелянките и се отдава на блаженството да открива нови и нови скъпоценни късове - кой от кой по-голям и по-красив.

Групата не е голяма - 12 студенти - бъдещи геолози, и двама преподаватели от Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски", а мотивът е студентска практика. Благодарение на доц. Василка Младенова и гл. ас. Ласло Клайн пред нас се разкри един тайнствен свят, за който никога не сме предполагали, че съществува - светът на родопските кристални съкровища. Очакванията за приятен планински поход рухват още първия ден из дебрите на Източните Родопи. Става ясно, че пътешествието всъщност е работа, когато двамата геолози засипват всички ни с въпроси за произхода на скалите, морфологията и свойствата на изграждащите ги минерали. Тъпият отглас на геоложките чукове пък съвсем ни изважда от унеса за приятен отдих сред природата. Трябва да се търсят минерали. А Родопите са точното място.

Освен споменатите вече аметисти и безцветен кварц там изобилстват гранат, яспис, халцедон, апатит, албит, актинолит и неговата зелена прозрачна разновидност - смарагдит. Повечето са скрити от погледите на лаиците. Някои се намират по теченията на реките - като гранатите, други са по върховете на недостъпни хълмове, обградени с висока непроходима растителност и папрат - царство на всякакви твари и животинки. А докато ровим из дупки и ямки с надеждата да извадим хубав кристал, дори не обръщаме внимание на дребните представители на фауната и забравяме, че същите всяват ужас в по-префинените от нас, ако ги срещнем вкъщи. Но в Родопите човек се слива с природата.

Една от задължителните геоложки точки е Мадан - спретнато красиво градче, обградено от наниз от зелени хълмове. От някогашната гордост на града - „Горубсо", са останали постройките и спомените на местните. Сега работят няколко рудника и кариери. Районът е "свърталище" за колекционерите на галенит и пирит. Емоциите ни завладяват дотолкова, че почти не забелязваме минаващите вагонетки над главите ни, пълни с камъни. Забравяме жегата, прахта и разлаяните кучета пазачи и се втурваме нагоре по хълма на лов за блещукащите златисти кубчета. А те са толкова много, толкова различни и неповторими, че трудно може да ни извади от унеса дори подвикването на геолозите за тръгване. Защото предстоят още интересни преходи в дирене на минерали. 

Пътят е на зиг-заг, с остри завои, надвиснали скали от едната страна, и криволичещата река Въча от другата. На път сме за с. Михалково. Посреща ни острата миризма на минералната вода в района. От старата чешма в селото с течаща минерална вода не е останал и помен. На нейно място се мъдри творение на съвременен дизайн - повече приличащо на плажен душ, отколкото на български извор за минерална вода.

Местността изобилства от мрамор - снежнобели късове с малки черни петънца от графит. В района са правени геоложки проучвания за добив на графит, но количеството се оказва недостатъчно и идеята пропада. Затова пък се намират два изключително търсени минерала, които имат приложение и в ювелирната промишелност - цоизит и шпинел. И навсякъде красиви кварцови разновидности. В непосредствена близост до Крумовград е Аврен - планинско село с разпръснати бели къщи по хълмовете.

Много от хората в района работят в града, но предпочитат да живеят по селцата наоколо. Сред местните има запалени любители на минерали, които знаят всяко кътче в околността. Ядосват се на обикалящите иманяри, които в опит да намерят кристали натрошават скалите и рушат творенията на природата, носещи отпечатъка на милиони години от създаването им. Водят ни на голямо възвишение на „лов" за аметисти.

Лилавите островърхи късове кварц не са подминати от вандали. Смлени почти на прах разкошни късове са натрошени безпощадно заради цената на аметиста. Това е скъп камък, използван в бижутерията, а напоследък и доста модерен, което обяснява интереса към него от търсачите на минерали. Двукаратов шлифован камък с отлична прозрачност и наситен цвят стига до няколко стотачки евро. И все пак у нас е почти невъзможно човек да се натъкне на такъв къс, а най-красивите образци са от мина „Жераис" в Бразилия. Слизането от хълма е дълго, заобикаляме дерето с бодливи храсти и намираме първото сенчесто местенце след часовете, прекарани под изпепеляващото слънце.

Продължаваме към река Авренска за гранати. Малките 12-стенни зрънца също са не по-малко апетитни за търговците. Търсят се заради красивите цветове (най-често са виненочервени), срещат се прекрасни прозрачни екземпляри, въпреки че не са скъпи и се използват най-вече в сребърната бижутерия. Сякаш извират от недрата на земята, оттам, откъдето извира и рекичката. Хиляди са - виждат се по дъното, разпилени във високата растителност наоколо или сраснали в големи каменни плочи. Плочите са крехки и е достатъчен един замах с чука, за да се пръснат в краката ти по няколко наведнъж. До гранатите няма утъпкана пътека и само безпогрешният геоложки нюх насочва водачите ни.

В местността гранатите са хубави, макар и с по-малки размери, но големи образци се срещат близо до Тополовград. Преход дотам е почти на границата на човешките възможности. Скалата е с 45-градусов наклон с препятствия от остри свличащи се камъни, а провирането в мрежата от клони и паднали дървета те кара да усетиш суровите предизвикателства на планината. Току-що измъкнали се от местната Родопска джунгла обаче, се натъкваме на стара черница с натежали от плод клони и като по поръчка изворче с течаща планинска вода - прекрасен завършек на похода за деня. Групата събира сили за утрешния преход и ако следваме хронологията на темпото, не ще да е лек.

Ася Гардели


Какво четем:

🔴 Държава, която работи за банките

🔴 На сладко от рози в Патевата къща

🔴 Нови находки са категорични: Човешката еволюция е започнала по нашите земи

Източник: BG-VOICE



Коментари



горе