Памет - Бойната слава влече братята на Вазов


На 9 юли се навършиха 167 години от рождението на Иван Вазов. В родния град на народния поет Сопот вчера беше кулминацията на седмицата на Вазовите тържества. Тази година те са под надслов "С Вазов в сърцето". Събитието, на което общината залага бъдещи надежди за туризма, е откриването на мемориал "Аз съм българче", създаден по идея на кмета Деян Дойнов. Академичният акцент в тържествата ще бъде научната конференция, посветена на приноса на целия Вазов род. "Стандарт" припомня някои интересни факти от живота и дейността на братята и сестрите на патриарха на българската литература.

Малко са фамилиите като Вазови, които имат толкова значимо присъствие в родната история.
Макар никой да не достига до славата на Иван Вазов, братята му също са знакови имена - като военачалници, политици и общественици. Корените на рода е село Яновени /днешна Гръцка Македония/. Вазовци се преселват в Сопот в края на 18-и век по време на управлението на Али паша. Търговецът Минчо и съпругата му Събина имат девет деца, от които седем са момчета. Иван Вазов е първородният, другите са Георги, Кирил, Владимир, Никола, Борис и Михаил. Въла и Ана са двете момичета в семейството. Бащата и Михаил са сред жертвите на турците, които опожаряват Сопот през 1877 г., по време на Освободителната Руско-турска война. Според плановете на Минчо Вазов най-големият му син трябвало да го наследи в търговията. Бъдещият поет
обаче е далеч от сметките и алъш-вериша
Затова семейният бизнес се поема от Никола, който вдига мелница и купува хотел в столицата. В дома му живеят неговата майка Съба, Иван и двете сестри. "Вазови са солидни като дъбове, мълчаливи, но здраво се държат един за друг. Всички важни решения се вземаха на семеен съвет - кое дете какво ще запише да учи, каква позиция ще заемат Вазови по наболял политически въпрос...", разказва Бинка Вазова, една от най-възрастните представителки на рода, починала неотдавна, припомня Епицентър.Бг. Вторият брат - Никола Вазов (1852-1917), който поел върху себе си изхранването на многобройната рода, след Освобождението търгувал в Сопот и София с дървен материал.
Третият от братята,
д-р Кирил Вазов (1854-1943) завършва медицинското висше училище в Цариград и става един от първите дипломирани наши лекари. Взема участие в Сръбско-българската война и развива широка дейност в Българския туристически съюз. След училището в Сопот завършил в 1877 г. в Цариград Медицинския лицей и
дълго време е управител на Българската болница в Цариград
През 1881 г. се върнал в България и се установил като медицински лекар в Стара Загора. Хората от града и околните села били във възторг от него, защото освен че си разбирал от професията, бил и много радушен като човек. Георги Вазов (1860-1934) е братът, който слага генералски лампази и се прочува като военачалник. По време на Балканската война участва в обсадата на Одрин. Бил е и министър на войната. След като завършил трикласното училище в Сопот, бил изпратен в 1874 г. в Габровската гимназия, от която бил изключен с 59 души по време на "бунта" в гимназията в навечерието на Априлското въстание и изпратен в Сопот. За да спаси немирника, баща му го въдворява в Олтеница при своя брат. От 1878 до 1880 г. Георги учи в Юнкерското училище в Одеса, през 1883 г. постъпва в Николаевската военно-инженерна академия в Русия. Участва е в Сръбско-българската война в 1885 г., където печели голям авторитет. Един от дейните инициатори на преврата за свалянето на Александър Батенберг, но след контрапреврата на 11 юни емигрира в Русия. Там завършил военна академия и е изпратен да строи военни укрепления и съоръжения. През време на Балканската война ръководи успешно военните операции при обсадата на Одрин, след превземането на който е назначен за негов губернатор. Войник по душа е и Михаил Вазов (1862-1886) макар за кратко да се препитава като чиновник. Отива в Париж за да постъпи в Чуждестранния легион,
в чиито редици се сражава
в Алжир
По-късно участвал в Сръбско-българската война, за което е награден с орден за храброст. Вероятно също е щял да направи военна кариера, но по време на контрапреврата през 1886 г. е убит в Софийския лагер. Владимир Вазов (1868-1945) също като по-големия си брат Георги стига до чин генерал-лейтенант и се проявява като пълководец в Балканската и Първата световна война. Бил е и кмет на София от 1926 до 1932 година. Има трима синове. Завършва Софийското военно училище и по-късно курса на Руската артилерийска школа в Царское село. През Балканската война командва полк, през Първата световна война е начело последователно на Пета артилерийска бригада, Първа пехотна бригада, Пета Дунавска дивизия и Девета пехотна дивизия. След войната е назначен за кмет на София (от 1926 до 1931 г.). Борис Вазов (1873-1957), най-малкият от братята е учил най-напред в Сопот, Стара Загора и Пловдив. Става политик и общественик. Бил известен адвокат и журналист. Не бил особено богат, изплащал къщата си до края на живота си, а след голяма любов, негова съпруга става известната художничка Елисавета Консулова-Вазова. Има големи заслуги за публикуването на много от произведенията на Иван Вазов. Именно Елисавета записва по-голямата част от романа "Под игото" под диктовката на брат си, който по онова време имал проблем с очите и не можел да пише. В 1890 г. постъпил във Военното училище в София. По-късно напуснал военната служба и завършил право в Париж, като защитил докторска дисертация. Бил адвокат и журналист, избиран е многократно за председател на Славянска беседа. През време на Балканската война, при все че бил освободен като депутат от задължението да участвува във войната, той единствен се явил в полка си и взел активно участие в сраженията като командир на взвод и батарея. От 1927 до 1932 г. бил пълномощен министър в Прага. След като се върнал в България, се отдал на журналистическа дейност, бил един от редакторите на в. "Мир". Той е един от стотиците ранени през 1925 г. при организирания от Военната организация на ЦК на БКП атентат в църквата "Света Неделя".
Омразата му към комунистите му създава проблеми след Девети септември. През 1950 г. Държавна сигурност го взима на отчет
заради това,
че е отявлен противник на Отечествения фронт
и отказва да участва в мероприятията на "народната власт". По повод годишнината от рождението на народния поет къща музей "Иван Вазов" в Сопот получи като дарение писма на Борис Вазов като пълномощен министър в Чехия до Атанас Буров. Част от тях ще бъдат експонирани на витрините в музея. Някои от писмата са писани на пишеща машина, но под всички стои саморъчният подпис на Борис Вазов. По-голямата от сестрите на Иван Вазов - Ана (1858-1929), е живяла дълго в Сопот, където се е омъжила в 1871 г. за хаджи Никола, син на сопотския търговец Мичо Караяза, а след неговата смърт встъпва във втори брак с Димо И. Пачев. Другата сестра Вълка Вазова (1865-1945) завършва в Пловдив девическа гимназия. Била добра помощница на майка си в домакинската работа. През 1918 г. тя се премества при брат си Иван, за да поеме домакинските грижи и му даде възможност за спокойна литературна дейност. Ана и Въла имат голям принос за възстановяване на изгорялата къща на Вазови в Сопот. Въла Вазова-Фетваджиева помага със съвети на арх. Александър Рашенов да построи наново къщата и да я обособи като музей. Вътрешната уредба на дома пък е направена от директора на Етнографския музей, драматурга Стефан Л. Костов, въз основа на сведения на братята на Вазов и Въла.
По негласна уговорка, нито един потомък на прочутото семейство не се казва Иван. Изключение прави само вторият син на генерал Владимир Вазов.


Какво четем:

🔴 Трябва да закрием професията ром

🔴 Родните ни курорти все по-популярни сред руснаците

🔴 Как живяхме ние,децата на 80-те:Една тънка струна по лирата на сладките спомени

Източник: Стандарт



Коментари



горе