Осем години сме заедно и още не иска да се съберем

Приятелите ни отдавна са женени и имат деца

Аз вече съм на 27 години и с приятеля ми ходим не от една или две, а от цели осем години. Обичаме се, виждаме се всеки ден, заедно завършихме университета, в момента вече работим на различни места, но почти без изключение всяка вечер след работа сме заедно. Обикновено и оставаме заедно през нощта – или у тях, или у нас. Познавам родителите му много добре и се обичаме с тях. Той познава моите също. Но колкото и да говорим по въпроса относно това да вземем квартира и заживеем заедно, а по-късно и да купим собствено жилище, той все отлага. Не е някакво майчино момченце, което не може да се отдели от полата на майка си. Нито пък майка му го е обсебила – жената е много разбрана и е съгласна с мен, че той трябва да се изнесе и да живеем заедно. И въпреки всичко толкова години вече той само отлага. Ще му мислим другия месец, после другия и така… Сигурна съм, че ме обича, не кръшка, не пие тайно. Просто не мога да си обясня какво му пречи да направи най-нормалната стъпка. Повечето ни приятели отдавна са женени, имат деца, а ние си ходим като гимназисти.

В. Н., София