Цигуларят Васко Василев: Имам голям късмет с публиката си


- Васко, два месеца преди датата концертът ти в Панчарево бе разпродаден, оцеляха символични бройки билети за правостоящи. Всичко това без обявен репертоар. Какво се случва в момента, ще има ли опция да те чуят повече хора на 25-ти август?
- Да, наистина няма обявен репертоар, но пък с мен водя марката “Солистите на “Ковънт Гардън” и съм сигурен, че и това прави доверието толкова голямо. Имам голям късмет с публиката – това е самата истина и съм, и винаги ще бъда, безкрайно благодарен за тази подкрепа. Сега за този концерт на 25 август ще променим малко сцената и ще освободим още място за публика, така че ще има допълнителни билети, които могат да се купят само на място в ресторант “Лебед”.

- Колегите ти от "Ковънт гардън" са били изключително щастливи разбирайки, че ще свирят на езеро. Какво друго знаят за България от теб?

- Аз също (б.авт. - смее се). Години наред сме си говорили с екипа ми колко много липсва място за концерт на открито в София през лятото и когато поканата от ресторанта дойде, изобщо не се колебах да я приема. Бях виждал снимки и видео от концерта на Лили Иванова там и вече знаех, че е прекрасен летен театър. По-късно, когато отидох лично, толкова ми хареса, че изпитах желание да доведа колегите си от Лондон тук. Така се получи.

- На родна земя ще си буквално за денонощие, след което летиш за Лондон. Ще ти остане ли време да се видиш с любимия си дядо Васко, който миналата година посети голяма част от концертите от националното ти турне с Chambao?

- Този път няма да успея да стигна до Пловдив – за щастие имах малка пролука от време това лято и отидох специално да видя дядо Васко... Ядохме череши, обсъдихме квартала, съседите, роднините и моя график. Много искам да приличам на дядо си – духът и чувството му за хумор на тази възраст са впечатляващи.

- Идеята това да е единствената ти дата за България за тази година отстъпи място на нещо по-грандиозно като капацитет места. Какво е то?

- Мога да ви издам много малко на този етап, а то е датата 10 декември и мястото - зала 1, НДК. Новината е, че от днес пускаме билетите в продажба. Всичко останало предстои.

- Проектите ти в Япония варират от електросуинг банда, през буги-вуги тандем с Кейто Сайто, до записи на филмова музика. Какво е предизвикателството пред теб за този пазар до края на годината?

- Имаме няколко концерта с Кейто, обсъждаме и нови проекти. През ноември ще имам един специален концерт в Токио заедно със Светла Василева.

- Появи ли се друга песен, която да догони хитовия статут на “Милион алых роз” в репертоара ти за азиатците?

- Това беше голяма изненада, но най-интересното е, че те са убедени, че това е японска песен - има си текст на японски. Всъщност това доказва, че езикът на музиката е универсален и всички граници и ограничения са напълно излишни.

- Какво се случва с мастър класовете ти в Кастейон? Имаш ли обещаващи ученици и как протича процесът на обучение - боси на плажа с атмосфера като в средиземноморски ресторант, или по-строго академично?

- Точно след седмица ми предстои концерт на открито в Сан Матео, а веднага след него оставам за мастър класове в Онтиниент за няколко дни. Любовта ми към Испания е непоклатима, особено когато съм далеч от там, а навън е вече лято.

- В един от последните ни разговори бе споменал, че в Лондон никой никога не те е питал къде ти е дипломата. Кралската опера е отворила вратите си за теб на база на талант, харизма и душата, която влагаш в музиката. Успя ли все пак да вземеш този така важен най вече за родителите ти документ?

- Ха-ха! “Детето има висшо” – дори 2! Имам диплома и за цигулар, и за диригент като 2-ра специалност. Самочувствието ми вече е много различно... Единственото, което сега се чудя, е къде прибрахме дипломите наистина, защото след тържествената церемония по връчването не съм ги виждал…

- Ти си големят брат, заобиколен от женско царство. Какво се случва със сестрите ти? Една от тях се омъжи миналата година, ако не се лъжа. 

- Да, Вероника се омъжи, а аз бях попитан за разрешение наравно с баща ми… Момичета са добре – щастливи, обичани и заети. Вики ще я видя в Испания след седмица, а Виви съм я поканил да свирим заедно на концерта в Сан Матео в събота, 22-ри. Тя се развива страхотно, скоро получи голяма награда в Германия, подкрепена с парична премия - Bavarian Art Award 2017 в областта на музиката.

- Искаше да слушаш Адел на един от четирите й концерта на "Уембли". По скалата от едно до десет как оценяваш преживяването? Що за феномен в поп индустрията е тази жена?

- За съжаление, аз бях на един от двата, които не се случиха… Имах билет за последния концерт, това беше единствената ми свободна вечер и наистина го очаквах с нетърпение. Имам приятели, които бяха на един от първите два, и чух разкази от първо лице, но не мога да кажа от собствен опит. Адел е изключителен феномен не само заради таланта, качествата й на музикант и артист, но тя се оказа и момиче с много силен характер. Мащабът, в който работи, е изумителен и тогава най-силно се усеща умението й през смелостта да е откровена и истинска, да превърне стадион от 98 000 човека в клубна сцена. Това, което направи тя с музикалния бизнес и правилата, наложени с години там, е абсолютна революция.

- С Лили Иванова храните дълбоко професионално уважение един към друг и сте близки. Успя ли да чуеш новият й албум?

- Мога да призная, че имах възможност тайно да го чуя няколко дни преди да излезе официално. Много ме впечатли и като съдържание, и като продукция. Особено силно ми харесаха песните на Веселин Веселинов-Еко – и тангото в “Този миг” и “Дали”, на Живко Петров – “Обичай ме”, много силни текстове на Стефан Вълдобрев и вокално изпълнение на Лили на ниво, на което в световен мащаб е трудно да намериш еквивалент. Във всяка песен в албума усещам онази особена много нейна чувствителност, която тя владее до съвършенство. Разбрах, че и публиката го е оценила високо и в магазините на „Лидл” свършва много бързо, което е супер. Стискам палци и на предстоящото й турне в България и Европа – надявам се да мога да я чуя някъде и аз.

- Прекарваш живота си сред облаците, на път към поредния концерт, обикновено разкъсван между три континента. Самолетът ли е материалното нещо, което би те зарадвало най-много - да си имаш собствена машина за повече комфорт?

- Да, това ще напиша в писмото до Дядо Коледа тази година, пък да видим… (б.авт. - смее се).

- Кои са трите неща, които биха те усмихнали инстинктивно, без предварителни увертюри - материални или не?

- Аз по принцип подхождам с усмивка… Но един самолет, който да си е мой, със сигурност би ме усмихнал. Разбира се, неочаквана среща с приятел, красива природа, идея за нов проект, предстоящо пътуване… Телефонно обаждане от приятел или есемес с виц на руски…

- И последно - представи си, че се срещнеш с изключително талантливо дете, което обаче се колебае да продължи пътя си с цигулката. Какво би го посъветвал, за да не предизвиква съдбата си по лошия начин, рационалния - да се откаже от страстта си, за да опита „по-практично" занимание?

- Бих избегнал съветите… Най-големият съвет всеки го носи в себе си. А и мисля, че това, което правим и даваме като пример, са реално най-големите съвети за всеки, които има нужда от такъв.

ВИЗИТКА

  • Васко Петров Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в София

  • Дебютната си плоча записва едва 7-годишен, а на 10 получава правителствена стипендия и влиза в редиците на Музикалното училище за даровити деца към Консерваторията в Москва

  • През 1994 г. мести постоянния си адрес в Лондон и става най-младият концертмайстор в историята на “Ковънт Гардън”

  • Към днешна дата в Япония Васко е по-популярен от българското кисело мляко, а в Испания е сред най-ухажваните водещи на мастер клас по цигулка


Какво четем:

🔴 Отказаха промяна на БДС за опаковките на киселото мляко

🔴 Градушки идват след жегите (ИНФОГРАФИКА)

🔴 Десетачка за народен обяд на плажа

Източник: Монитор



Коментари



горе