Жилищата в стара и нова България - открийте разликите
През 1896 г. в град София е имало 5535 сгради, в Пловдив - 5143, в Русе - 4901,
във Варна - 4640, а в Бургас - 1320.
Това сочат данните на Статистическото бюро на Българското княжество, в книгата "Резултати от преброяване на зградите, които служат за живеяние" от 1 януари 1893 г. - първото сериозно и пълно преброяване на сградния фонд в младата българска държава.
Преди 121 години, както и днес, статистиците са следили от какъв материал са построени жилищните сгради и с какво са били покрити, с по колко стаи са жилищата в тях, дали се обитават от собственика или от наематели и дали са използвани и за други освен жилищни нужди. Броили са колко и какви жилища има по околии и общини и каква е гъстотата на застрояване, следили са и етажността, но само до трети етаж.
По това време жилищният фонд е оценяван и по други показатели - дали сградата е разположена на улицата или вътре в двора, колко бунара или чешми има, с колко прозореца е и дори с какъв материал са "затулени".
Най-слабо застроена в онези времена е била околията на Балчик - 2.44 къщи на кв. км, Пещера - 2.8 и Бургас - 2.94. Най-много къщи на един квадратен километър е имало в Шуменска околия - 12.19, Търново - 12.85, Габрово - 12.98, а първенецът по този показател е Пловдив с 14.39 къщи средно на кв. км или близо три пъти повече от средното за страната.
Ето още няколко любопитни факта:
село Бояна - 115 сгради
Княжево - 110 сгради
Бистрица - 177 сгради
Созопол - 733 сгради като всяка трета е с една стая, а с 4 или повече стаи са
41. В града 2681 от прозорците са затулени със стъкло, и само 3 - с книга. При
преброяването на сградите на Царство България през 1926 г. в Созопол са преброени
586 сгради, а в Ахтопол - 79.
През последните десетилетие
жилищата в България се увеличават бавно, но населението намалява ускорено
и така за обитателите, поне според статистическите данни, условията изглеждат по-комфортно. Например, днес средно в едно жилище живеят средно по-малко от трима души, докато през 1965 г. - по четирима. Освен това преди 50 г. в 15% от жилищата са живеели повече от едно домакинство, докато сега - само в 4%.
Вглеждането в статистическите данни обаче чертае по-различна картина. Така например, от тях се вижда, че необитавани са една четвърт от жилищата в градовете и 43% в селата. При това 10% от жилищата не разполагат с баня, дори извън основната сграда, като в областите Търговище, Видин и Сливен всяка пето жилище е такова. В Монтанско и Разградско пък по около 40% от домовете са с външна тоалетна, а 1% общо за страната дори нямат такава.
И друг любопитен факт - както преди 121 г. така и днес преобладаващата част от жилищните сгради са едноетажни, а на 3 и повече етажа - едва 15%.
Най-много сгради, построени до 1949 г., се намират в областите Велико Търново - 45.2% от всички жилищни сгради, и Търговище - 34.0%. Сградите, построени след 1990 г., са 25.7% от жилищния сграден фонд на об- ласт Варна, 25.3% от сградите на област София (столица) и 25.0% от сградния фонд на област Бургас.
Панелките не са чак толкова много
Данните към 1.02.2011 г. показват, че панелни и стоманобетонни са едва 6.1% от сградите в градовете, като най-много са в област София-град - 11.9%, и в област Бургас - 11.2% от всички жилищни сгради.
Панелните жилища обаче са 18.2% от всички, а общият им брой е близо 711 хил. От последното преброяване броят им едва ли да се е променил като се има предвид, че панелното строителство на практика вече не съществува. В градовете почти половината от сградите са построени от тухли с бетонна плоча,. а в селата - от тухли с гредоред.
Общият броя на панелките в страната е 21641, като панелните блокове са 11004, а останалото къщи, общежития, сгради от смесен тип и вили. Половината от панелните блокове са строени между 1980 и 1990 г.
Какви данни събира НСИ
В НСИ твърдят, че преброяванията на жилищния фонд осигуряват надеждна, изчерпателна и детайлизирана по административно-териториални единици информация за броя и структурите на жилищните сгради и жилищата и промените, които настъпват в тях. Тази информация е необходима и е в основата на цялостната жилищна политика в продължение на десетилетие.
С годините се променят параметрите, които НСИ следи. Така например за пръв път при преброяването през 2011 г. е събрана информация за това колко жилища имат енергоспестяваща дограма. Оказва се 29%. А външна изолация имат 15.5%
Днес статистиците събират данни за жилищата на всяко тримесечие като ползват информация, подавана им по електронен път от всички общини и от регионалните дирекции за строителен контрол. В края на всяка година към данните, получени при преброяването през 2011 г. се добавят данните за новопостроените сгради и се изважда броят на разрушените. Така в статистическия институт в края на всяка година има информация за броя на сградите в страната.
Статистиците могат да кажат колко от собствениците на жилища с гараж имат висше образование и колко са си сложили енергоспестяваща дограма. От 2012 г. те следят и колко от сградите имат слънчеви панели и колко са снабдените с асансьор.
Какво четем:
🔴 От трън, та на фест 2017: 10 летни фестивала от планината до морето🔴 Храм край Земен привлича туристи с хилядолетна ТАЙНА! (Снимки и ВИДЕО) Ключът за оцеляването на...
🔴 Адвокат и митничар изпадат от мечтите на българина
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
