Васил Левски дарител на БАН

Браила пред 19 век.

В архива на Найден Геров се съхраняват изключително ценни документи за последните дни на Васил Левски. Това са писма на софиянката Йорданка Филаретова, адресирани до руското вицеконсулство в Пловдив. Наричали я Госпожата, защото е една от най-еманципираните българки на своето време.

Йорданка Филаретова

На 24 декември 1872 г. тя пише: "От преминалата седмица се раздаде слух, че дошло с телеграфа известие до тукашното началство, какво някой си Дякон на име Асланоглу, който бил според названията на Сърплий Димитра глава на тази работа и местопребиванието му било около Пловдивското окружие, бил се хванал от турското правителство около Русе, и го карали в града ни на съд, следователно става близо 10-тина дена откак се е раздал този слух и още нищо няма да се види, но както и да е, аз любопитствувам да зная какъв ли ще да е този човек, комуто името толкова гърми, както и дали е хванат навярно."

Следващото писмо на Госпожата е с дата 30 декември 1872 г.: "Друго по-ново от тези работи не зная, освен че от 3-4 дена насам се очекува в града ни Дякона (Левски), който казват, че бил уловен от турското правителство на Хърсово, като се качувал на парахода да премине на отсрещната страна, още завчера слушах, че отишли от тука заптиета да го пресрещнат, но до този час още не са го докарали. Някои казват още, че като наближи града щели да му излезнат с музиката да го посрещнат, но това не ще да е дотам вероятно, защото са все повече сокачни (по сокаците) приказки."
Накрая е най-ценната информация: "В този час, като свърших писмото си, научих се, че докарали Левски в един шеркет (покрита каруца), обкован в железа и придружен от няколко заптиета."

Поместваме пълния текст на писмото от 13 януари 1873 г. То е адресирано до Николай Чалики, преводач в консулството и роднина на Филаретова. Документът уточнява важни подробности. Правописът и пунктуацията са осъвременени. Архаичните думи са обяснени в скоби.

***

София, 1873 януар. 13-ий.

Почтений ми сродниче
Г-не Н. В. Чалики!

Писмото Ви от 5 того навреме приех и с благодарение проумях съдържанието му.
Днес имам да Ви съобщя и други някои новости из града ни и кои верувам, че щат Ви бъдат доста любопитни.

След толкова си чалъчисувание (помайване) от страна на т. правителство едвам най-сетне сполучили да уловят и същия Левски, когото незабавно и доведоха у града ни през нощ, наедно с други още двамина, кои положително не зная какви са и где са уловени. Не зная дали ви е известно как е уловен този Левски, но нека ви кажа, доколкото съм чула, че той се е доста борил, като е убил и ранил няколко заптиета и най-сетне, като сполучили да ранят и него на дясната страна у главата, тогава му се замаяло свес и паднал полумъртъв в ръцете на неприятелите си, но за раните му, както слушам, не ще да са дотолкози опасни, следователно той бе изваждан до завчера само няколко пъти на истинтак (разпит) пред комисията и отговорите му са били тези, доколкото съм могла да се науча, горе-долу: Той отказвал съвършено да е имал познанство с Димитра Общий, който се сякак мъчил да го укашка (злепостави), и казал, че този човек е лош и просто хайдутин, който злоупотребил името на комитета, и като преминал по тези страни, сполучил да измами невинната си дружина на такива противосъвестни и противо царя работи.

А за себе си казал, че той е същият (Левски) и е слуга на комитета, който от 10 год. време ходил според заповедите на господарите си, тогава те го попитали кои са тези негови господари и где се намират, той им отговорил, че те били у Влашко, но не ги познавал, защото сякога, когато се бил явявал пред тях, за да му предадат заповедите си, лицата им били покрити с маски.

А също и за по тези страни казал, че съвършено не познавал никого освен едного от Ловеч, но и той бил побягнал.

Заради комитета казал така, че неговата цел не била противо тур. народ, нито противо царя, а против чиновниците му, които не изпълнявали точно царските заповеди, и щели да работят дотогава, докогато намерят сгодно време да се явят пред царя и да му съобщят всичките злоупотребления в държава му, с една реч искат изпълнението на Хатихумаюна.*

На 10 того у сряда 2 часа преди съмнувание обесиха Димитра Общий накрай града, дето го и заровиха часа на 7 през същия ден. Съдържанието на книгата, що е била прикачена на него като е висял, е било горе-долу това: Този на име Димитрия Янялия, който преминал по тези страни да повдига българите на бунтовство и сполучил да измами неколцина горки глупави, на кои предводителствувал да нападнат и разграбят царската хазна. Този същият е и убийцата на дякона у Орхание, и други такива.

За другите запрени казват, че сега у понеделник щели да тръгнат за Цариград, а от там щели да ги разпръснат из по разпределените им места на заточение. А с Левски какво ли щат сторят, не се знае, той не е запрян при другите виновници у конака, но държат го у къшлата (казармата) под каракол (охрана) от доста аскер.
При тези моля Ви принесете най-искрените ми поздравления до г-жа майка Ви, г-жа сестра Ви Мариола, г-жа Марийка Герова, както и г-на Герова; се така приемете поздравление и от страна на майка ми, както и най-учтиво ръкоцелувание от сина ми Владимира, който слава Богу е добре до този час и учи се у дома на според силата си. Относително заради неговото по-високо образование има да попросим и Вашето добро мнение, както и мнението на г-на Герова, но ще оставя за други път, защото днес писмото ми стана твърде дълго.

Ваша сродница и почитателка
Йорд. Филаретова.

Какво четем:

Коментари