Пресвета Богородица в храма на Ямача в Хасково ме излекува! Една истинска, чудна история за силата на вярата!
Доскоро преживях сериозен здравословен проблем. Всичко започна от един най-обикновен
преглед. Откриха ми някакво образувание в областта на стомаха. Тръгнах от лекар
на лекар.
Едни лекари ми предлагаха лечение с медикаменти, други ми казваха, че незабавно трябва да се подложа на операция. Избрах болница и екип, оперираха ме и още като се съвзех, ме успокоиха, че всичко лошо е премахнато. След няколко дни ми казаха и че туморът е бил доброкачествен. Нещо ми подсказа да водя природосъобразен начин на живот, а като оздравея изцяло, дори да спортувам. Но този момент не идваше и не идваше. Успокояваха ме, че след терапиите всичко ще мине, но така и не се чувствах по-добре. Хранех се с нежелание, защото като хапнех нещо, повръщах. Губех сили, надежди и желание за живот.
Майка ми настоя да отида при нея в родния си град на брега на морето. Единственото приятно нещо ми беше сутрин да посрещна изгрева, а вечер да изпратя слънцето. Веднъж, когато за пореден път се любувах на залеза, в полумрака се появи някакво греещо същество, от което настръхнах и което дотогава не бях виждала – хем ефирно, хем реално. Спомних си, че така описват ангелите. То летеше над мен и сякаш ми говореше и напътстваше. До съзнанието ми като лъч светлина от небето достигна неговото послание – да не се оставям на страданието, защото още съм млада, имам и две деца, които се нуждаят от моята обич и грижи.
Звездното послание беше, че трябва да се помоля на Божията майка в параклиса на Ямача в Хасково, тя щяла да ми помогне. После чудното създание изчезна – така ненадейно, както се беше появило.
Едва се прибрах вкъщи, чудех се дали съм халюцинирала, или пък съм се унесла за миг. Имам висше образование и съм възпитана да не вярвам в чудеса. Разсъждавах от позицията на разума, но нещо силно ме караше да опитам. Не знам дали беше вроденото ми любопитство, или пък последната надежда за спасение.
Когато се прибрах в Димитровград, където от години съм омъжена, се сетих, че в Хасково, което е на 15 км от нашия град, издигнаха най – големия паметник на Света Богородица в света. И още на другия ден помолих мъжа си да ме закара с колата дотам. Под монумента се почувствах като прашинка. Съзнавах, че човешка ръка не може да пресъздаде цялото величие и милосърдие на Божията майка, но и построеното беше достатъчно да ни подтиква по-често да се сещаме за нея, а не само когато изпаднем в беда.
Влязох в храма в подножието на статуята и видях иконата на Света Богородица. Тя изглеждаше като жива. Стоях смирена, направо хипнотизирана и усещах как някакви невидими лъчи проникват в тялото ми и оставят топлината си. Направо горях отвътре, но това горе не не ми причиняваше болка, а облекчение. Не знам колко време съм останала пред иконата и кога съм излязла от параклиса. В колата, по пътя за вкъщи, топлината изчезна, почувствах се по-добре, дори ми се прииска да ям. Помолих съпруга си да спрем в едно заведение да хапнем. Той се учуди, но нищо не каза, защото знаеше, че след това започват болките и гаденето. След като отново тръгнахме, съм се отпуснала и съм заспала в колата.
На другия ден реших, че облекчението се дължи на силното впечатление, което ми направи паметникът на Богородица. Със страх очаквах агонията отново да започне, но минаха ден- два, а аз се възстановявах с всеки изминал ден. Появи ми се отново желание за живот. След два месеца отидох на преглед в болницата. Лекарите доста се изненадаха, като ме прегледаха, може би вече ме бяха зачертали от списъка на живите. Направиха ми сериозни изследвания и установиха, че напълно съм оздравяла. Обясниха го с правилното лечение и терапиите.
Не знам дали те си вярваха, но аз не им повярвах. Знаех откъде дойде спасението ми. Решила съм на 15-и август, когато е Голяма Богородица, да направя дарение в храма на Божията майка. Няма да е кой знае какво, възможностите ми не са големи, но пък ще е от сърце. А най- важното е, че вече вярвам в чудеса. И сякаш все още чувам думите на небесното създание: „Иди, виж и ще повярваш.“
Какво четем:
🔴 Архитектурен резерват село Лещен /Снимки/🔴 Обява: Търся си мъж, че не се търпи повече
🔴 Чудесата не спират от АЯЗМО край село Момчиловци. На Гергьовден водата придобива лековити свойства!
Източник: opoznaybulgaria
Коментари
Последвайте ни във facebook!
