730-те дни на Левски към вечността


Никоя годишнина от смъртта или рождението на Левски, не може да мине, без да се спомене и говори за неговото лично тефтерче. То събира живота му 730 дни преди да го заловят и да увисне на бесилото. Показва го извън битието му на икона - живият Левски с неговите мечти, страхове, сметки, молитви, болежки, радости и несгоди. Изписани са на най-обикновена

Обесването на Васил Левски ХУДОЖНИК: БОРИС АНГЕЛУШЕВ

хартия и с

Дигитализиран портрет на Апостола в униформа

молив

Разказват историята на един обикновен българин, неподозиращ, че със същността си на борец за свобода и правдини за сънародниците си е достигнал връх.

Този е смисълът на разказа за най-големия българин на всички времена - човек като нас, който ни вдъхновява да сме родолюбиви и борбени за родината си. Затова и сега, дни преди да се навършат 180 години от рождението на Апостола издателство “Труд”, в. “24 часа” и Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” представят последното издание на джобното бележниче на Дякона. А националната библиотека ще зарадва българите у нас и по света с негов електронен вариант, чрез който всеки ще може да го качи, прелиства и чете на мобилния си телефон.

Спасението на бележничето съвпада с последните дни от живота на Апостола. Оцеляло е случайно, зашито и скрито в самара на коня на спътника му - комитата Никола Цветков, с когото Левски пътувал на 26 декември 1872 г. от Ловеч към Велико Търново, а оттам към Румъния.

Апостолът е бил предупреден, че

турската полиция

го издирва,

затова е искал да изнесе архива във Влашко. Затова спътникът му зашива освен тефтерчето на Апостола, и целия революционен архив на организацията.

Разказът на Никола Цветков за този последен епизод от живота на Левски след Освобождението е публикуван през 1908 г. от Димитър Страшимиров в първи том на “Архив на Възраждането”.

Вечерта на 25 декември Левски предлага на сподвижника си Никола Цветков да заминат заедно за Търново. Дава му писмата, а Цветков ги нарежда в самара на коня, който взема от баща си. На сутринта двамата потеглят, като Цветков язди, а Левски върви след него, преоблечен в турски дрехи - “бир-гютлии потуре” (с едно дъно) с гайтани и фес.

На 2 км от Ловеч, при Пази мост Левски казва на Цветков, че ще спят в Къкринското ханче при техния човек Христо Латинеца. “Сутринта рано попеха първи петли, Христо Латинеца стана и утиде да търси кон за Левски”, разказва Никола Цветков. Но преди да съмне, на вратата на ханчето се потропва.

Цветков разказва:“Левски ми пошепна, предаден съм. Ти ще казваш, че мя не познаваш, тук сме се намериле на ханчето. Аз ще отворя вратата и ще действувам както намеря за добре, с оръжие в ръка. В това време до гдето се разговаряхме ниско с Левски, отвън се блъска вратата и се чуваше дрънколене на сабли и постоянно викаха отворете. Левски отвори вратата и изведнаж изгърмя с леворвера си.” Заптиетата се разбягват и така му отварят път.

“Той се хвърли

като вихър

през двора на ханчето”, разказва Цветков. - Когато прескачаше плетът на двора, един залп изгърмя на него и той овисна на плета, моментално стражарите пристигат и го натиснаха и вързаха. Той беше ранен в главата до лявото ухо, което не беше смъртоносно. Това наблюдавах от една дупка от вътре на ханчето. Полицейската стража от Ловеч се състоеше от старшия полицейски стражар Юсеин Бошнак и 5-6 души младши стражари. Старшият Юсеин Бошнак беше

ранен от Левски

в едната ръка

След като вързаха и мен, докараха ни в Ловеч. На другия ден ни пратиха с Левски в Търново. Там престоехме, за да ни снемат показанията само един ден и от там ни изпратиха през Ловеч в София, гдето като престоях един месец, пустиха мя от затвора, понеже нямаше доказателства, че съм другар на Левски, нито пък им доде на ум да обискират самаря на коня с книжата на Левски”, искрен е Цветков.

Явно бумагите са били скрити много добре и остават тайна за турците, въпреки че конят заедно със самара престоял почти месец в конака. После го връщат на собственика му - бащата на комитата Никола Цвятков.

Когато синът му се върнал у дома, намира книжата непокътнати и ги скрива. По-късно ги предава на Захарий Стоянов. След смъртта на Захарий вдовицата му предава целия архив на Апостола на Софийския народен музей, където тефтерчето е съхранявано до 1908 г. Тогава архивът преминава в Народния етнографски музей. През 1924 г. по нареждане на Министерството на народното просвещение тефтерчето на Левски е предадено на Народната библиотека.

През 1943 г. архивът на Народната библиотека е бил евакуиран в Горна баня от тогавашния й директор Райчев. И слава богу, защото сградата на Народната библиотека, тогава на ъгъла на “Раковски” и “Славянска”, където сега е Министерството на икономиката, е разрушена от бомбите през 1944 г.

През 1951 г. една от служителките на Народна библиотека - Кирила Възвъзова-Теодорова пренареждала върнатия архив в новопостроената сграда на библиотеката. Ненадейно

от папка с

материали на

Христо Ботев

изпада

тефтерчето

на Левски, споделя Възвъзова. Възлагат й дешифрирането на съдържанието на текстовете. Работейки върху записките, Възвъзова описва Апостола като човек на действието, който разбира нуждите и желанията на обикновените хора. След нея и други изследователи и историци дават своя принос в разчитането на джобното тефтерче.

Всеки запис в него си има собствена история. Там можем да прочетем стихотворението “На прощаване”, точно колко комитетски пари е похарчил Левски в Букурещ, рецепти за лечение на болести чак до началните думи на песните, които най-много е обичал.

Историята на тези 730 дни на Апостола по пътя към вечността 180 години след раждането му ще стигат до нас и сънародниците ни по целия свят само с няколко клика. Не е ли това безсмъртие?

Странички от тефтерчето на Левски - кориците на оригиналното и разчетеното тефтерче - най-новото издание на издателство “Труд”


Какво четем:

🔴 140 г. Елин Пелин, милата родна картинка – същата

🔴 Когато си самотен, когато си изгубил вяра, когато чувстваш, че потъваш...

🔴 Бинка Добрева - Даньова мама. ВЕЛИКА българска песен и певица. Ще НАСТРЪХНЕТЕ от това невероятно изпълнение! (ВИДЕО)

Източник: 24 часа



Коментари



горе