730-те дни на Левски към вечността
Никоя годишнина от смъртта или рождението на Левски, не може да мине, без да се спомене и говори за неговото лично тефтерче. То събира живота му 730 дни преди да го заловят и да увисне на бесилото. Показва го извън битието му на икона - живият Левски с неговите мечти, страхове, сметки, молитви, болежки, радости и несгоди. Изписани са на най-обикновена
Обесването на Васил Левски ХУДОЖНИК: БОРИС АНГЕЛУШЕВ
хартия и с
Дигитализиран портрет на Апостола в униформа
молив
Разказват историята на един обикновен българин, неподозиращ, че със същността си на борец за свобода и правдини за сънародниците си е достигнал връх.
Този е смисълът на разказа за най-големия българин на всички времена - човек като нас, който ни вдъхновява да сме родолюбиви и борбени за родината си. Затова и сега, дни преди да се навършат 180 години от рождението на Апостола издателство “Труд”, в. “24 часа” и Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” представят последното издание на джобното бележниче на Дякона. А националната библиотека ще зарадва българите у нас и по света с негов електронен вариант, чрез който всеки ще може да го качи, прелиства и чете на мобилния си телефон.
Спасението на бележничето съвпада с последните дни от живота на Апостола. Оцеляло е случайно, зашито и скрито в самара на коня на спътника му - комитата Никола Цветков, с когото Левски пътувал на 26 декември 1872 г. от Ловеч към Велико Търново, а оттам към Румъния.
Апостолът е бил предупреден, че
турската полиция
го издирва,
затова е искал да изнесе архива във Влашко. Затова спътникът му зашива освен тефтерчето на Апостола, и целия революционен архив на организацията.
Разказът на Никола Цветков за този последен епизод от живота на Левски след Освобождението е публикуван през 1908 г. от Димитър Страшимиров в първи том на “Архив на Възраждането”.
Вечерта на 25 декември Левски предлага на сподвижника си Никола Цветков да заминат заедно за Търново. Дава му писмата, а Цветков ги нарежда в самара на коня, който взема от баща си. На сутринта двамата потеглят, като Цветков язди, а Левски върви след него, преоблечен в турски дрехи - “бир-гютлии потуре” (с едно дъно) с гайтани и фес.
На 2 км от Ловеч, при Пази мост Левски казва на Цветков, че ще спят в Къкринското ханче при техния човек Христо Латинеца. “Сутринта рано попеха първи петли, Христо Латинеца стана и утиде да търси кон за Левски”, разказва Никола Цветков. Но преди да съмне, на вратата на ханчето се потропва.
Цветков разказва:“Левски ми пошепна, предаден съм. Ти ще казваш, че мя не познаваш, тук сме се намериле на ханчето. Аз ще отворя вратата и ще действувам както намеря за добре, с оръжие в ръка. В това време до гдето се разговаряхме ниско с Левски, отвън се блъска вратата и се чуваше дрънколене на сабли и постоянно викаха отворете. Левски отвори вратата и изведнаж изгърмя с леворвера си.” Заптиетата се разбягват и така му отварят път.
“Той се хвърли
като вихър
през двора на ханчето”, разказва Цветков. - Когато прескачаше плетът на двора, един залп изгърмя на него и той овисна на плета, моментално стражарите пристигат и го натиснаха и вързаха. Той беше ранен в главата до лявото ухо, което не беше смъртоносно. Това наблюдавах от една дупка от вътре на ханчето. Полицейската стража от Ловеч се състоеше от старшия полицейски стражар Юсеин Бошнак и 5-6 души младши стражари. Старшият Юсеин Бошнак беше
ранен от Левски
в едната ръка
След като вързаха и мен, докараха ни в Ловеч. На другия ден ни пратиха с Левски в Търново. Там престоехме, за да ни снемат показанията само един ден и от там ни изпратиха през Ловеч в София, гдето като престоях един месец, пустиха мя от затвора, понеже нямаше доказателства, че съм другар на Левски, нито пък им доде на ум да обискират самаря на коня с книжата на Левски”, искрен е Цветков.
Явно бумагите са били скрити много добре и остават тайна за турците, въпреки че конят заедно със самара престоял почти месец в конака. После го връщат на собственика му - бащата на комитата Никола Цвятков.
Когато синът му се върнал у дома, намира книжата непокътнати и ги скрива. По-късно ги предава на Захарий Стоянов. След смъртта на Захарий вдовицата му предава целия архив на Апостола на Софийския народен музей, където тефтерчето е съхранявано до 1908 г. Тогава архивът преминава в Народния етнографски музей. През 1924 г. по нареждане на Министерството на народното просвещение тефтерчето на Левски е предадено на Народната библиотека.
През 1943 г. архивът на Народната библиотека е бил евакуиран в Горна баня от тогавашния й директор Райчев. И слава богу, защото сградата на Народната библиотека, тогава на ъгъла на “Раковски” и “Славянска”, където сега е Министерството на икономиката, е разрушена от бомбите през 1944 г.
През 1951 г. една от служителките на Народна библиотека - Кирила Възвъзова-Теодорова пренареждала върнатия архив в новопостроената сграда на библиотеката. Ненадейно
от папка с
материали на
Христо Ботев
изпада
тефтерчето
на Левски, споделя Възвъзова. Възлагат й дешифрирането на съдържанието на текстовете. Работейки върху записките, Възвъзова описва Апостола като човек на действието, който разбира нуждите и желанията на обикновените хора. След нея и други изследователи и историци дават своя принос в разчитането на джобното тефтерче.
Всеки запис в него си има собствена история. Там можем да прочетем стихотворението “На прощаване”, точно колко комитетски пари е похарчил Левски в Букурещ, рецепти за лечение на болести чак до началните думи на песните, които най-много е обичал.
Историята на тези 730 дни на Апостола по пътя към вечността 180 години след раждането му ще стигат до нас и сънародниците ни по целия свят само с няколко клика. Не е ли това безсмъртие?
Странички от тефтерчето на Левски - кориците на оригиналното и разчетеното тефтерче - най-новото издание на издателство “Труд”
Какво четем:
🔴 140 г. Елин Пелин, милата родна картинка – същата🔴 Когато си самотен, когато си изгубил вяра, когато чувстваш, че потъваш...
🔴 Бинка Добрева - Даньова мама. ВЕЛИКА българска песен и певица. Ще НАСТРЪХНЕТЕ от това невероятно изпълнение! (ВИДЕО)
Източник: 24 часа