Йордан Лечков – Нестандартният


Не са чак толкова много паметните дати в историята на българския футбол, че да ги забравяме. Една от тях е 10 юли. На този ден през 1994 г. националният отбор свали от трона световния шампион Германия с великата победа с 2:1. Един от героите в четвъртфинала на мондиала в САЩ и автор на решителния гол Йордан Лечков е роден на 9 юли и утре ще празнува 50-годишен юбилей.

Ако позволим на юлската жега да ни поразмекне мозъците, за да си спомним по-добре онова незабравимо американско лято, няма начин да не се натъкнем на делата в типичния стил на утрешния рожденик. Преди 23 години в Щатите нещата се получиха точно по неговия начин. Нестандартно и с лекота. На 9 юли – рожден ден край басейна на хотела, а на 10 юли – бой по Германия. Както беше казал по бански преди мача Христо Стоичков: “Айн, цу цвай, цу дрън.!” И сплотеният колектив на Пеневата чета претвори думите в дела с голове на ясновидеца Стоичков и рожденика Лечков. По-голям успех и по-голяма футболно опиянение българският народ не е изживял и едва ли скоро ще доживее.

Но да се върнем към живота и делото на човека, който утре ще отпразнува 50-годишния си юбилей. Като футболист той носи етикета “магическия халф”, макар че в зората на кариерата си в “Сливен” е нападател с №9 и вкарва гол след гол, включително и за победата с 2:0 над ЦСКА на Стоичков, Костадинов, Трифон Иванов и с треньор Димитър Пенев във финала за купата на България през пролетта на 1990 г.

Впоследствие, вече като играч на ЦСКА, забива 17 попадения в 29 мача за един сезон, преди да осъществи трансфер в “Хамбургер” – единствения германски клуб, който никога не е изпадал от Бундеслигата. В ликувалия като еврошампион през 1983-а тим Лечков печели два пъти наградата за най-добър халф в немското първенство. А в същия период на световното в САЩ, в последвалите квалификации и на европейското в Англия блести със силни изяви. На Евро-96 е избран за най-добър играч в мачовете срещу Испания (1:1) и Румъния (1:0).

Нестандартните отигравания във футбола и в живота стават негова запазена марка. Той прави нещата по свой, лечковски си начин. Действа импулсивно и изненадващо. Упорито следва своето шесто чувство и нищо не може да го отклони от поетата посока. Говори и върши каквото мисли. И най-важното – не му пука. Което му създава и огромни проблеми – както в чужбина, така и в България. Ако си беше държал езика зад зъбите в диалозите с треньорите си, сигурно щеше да постигне още повече успехи не само в “Хамбургер”, но и в “Олимпик” (Марсилия) и “Бешикташ” – последния негов клуб зад граница. Но пък… нямаше да е Лечков. Изобщо нямаше да този Лечков, който слуша само вътрешния си глас, а точно той му нашепваше кога къде да застане, да подаде топката или да скочи с глава, за да вкара например един от най-популярните голове в историята на мондиалите – този срещу Германия, който обиколи света със знак “Сензация!”.
Много са нестандартните решения в 50-годишния житейски път на Лече. Достатъчно е да споменем изненадващото му връщане в България от “Бешикташ” през 1998-а, впускането в смели бизнес начинания и в политиката, както и откровените критики, които си позволи като първи вицепрезидент на БФС по адрес на голямата звезда в националния Димитър Бербатов. Едва ли някой друг би действал в подобни ситуации по този начин, но… Това е Йордан Лечков. За едни – прав, за други – крив. И (почти) винаги в устата на хората.

Едва ли има друг голям български спортист, който е разгръщал изявите си на толкова широко поле. Футболист, играещ треньор, президент на клуб, първи вицепрезидент на БФС, бизнесмен, кмет, осъден и впоследствие тотално оправдан. Да не забравяме и подвизите му с ракета в ръка на тенис турнири за аматьори като “ТРУД Мастърс” и “АСИКС Мастърс”. Там винаги е във фокуса на вниманието и не защото е от малкото побеждавали премиера Бойко Борисов. И на корта Лече не изневерява на себе си с вечния свой хъс да побеждава и то с нестандартни изпълнения. По всичко личи, че те няма да го изоставят и след 50-ия му рожден ден утре. От Лечков винаги трябва да се очаква неочакваното.

 

Нокаутира датски здравеняк

Йордан Лечков е тренирал бокс като дете и е участвал не в една и две битки. В откровено интервю за предаването “КОД Спорт” той разкри, че като футболист на “Хамбургер” е нокаутирал с един удар наперения си съотборник, датския здравеняк Стиг Тьофтинг, който години по-късно мина и през затвора.

Пред камерата Лечков разказа и за други интересни случки от живота си. Една от тях се разиграла след гостуване на “Спартак” (Плевен). Тогава бил на 19 години и толкова се ядосал на поражението на “Сливен”, че не се качил на клубния автобус, а тръгнал пеша към своя роден град и после се прибрал на автостоп.

 

За него

50 години няма да стигнат да го хваля

Толкова много спомени имам с Йордан Лечков, че и 50 години няма да ми стигнат да ги разкажа. Данчо е един истински футболен гений. Ако някой още се съмнява, да ходи да пита германците. И не само тях. Направи ли ви впечатление в интервютата на световни футболни звезди в “Код Спорт”, че почти всички големи в играта си го спомнят? За юбилея пожелавам на Данчо да бъде все този земен и готин тип. И да мисли за тези, които го обичат, а не за онези, които се опитват да го очернят. През годините сме се калили срещу “доброжелателите”. Бъде жив и здрав, Данчо!

Христо Стоичков, бивш съотборник в националния отбор

 

Помня халфа без коса

Няма да забравя световното в Мексико през 1986 г. Играхме срещу България и победихме с 2:0, вкарах и гол. Но беше много тежко. Най-добрата България, разбира се, беше с моя приятел Христо Стоичков през 1994 г. Бяхте голяма банда. Спомням си двамата халфове – единия без коса и другия с голяма коса. Лечков и Балъков… Ясно е, че сега нямате силно поколение като това. Явно не правите нещо както трябва.

Диего Марадона в интервю за “Труд” през юли 2014 г.

 

Той ни даде горчив урок

Уважавам безкрайно България и имам много приятели българи. Общо взето всички спомени с тази страна са положителни. Единственото изключение е четвъртфиналът на световното през 1994-а, когато Германия загуби срещу България. Лечков и Балъков бяха халфове екстра класа. А Лече дори ни даде горчив урок с победния си гол. Българският футбол е създал много велики играчи, като сред всички изпъква името на Христо Стоичков, но и Лечков беше супер!

Франц Бекенбауер

 

Възхищавах му се

Няма да забравя как Йордан Лечков вкара за 2:1. Много неприятен момент за Германия. България наистина имаше великолепни футболисти. Няма да забравя мачовете на Йордан Лечков, възхищавал съм му се. Даже се учудвам къде отидоха силните ви играчи от последните години.

Марио Баслер


Какво четем:

🔴 Вековните букови гори в Централен Балкан вече са в списъка на ЮНЕСКО

🔴 Ирен Кривошиева: Любовта търпи и вижда само доброто

🔴 За Янина Кашева всичко е любов!

Източник: Труд



Коментари



горе