Рецептите на Левски


-Хлороформ за шпиони, амоняк за свестяване и разпит;
-Катран, барут и негасена вар за “кух” зъб, яйца от костенурка за сърце...

Мислим си, че знаем всичко за Апостола. Но с всяко следващо прочитане на неговото лично тефтерче изпъкват любопитни страни от живота му.

Освен идеи за революция и освобождение на българите, сметки за какво е харчил народната пара откриваме и рецепти за лекове. Записани са от него с червен молив или синьо мастило на началните страници на бележничето. “За клинов чиовек”, за зъбобол, за сърце, за изгорено, за жълтеница. Легендата носи, че Апостола на свободата ги е записвал, за да лекува хората. Истината обаче е, че са били предназначени за него, твърди доц. д-р Цветолюб Нушев, който е работил по архива на Левски и заедно с Тодорка Томова е разчел тефтерчето на великия българин.

Революционната рецепта на Левски - хлороформ и амоняк

“Левски е лекувал

Рецепта за алена боя

хората от робството,

Лек за клинов човек т.е. човек болен от сърце

а рецептите, които е записвал, са за самия него, твърди Нушев. (Интервю с историка на 18-а и 19-а стр.) Според него е сигурно, че народният герой е страдал от сърце. Затова е и написал лек за “клинов чиовек”, т.е. човек, който има проблеми със сърцето.

Матей -Преображенски - Миткалото

“Ние приемаме, че Левски е бил много здрав. Но за ония времена 35 години са се смятали за надхвърлящи средната възраст. Когато е започнал да пише в личното си тефтерче, Левски е бил точно на толкова - на 35 г. Значи доста стар за онези времена и похабен”, обясни доц. д-р Нушев. И припомни, че Раковски и Каравелов умират на по 46 г. във времена, когато хората рядко са доживявали 60 г. А и емигрантският живот е бил много тежък.

Доц. Нушев разказва, че Левски излиза от легията през 1868 г., защото е бил много тежко болен. Според Росен Янков, който е автор на книгата “Предателите на Левски”, издадена за 4-и път, към края на Втората българска легия той е опериран по спешност в белградска военна болница от остър апандисит или от спукана язва и едвам е оживял. Коремният разрез е бил голям, а хирургическият шев след операцията бил изпълнен лошо. Затова раната го е боляла дълго и така и не е зараснала до края на живота му. Образувала се е фистула, през която изтичали бистра лимфна течност, но и гной, пише в книгата си Янков. Народният герой опитвал всякакви лекове за лечение. Разбираме това и от спомените на Христо Иванов-Големия, който пише, че е ходил в блатата на Дунава да

събира жаби, за да ги

слага върху раната

на Левски и да я излекува, разказва доц. д-р Нушев.

В бележника и в други документи също пише, че често е купувал платно, което му е трябвало, за да се превързва. Левски е промивал и почиствал раната си всеки ден с топла вода. Доц. д-р Нушев е убеден, че тъкмо заради това негово заболяване Левски е изваден от легията и настанен в къща, за да може някой да се грижи за него.

Апостола бил близък с Матей Преображенски-Миткалото, пише още в книгата си Росен Янков. По думите му Миткалото е отдаден на революцията разностранен талант, който бил изобретател, художник и лечител. Още като монах в Атон той си създава вечен двигател, който работи с пясък. Искал с парите от работата да купува оръжие на борците за свобода. Запознати твърдят, че освен за Левски се е грижил за 6-има апостоли на Априлското въстание.

За да не се дразни раната, Миткалото първо приготвя за Левски специален сапун с много слаба киселинност (ниско Ph). После прави мехлем с калъчово биле, свинска мас, счукано синапено семе и босилек. Левски обаче се оплаква, че мехлемът е много мазен и му цапа дрехите, които трудно пере. Миткалото сменя рецептата и снабдява Апостола с проверен хайдушки мехлем, който научил от вехти войводи.

Според доц. Нушев раната на Левски е и причината той да не участва в четата на Хаджи Димитър, където са всичките му другари от Легията.

Историкът не изключва Левски да е

боледувал и

от жълтеница

“Навремето това е била масова болест. Каравелов например умира тъкмо от жълтеница”, аргументира се архивистът.

Той смята, че рецептата за зъбобол, която Левски е записал в тефтера си, се използва и до днес. Там всъщност се изисква да се правят нещо като инхалации с отвара от корен от трънка, стипца, фасулена вода, чаша ракия, чешмяна вода. Препоръчва се и жабурене с поизстиналата смес.

Всъщност в края на тази рецепта Левски е записал и друга - за нещо като пломба за “кув”, т.е. развален зъб. В състава на пломбата влизат катран, барут и негасена вар, след което се “запушва” с парченце памук.

Историкът обаче обръща внимание и на рецепта за революционна дейност, написана на латински на стр. 53 от тефтерчето. Това са хлороформ и амоняк - хлороформът е за упойване на шпиони, след което ги пренасяш на тайно място, а амонякът - за свестяване и разпит. Според историка обаче е много вероятно някой да му ги е написал, защото никъде в архива си Левски не пише на латиница.

Две от рецептите в тефтерчето на Левски са за бои - за алена, и за червена.“Те са за боядисване на платове”, обяснява Нушев. През целия XIX век боядисването на шаяка е ставало с растителни бои. Но за Левски може да се каже, че е бил тесен специалист в тази област, защото професията на баща му е била тази - да боядисва шаячни дрехи. “Ако сте били в къщата на Левски и сте слизали в мазето, което е до самия вход , там е имало огромни казани, в които са боядисвали шаяка и Левски е разбирал от това още от дете. В тези времена всичко е било шаяк, въпросът е бил как да се докара. За войниците цветът на шаяка е бил един, за търговците - друг”, разказва историкът.
Когато го питам дали тези рецепти са валидни и днес и действат, Нушев ми отговаря: “Единствено на този ваш въпрос не мога да отговоря. Затова винаги съм казвал, че джобното тефтерче на Левски трябва да бъде изучавано от хора с различни специалности, включително и от лекари, и от химици”.

Eто и самите рецепти, записани от Левски в автентичен вид:

За клинов чиовек:

костинурка, жяба

водна, да я уловиш,

чи да я затвориш

и тя ще снисе яйце,

което ще го опечеш,

пак яж

и друго нищо

***

За зъби: от трънка

корен, 3 драма стипца,

1 чяшя фасулюва

вода, 1 чяшя ракия,

па са тури в ново гърне

да врът, но от чюшма

вода да врат.

После земи 3 камачета

бели да ги нагорящиш

в огня,

па ги пусни в гърнето.

Тогава зини над гърнето

да връви парата

в устата, че като

поизстине

водата, земи

да плакнеш устата си

неколко пъти. Ако ли е

един зъб да боли и той

да е кув, тогава земи

киреч негасен

(негасена вар - б.р.)

и малко

катран и барут,

па ги смеси. После земи

малко памук,

че запуши дупката

отгоре.

Сръце, дето прияда като

живо, земи в устата

си сол и като са напълнат

устата със солена плюнка,

тури в устата си и малко

балсама,

че преглътни!

***

За изгорено: кормид

лук да се счука с жябляк,

сол и мед

и да се

налага после с пресно

млеко да се мие.

***

За жялтеница: мрътва

коприва. Тя е горчива,

цъфти червено, от нея да

нарежиш 25 драма

и половина

ока шише, че да

напълниш шишето

с бяло вино старо, после

да туриш шишето вън

на къщата да стои

три денонощия.

После на три

сутрини да го изпий.

Подир сяко едно

пияне да изида

по два оряха и малко

илимон с кората

със залък. После това

1 лъжица оцет да изпий

***

Революционна рецепта:

Chlorop(h)or(m)

противно

Am(m)oniac(us)

***

За вапцилка алено:

На една ока

драма

40: кърмас

40: тергия

50: кизап вода

10: калай топен

8: зардишяв

 

Мехлемът на Матей

Преображенски - Миткалото

за раната на Апостола

Съставки: 5-6 стръка невен; 2 чаени лъжички прополис; 10-12 листа счукана смрадлика; 3-4 супени лъжици мас (претопена 4-5 пъти). За стягане са добавя 1 лъжичка чист пчелен восък.

Приготвяне: За да се пречисти, маста няколко пъти се мие. Първо се стопява, налива се топла вода и се бърка енергично, докато започне отново да стяга. Водата се излива и процедурата се повтаря, докато маста стане снежнобяла. После се смесва с другите съставки на мехлема и се разбърква. На огъня се кипва вода в тенджера и сместа се поставя в отделен съд в нея (водна баня), докато се сгъсти.

Приложение: Мехлемът на Миткалото е приличал на калъп сапун и Левски го е носел в калъф. С него се мажат прорезни рани, които гноят, като преди това се почистват с влажна кърпа от гной и от предното намазване с мехлема. Левски го е правел вечер в къщите на своите укриватели, където е отсядал да нощува при обиколките си. Преди лягане е искал от домакините леген с топла вода, дълга кърпа и да го оставят за малко сам в собата.

(От 4-ото издание на книгата на Росен Янков “Предателите на Левски”, което предстои да излезе на 17 юли)


Какво четем:

🔴 10 забележителни средновековни кули и укрепления в България

🔴 Фирма дава 1000 евро заплата до 2 години

🔴 Разказа им играта: Филип от Разград плати с 65 кг жълти стотинки сметката си за парно (ВИДЕО)

Източник: 24 часа



Коментари



горе