Живото наследство на един австриец в София (СНИМКИ)

В политическата роля на Фердинанд в българската история съществуват редица спорни моменти, но без съмнение той е държавникът, от когото е останало най-много в днешната ни култура и наука. Неговият вкус, формиран във Виена, е видим навсякъде в центъра на българската столица. За управлението на този монарх свидетелстват много от най-красивите сгради днес в София, тъй като той е избирал австрийски архитекти за проектирането на Народния театър, на Народното събрание… Сбирката му с пеперуди, ловни трофеи и минерали е сред първите експонати в Природо-научния музей, животните от неговия домашен зоопарк във Врана са между първите в държавния; той е купил най-ценната днес картина в колекцията на Националната галерия – „Луцифер“ на Франц фон Щук…

След Фердинанд са останали и много дървета – и то редки дървесни видове: в парка Врана, в Борисовата градина, започната от него, както и в Ботаническата градина на Паметника Левски в центъра на София. Това малко кътче, паралелно на забързания свят, е сред намаляващите зелени оазиси на съвременната ни прашна столица. Университетската ботаническа градина е повече от тясна за едромащабните, както знаем, намерения на монарха. Днес тя се простира едва на 5 декара, макар на вид да изглежда доста по-малка, но навремето тя е обхващала паметника на Васил Левски и Докторската градина.

На откриването преди 125 години тогавашният княз е посадил летен дъб, в чиито корени поставил монета – и днес това е най-едрото дърво в малкия ботанически ноев ковчег. Любка Маринова, ландшафтен архитект ни развежда из градината и ни разказва, че преди година т. нар. Царски дъб е претърпял подмладяваща сеч и короната му днес е по-скромна от обичайната. Направено е изследване на възрастта на дървото и се оказва, че е около 140-годишно – явно Фердинанд е засадил фиданка на 10-ина години.

Вдясно е летният дъб на Фердинанд.

Има и още един дъб в градината – едроплодния. Двата с летни са почти на една възраст. Обвит е с лиани, но те не го задушават – обясни ни Любка, – двата вида си съжителстват много добре.

Ландшафтният архитект Любка Маринова край едроплодния дъб

На централната алея е поставен портретът на първия ботаник тук – проф. Стефан Георгиев, открил градината заедно с Фердинанд. Ботаническата градина е стопанисвана от СУ „Св. Климент Охридски“. На грижите на университетските специалисти са също Ботаническата градина в Балчик и Екопаркът във Варна. Трите са с различен облик, естетика и колекция.

Кът в памет на първия тук ботаник – проф. Стефан Георгиев

Сред редките дървета в малката градина в центъра на София е двойната Метасеквоя глиптостробоидес, открита като живо дърво преди 80-ина години при експедиция в китайската провинция Съчуан – преди това са били известни на ботаниците само фосили от този вид. И наш учен е донесъл шишарки в България, от които посадили тук, в Ботаническата градина. По-късно този вид е разсаден и в Балчишката градина. Бързорастящ е, иглолистен и листопаден. В градината има и 20-ина годишни дървета гинко билоба – женско и мъжко. Според нашата домакиня, те също са бързорастящи, и колкото и да не ни се вярна – лесно се хващали.

Езерото в градината си посреща с две цъфнали лилии, а на един от алпинеумите цъфти еделвайс. Петте алпинеума в Ботаническата градина са реконструирани от нейния главен озеленител Вера Дянкова, ландшафтен архитект. До голяма степен на Дянкова дължим днешния вид на градината, също и новите зони – например създадената миналата година Перенна градина, с многогодишни цветя.

Един от петте алпинеума в градината

Еделвайсът цъфти.

Миши уши

Имаме късмет с цъфтящи лилии в езерцето

Освен за флората, в градината се грижат и за фауната – поставени са поилки и хранилки за птици, хотели за насекоми. Минавайки наблизо напролет, се чуват песните на косовете. Любка споменава, че им се иска да пуснат и пауни в градината, но не си го позволяват, защото тук някъде живее белка, която не би оставила пауните задълго живи.

Кратък е животът и на други видове в това малко ботаническо царство. От близо десетина години съществува Пеперуденият павилион, но откакто е построена оранжерията, тази година е имало едва второ пускане на пеперуди. Преди месец са пристигнали какавидите на седем тропически вида, разцъфнали са в пеперуди и някои от тях в момента живеят последните си дни. Ние успяхме да видим Сова, Синя Морфо и Лист. По думите на Любка, пеперудите са големи лакомници и обичат банани. В павилиона се поддържа температура 28 градуса и влажен въздух. Оформени са мини езерца, обитавани от плаваща лейка.

Любка нежно докосва пеперудите – зоолозите, донесли й ги, са й обяснили как това може да е безопасно за красивите насекоми. Тя обича да прокарва ръце и през растенията, за които се грижи – дори насекомоядните. Такова има и в Пеперудения павилион, но по думите й няма риск за пеперудите. В една от съседните оранжерии Любка в момента аранжира няколко насекомоядни растения, пред нас едно от тях „закусваше“ с муха.

Любка обича да докосва растенията. На снимката: Бегония охлюв

Двуцветна пасифлора

Monanthes polyphylla

Цъфнало насекомоядно – Пингуикула

По всяко време тук цъфтят различни растения, най-обилен е цъфтежът през юни – особено в розариума, който е зад оранжериите, с над 40 вида рози. Сред любимите на посетителите са розата Дамасцена и бялата роза Айсберг – щамбова върху друго растение. Има идея и за възраждане на забравени сортове български рози – Тримонциум, Албена, Боряна… но това е друга история.

Разговорите за растения с Любка и останалите градинари в китното убежище в центъра на София могат да бъдат безкрайни. Всеки ден, час и минута в тази градина „новините“ се раждат в цвят, листа и пърхане на пеперудени крила. Скрити зад висок жив плет, може би ги отминавате на път за работа – но си отделете един ден, за да се отбиете назад към природата.

Предлагаме ви още моменти от нашия скок встрани от ежедневието: