Стани, майко, да бягаме от тази пуста Станимака


В много далечното минало, когато бяхме деца, възрастните пееха, когато си пийнат, една песен, в която се казваше, че Станимака е хубав град. Асеновград е някогашният град  Станимака. Хубав град е Асеновград. И географското му разположение е чудесно, и историята му е богата.

Измежду версиите за произхода на името Станимака име и една, която напомня за кошмарните  времена, когато  кърджалийски и разбойнически  чети са нападали мирното население. За да го ограбят, насилят и избиват.

Според тази версия, при един такъв ужасяващ исторически момент син или дъщеря са се провикнали към  немощната  си  майка - Стани, майко, да бягаме!

През  тази седмица китният и тракийски, и родопски град бе тема за всякакви говорения на политици, управници, анализатори и коментатори. Но в техните говорения въобще не се спомена красотата на града и богатството на неговата история. Говореше се за конфликт между българи и цигани, заплашващ да се разгори.

Валери Симеонов като ресорен вицепремиер каза, че напрежението върви към затихване

Министърът на вътрешните работи каза, че подчинените му, въпреки готовността им за стачка, са в състояние  да  се справят с положението.

Първият човек на политическата опозиция г-жа Корнелия Нинова каза, че ставащото в Асеновград застрашава националната сигурност.

Мозъкът на опозицията в парламента г-н професора Иво Христов каза, че гетото е  детонатор.

Уважаемата журналистка Веселина Седларска написа, че е силно избуяла  опасността да се сблъскат бялото и черното гето, т. е. гетото на циганите и гетото на българите. И както винаги умно го написа.

Вицепрезидентката г-жа Илияна Йотова каза от висотата на позицията си, че трябва непременно и незабавно всяко циганче да бъде отведено в училище.

Спомням си - преди години един интелектуален колос, който изпада в състояние на разпенявен бяс, ако няколко часа в публичното пространство не се говори за изключителната му личност, как реши да предизвика внимание към себе си. Обяви и широко разгласи начало на водено от него общонародно движение за отклоняването на младите, умните и образованите от Терминал 2 и задържането им в пределите на нашата България.

Докато попадна на разсъждаващ телевизионен водещ. Който попита настоятелно автора на идеята - как смята да реализира изключително народополезното си виждане. Колосът каза, че като събере подписите на милион поддръжници на идеята си, ще постави с този мощен аргумент пред правителство въпроса да бъдат отделени необходимите средства, щото младите умните и образованите да получават у нас възнагражденията, които ги примамват в чужбина.

Водещият отвърна, че ако бюджетът ни може да отдели такива пари, управляващите вече да  са го направили и без идеята на колоса.

Колосът  се направи на неразбран и обиден, обичайният окоп на интелектуалците  ентусиасти, срещнали истинска  интелектуална съпротива.

Не че на стари години ни е заразила идеята  да си мерим разсъжденията с интелектуалците, както Зайо Байо решил, че може да си мери всичко с магарето, понеже и двамата имали дълги уши, но… Ние в кафенето предвидихме, че  Станимашката сага няма да стигне до „Стани, майко, да бягаме!”.

Всички, които са си извоювали правото да говорят и пишат публично, ще посочат причините, които според тях са довели до конфликта. И ще наблегнат на това до какви опасности може да доведе той. Не само ако не бъде туширан! Ако не бъдат отстранени причините, водещи  до  такива конфликти.

Как да бъдат отстранени тези причини? Никой не казва. Г-жа вицепрезидентката Илияна Йотова казва да бъде отведено всяко циганче в училище. Как? Ако можеха да го направят и общинските, и  републиканските власти, дали нямаше да са го направили досега.

Тоя номер - аз правя анализите и соча опасностите, управляващите общините и държавата са длъжни да търсят начините за решаване на проблемите, си е прах в очите на електората, според нас. От дългия си житейски опит го знаем.

 И пак за Зайо Байо… Оня ден Професора от нашите вика - ние сме в третата възраст, но не сме съвсем за изхвърляне. Ние, вика, сме нещо като вторични суровини за интелектуалните, обществените и политическите процеси. Може, вика, да се преработи нещо от нас и да влезе в употреба.

И предложи да предложим на народа си да признае за велик политик и държавник, истински спасител на нацията, а не като Симеон и гавазина му, този, който като анализира умно и компетентно проблемите на обществото, седне и напише програма за  решаването им.  За излизането на държавата от трапа! Тази програма  неизбежно щяла да е дългосрочна. Нищо че ние не сме.

Според нашия Професор младият професор от парламентарната група на опозицията можел да направи такова нещо. Можел да го направи и Томислав Дончев от ГЕРБ, ако се  освободял  от каската, която му е завинтил на главата Бойко Борисов, за да го използва в управлението на държавата по неговия си, Бойковски начин.

И двама-трима други имало в политическия ни елит  според нашия Професор, които ставали. Както се казва, от нас - толкоз. И то, ако някой реши, че нашето  може да бъде рециклирано.

А иначе  една дописка от 4-5 реда истински  ни развълнува оня ден. Тя съобщаваше, че на паркинга пред  хотел „Тримонциум” е спряла английска кола антика с марка MG. По нея бил изписан маршрутът, който пътуващите в тази стара кола  са изминали по древния Път на коприната. Половината свят!

Развълнува ни, защото, когато ние бяхме деца, ходехме на същия този паркинг да разглеждаме колите, дошли от непознатия за нас свят. Разглеждахме. И на Пловдивския панаир ходехме, за да гледаме такива коли и какво ли още не.

И по един наръч лъскави рекламни материали на западните фирми си носехме вкъщи с усещането, че  сме се приобщили към нещо забранено, но хубаво. Колкото и на обратното мнение да беше писаното в учебниците и говореното в училище.

Спомням си как наш съсед, добър човек, нищо че беше станал голям човек, т. е. директор на мощно транспортно предприятие, си измъкна от митницата за служебна кола един такъв изоставен  от преминаващите през страната ни олдсмобил. Беше почти нов, бял и кабрио.

Шофьорът на  нашия съсед  се пръскаше от гордост.  И ние, децата, защото всеки от нас беше поне веднъж повозен в американското чудо.

И  сега си мислим, че като че ли оттогава ни остана, а и на наследниците ни се предаде, някакво телешко преклонение към начина на живот и ценностите на онзи свят - Западния.

  А истината  е  по-близка някак  до  това, което е тук и у нас. Навсякъде живеят човеци, добри и лоши, умни и глупави, човечни и нетолкова. Псуваме ние в кафенето, че  при тия големи депутатски заплати парламентарния контрол у нас се провежда на празна зала. Оня ден и председателят на Еврокомисията  Жан-Клод Юнкер и  председателят на Европарламента Антонио Таяни се скараха заради празната зала на Европарламента.

Оказа се, че кандидатите за депутати и в нашия, и в Европейския парламент се натискат да бъдат избрани, не за да работят, а за да живеят охолно, без усилия. Нима и  в цялата стара Европа няма истински интелектуалци, които да изготвят дългосрочна програма за оправяне на положението?!

Иначе и Станимака беше хубав град, и детството ни беше хубаво, другото мнение е пропаганда.

Георги ПЕТРОВ


Какво четем:

🔴 Край Пловдив вдигат най-голямата фабрика на Балканите

🔴 Динко Вълев за работника си: Малку гу бих затуй дет кради (Видео)

🔴 "Косачи" - Елин Пелин

Източник: Марица



Коментари



горе