Колко струва животът ни на пътя


Стъпим ли на пътното платно, независимо дали сме в автомобил, или сме пешеходци, всеки е част от войната. Онази, дето продължава у нас вече 25 години и в която победители няма! Война, толкова кървава и несправедлива, че може да бъде сравнена с тероризъм. В тази война няма бомби и муниции, няма артилерия и въздушни удари, но пък има свидни жертви.

Броят на катастрофите със  загинали у нас огромен, а според статистиката Пловдив е най-опасният град за шофиране в България. 294 души са загиналите по пътищата на страната само от началото на годината. Ранените са 3964 души.     

Черната хроника обаче не плаши наглеците на пътя. Те продължават да шпорят с чувството за недосегаемост по шосетата и булевардите и да оставят още и още сирачета след мощните си или просто раздрънкани автомобили.

Живота си на пътя може да загуби всеки - независимо дали чакате автобус на „Руски“, пресичате по пешеходна пътека на „Шести септември“, изпратен сте да контролирате трафика на „Санкт Петербург“, или просто пътувате за работа и минавате през село Цалапица. Все ще се намери някой надрусан или пиян, шофиращ с превишена скорост, тарикат, който ще добави +1 към черната статистика, която превръща пътищата ни в гробища.

И докато семействата на загиналите цял живот няма да преглътнат нелепата смърт на близките си, то убийците най-често се разминават сравнително леко и скоро отново сядат зад волана и настъпват газта - ей така, за адреналина.

Съдилищата у нас продължават да се оправдават с буквите на закона и некачествената работа на разследващите за липсващите строги присъди за нарушителите. Така често изглеждат безразлични към жертвите на войната по пътищата и благосклонни към поредния шосеен убиец. За смекчаващо вината обстоятелство в съда се смята фактът, че причинителите на инциденти с фатален край се разкайват и признават вината си.

Което всъщност е най-нормалното нещо на света. Трудно е да отречеш, че си отнел нечий живот, особено след като са те заловили. 19-годишният Асен Гюрганчев получи едва 2 години и 8 месеца зад решетките. На 13 април младежът подкарал семейния джип „Тойота“,  превишил ограничението на скоростта със 17 км/ч и прегазил пресичащата по пешеходната пътека Бонка. Жената издъхнала на място, Асен се уплашил и избягал. По-късно полицаите го издирили и задържали.  

За разлика от Асен, който прекара няколко месеца в ареста, други пътни убийци си стоят на свобода и даже продължават да си шофират спокойно. Такъв е случаят на Катя Лерца, която отне живота на пътния полицай Делян Палазов точно един месец след инцидента на „Шести септември“. Лерца шофирала джип „КИА Спортидж“.

Тя се размина с ареста срещу гаранция от 10 000 лева, която беше намалена на 6000, и продължи да шофира, въпреки че книжката е отнета. Но тъй като свидетелството е било отнето от прокуратурата, а не от МВР, то според тънки юридически подробности шофирането от нейна страна не се води престъпление, а административно нарушение. Лерца остава на свобода и въобще не се знае кога ще отговаря за делата си пред съда.  

Любомир Трайков, който причини бруталната катастрофа на „Руски“, седнал зад волана, след като пийнал и пришпорил мощното си „Ауди А7“ по булеварда. Любо отне живота на трима души, но сега обжалва присъдата, според която ще излежи 4 години. Моли съда за по-лека. Той признал вината си, казал, че съжалява за всичко.

Присъдата си обжалва и Георги Маленов, който шофирал в село Цалапица, където важи ограничение от 50 км/ч, с двойно по-висока скорост. За кураж се подкрепил с амфетамин и марихуана. На 23 август м. г. той блъсна автомобил, в който са пътували петима служители на „МИГ Инженеринг”. Двама от тях загинаха, а другите трима бяха ранени. Днес той обжалва присъдата от 8 години затвор, въпреки че зад гърба си има 18 други нарушения на Закона за движение по пътищата. Адвокатите му дават за пример подобни инциденти, при които шофьорите са се разминавали с по-леки присъди.   

Явно убийството на пътя у нас не се смята за сериозно престъпление и за всеки конкретен случай се намират смекчаващи вината обстоятелства. Такива обаче няма за сираците на загиналите във войната по пътищата. Те отрано трябва да се оправят сами с превратностите на живота. И да вярват, че живеят в справедлива и отговорна държава. В техните сърца празнотата остава завинаги, а убийците отново ще седнат зад волана след 2, 3 или 8 години.


Какво четем:

🔴 Стани, майко, да бягаме от тази пуста Станимака

🔴 Край Пловдив вдигат най-голямата фабрика на Балканите

🔴 Динко Вълев за работника си: Малку гу бих затуй дет кради (Видео)

Източник: Марица



Коментари



горе