Отново и за кратко в България - снимките на един от най-добрите български фотографи

© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/

Фотографии на Йорданов са притежание на Парижката национална библиотека, Института по политехника в Токио, музея "Елизе" в Лозана, Музея за изящни изкуства в Хюстън и на българската Национална галерия - но единствената му по-цялостна сбирка гостува в галерия "Синтезис" благодарение на италиански колекционер.

Йордан Йорданов е роден в София, където завършва техникума по полиграфия и фотография. Официално е фотограф в социалистическите модни списания "Лада" и "Божур", но страстта му са екскурзиите из забравени български села, където запечатва друг тип действителност. Снима в психиатрични заведения, а след 1989 г. става първият фотограф, документирал ежедневието в софийските затвори.

Благодарение на швейцарската фондация "Про Хелвеция" реализира още няколко фотографски пътувания до далечните и непознати към онзи момент Албания и Монголия. Прави много изложби, но не работи за медии. Предпочита черно-белия образ. В изложбата са представени и четирите серии в кадри от архива на Серджо Поджанела - единствената "представителна" колекция на фотографа, която той продава на италианеца в годините преди смъртта си.

© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/

Всъщност това са кадрите, с които фотографът сам е избрал да бъде запомнен, разказва Георги Караманев - журналист и автор на биографичния роман "И додето се раждат лъчите" (изд. "Клуб 8"), който възкресява паметта за Йордан Йорданов-Юри. Човек с трудна съдба и чепат характер, с болест, която уврежда зрението му, Йордан Йорданов прекарва последните си години в голяма бедност. Когато Караманев започва да пише книгата си преди година, оцелелите снимки са съвсем малко. По странно съвпадение галерия "Синтезис" започва да готви изложбата по същото време.

И малкото кадри на Йордан Йорданов събуждат около себе си светове. Той обича да снима хората в гръб - мускулите на затворник под душа, човек на люлка в момент на полет, четири възрастни жени, гледащи към морето. Последната фотография всъщност показва селскостопански работнички от село Кортен, заведени за награда за пръв път на море.

© Йордан Йорданов-Юри, facebook.com/YordanYordanovYuri/

Историята е описана няколко пъти - веднъж в книгата "Невидимите кризи" на Георги Господинов (който открива снимката по-късно и е силно трогнат от нея), а после в "И додето се раждат лъчите", където авторът смесва факт и фикция. Но се потвърждава и на самата изложба, на откриването идва внучката на една от жените. Интересно е, че според Юри фотографията е много по-близка до литературата, отколкото до изобразителното изкуство.

В проучванията си Караманев открива много герои, интервюира десетки личности, слуша отново и отново легенди за живота на фотографа в различни варианти. Едно от най-ценните му открития са записките и размишленията на Йорданов за фотографията, които заедно със стиховете му вплита в повествованието. Но "И додето се раждат лъчите" няма претенцията за фактологична точност, а е по-скоро личен поглед към впечатляващата съдба на фотографа.

"Историята ме спечели с това - че мнозина хора на изкуството, мечтали за свобода и промени, през 90-те не са успели да се адаптират в новата среда. Съдбата на Юри е много типична и едновременно с това много специална, защото животът му е низ от приключения", казва журналистът. Романът получи награда на тазгодишния конкурс за дебют "Южна пролет" в Хасково, а следващата мечта на Георги Караманев е да бъде издаден албум с фотографиите на Юри. Той също поддържа страница за снимките му във "Фейсбук".