72-годишната Мария изглежда на 50. Вижте тайната й


Мария Камбурова  след месец и половина ще навърши 72 години, но изглежда на 50. Усмивката не слиза от лицето, а енергията  сякаш е неизчерпаема. Тайната за изключителната жизненост на пловдивчанката се крие в две неща - песента и движението.  "Без песен животът не е лесен, а аз съм много богата, защото обичам музиката”, споделя Мария.    

Мария е родена на 22 август 1945 година в Пловдив . Отрасла е в Кършияка заедно с брат си и сестра си. От малка пеела, но баща  бил категоричен: певица в къщата си не искам. Затова била принудена да запише Техникума по облекло „Ана Май”, който сега е професионална гимназия.

"Не го харесвах това училище, не ми беше по волята, защото исках да уча в музикалното. Щом завърших, не съм работила нито ден като шивачка. На Джумаята имаше магазин за поръчки на чанти. И там изкарах целия си трудов стаж - 29 години. Ние бяхме като моделиери, много работа имахме, най-вече  по времето на абитуриентските балове. Затова и вкъщи беше заринато с чанти”, спомня си пловдивчанката.

 В Техникума срещнала любовта на живота си. Борис Камбуров бил година по-голям от Мария и още щом го видяла, се влюбила от пръв поглед. „Цели 6 години имахме дружба, преди да се оженим. Изчаках го да се върне от казармата и на 14 ноември 1965 година направихме сватбата. Имах много щастлив брак.  Беше деликатен, внимателен човек, грижеше се за мен и децата. Искаше винаги да сме добре облечени. Със свекървата и свекъра много се разбирахме. На нея съм имала повече доверие, отколкото на майка ми. Бяхме семейство за пример. Той свиреше на китара, аз пеех, като се събирахме с приятели”, разказва Мария, а очите  се пълнят със сълзи.

Съпругът , който работел в системата на МВР, починал на 58 години. "Толкова много го обичах, че когато го погребвахме, исках аз да легна в гроба. И години наред не можех да преодолея болката”, признава жената. Тя е категорична, че формулата за успешен брак е голямата любов и уважение към партньора.  

Благодарение на две приятелки успяла постепенно да приеме загубата. Преди пет години покрай Величка Узунова започнала да посещава пенсионерския клуб „Отдих” в район „Западен” и веднага  се включила в певческата група „Вяра, Надежда и Любов” към клуба, а после станала част и от хор към читалище „П. Р. Славейков”.  

"Песента ми е в сърцето и душата, тя е моето спасение. Друго не слушам, освен Планета фолк. Обичам  тракийските, македонските и старите градски песни. А любимата ми песен е  „Ах, къде е мойто либе”. Мечтата ми е един ден да пея на голяма сцена. Наскоро с групата от читалището ходихме в Гърция. Бяхме поканени от кмета на Солун.  Облякохме носиите и запяхме, а гърците ни гледаха със зяпнали уста. Накрая запяхме и гръцка песен и те бяха много щастливи. Деца и възрастни дълго ни ръкопляскаха. Подарихме им и гоблени”, разказва пловдивчанката. Тя пее и в родопската група към читалище „ Гого Мавров”.

Споделя, че освен музиката я крепи и ходенето пеш. Всеки ден обикаля града,  върви по минимум 5 километра, понякога се качва и до Джендемтепе.  Обича да чисти вкъщи. Нейни приятелки казват, че домът и е лъснат,  всичко е подредено и блести от чистота. Мария признава, че сутрин, щом стане и измие лицето си, веднага слага червилото. Излиза ли навън, винаги е с прическа и грим. Има много тоалети и бижута, а според блузата или роклята си слага и гердан, обеци и гривна.

Мария има син Ненко и дъщеря Христина и двама големи внуци Николай и Георги. Когато  били по-малки, много харесвали супите и мусаката на баба си. Тя често им правела и кекс с какао.  

Жената сутрин задължително пие кафе и хапва бисквитки или варено яйце. На обяд в менюто   задължително фигурира таратор или супичка. Готви без месо, ала не сяда без луканка, кашкавал и маслини. Яде и много плодове и зеленчуци.

Прозрения: Добрата дума е ключ към щастието

От щастието и смехът по-хубаво няма. Нека хората да се обичат, да си помагат един на друг.  Жените да бъдат обичани, а не бити и хулени. Аз не мога да се ядосам на някого, ако ме нагруби. Само му отвръщам нещо под формата на шега.  Какво по-хубаво от това да кажеш добра дума на един човек. Така на него му е драго, че го зачитат. Добрата дума е ключ към щастието ”, разсъждава Мария. Тя се хвали, че в пенсионерския клуб са като голямо задружно семейство. Често ходят на екскурзии  и се веселят на всички празници и на рождени дни.

Кексът на баба

Три чаши брашно, три яйца и малко кисело мляко се  разбиват със сода и бакпулвер. Една чаша от тази смес се разбърква с какао, за да стане шарен кексът. После се пече на умерена фурна  40 минути.


Какво четем:

🔴 Спасиха малкия ездач Георги от парализа

🔴 Възмездието на Чочоолу - вади убийци от "Столипиново" с танкове

🔴 Ето как да изберем хубава и зряла диня

Източник: Марица



Коментари



горе