Кой пак иска напоената с кръв българска земя?


В Англия е лесно – там всичко важно е на кралицата. Най-вече земята. Тя може да прави всичко, което си пожелае с нея – да я отдава под наем за сто години, да я остави да буренясва, ако иска. Но по никакъв начин никога никой не е чул кралицата да продава земя. Сградата над тревичката на краличката може да е твоя, но не и това, което е отдолу. Но има и земя извън двора и тя също е частна. Всеки, който притежава такава земя, може да си продава на когото пожелае и без значение от коя държава идва, стига да отговаря на законите на страната и да плати най-високата пазарна цена.

У нас започва рекордния сезон на трагикомедията “Господи, ще ни изкупят земята”. Всъщност може би трябва да сме по-сериозни, защото все пак става въпрос за българската земя, а тя е може би всичко, което ни остана.

Преди много години, по повод годишнина от клането в Батак по време на Априлското въстание, тогавашният ни вожд, учител и диктатор – Тодор Живков, дръпна една покъртителна реч. Покъртителна заради емоцията и простотата на първокласник, с която я произнесе. “Другарки и другари, каза той, земята на Батак е най-напоена с кръв от цяла България. То цялата българска земя е напоена с кръв, но процентно вземато, земята на Батак е най-напоена с кръв”.

Европейската комисия може да ни даде на евросъд заради липсата на либерализация на пазара на земи у нас. Поради тази причина или българите трябва да преглътнем възможността “напоената с кръв” българска земя да започне да се продава свободно на чужденци, или да си плащаме скъпо и прескъпо за патриотизма си.

Министърът на земеделието и храните Румен Порожанов обяви, че е качил на сайта на ведомството си за обсъждане промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В момента за да купи един чужденец “напоена с кръв” земя, трябва да докаже поне пет години уседналост. Това ограничение беше въведено през 2014 г., когато отново се разбуни обществото заради страхове, че един ден ще се събудим върху турска, арабска или каквато там се сетите собственост. Това ограничение обаче трябва да отпадне, защото в противен случай ни грозят много сериозни наказателни санкции от страна на Брюксел, защото българските норми противоречат на европейската философия за свободно движение на капитали.

В страна, където историята блика от всяка крачка, както несъмнено е и по целия свят, българите традиционно се страхуват, че опасността от нова Османска империя, където ние сме послушни роби и ратаи на спахиите, а кадиите ни мачкат, заптиетата стрелят, не е отминала.

Изначално виждам два проблема и те не са свързани с желанието на групировки или държави да ни отнемат напоената земя през задната врата. Всъщност не бих изключил вариант, в който организация като “Ислямска държава” решава да си купи земя и да уседне там, но това би се случило единствено поради един от двата проблема, които би следвало да изброя.

У нас отдавна няма свободна земя. За да намери инвеститор свободни територии се изискват много пари и закъсал със сметките собственик. Българите според мен се разделят на два типа – патриоти и собственици. Патриотите са загрижени за цялата българска земя, за езика, чистотата на паричните потоци, ако щете. Собствениците искат да изкарват бързо пари. Ако един патриот получи в наследство 300 декара първокачествена земя в Златията или Добруджа, първото нещо, което ще направи е да изчисли дали ще му стигнат парите и за нова къща, и за беемве, и за екскурзия, пък и за образование на децата. Ще присвие пръсти и ще отметне: 300 по 1200 лева е равно на… И тогава, ако дойде един адвокат, който от името на турски, китайски или руски инвеститор му предложи вместо 360 хиляди лева един милион евро, патриотът с кеф ще зарови принципите си в “напоената с кръв земя” и ще добави към списъка с желания и тунинг на беемвето. Ако пък е чак такъв патриот, жена му лично ще му стрие блистер с виагра, за да изглежда смъртта му като инфаркт от чиста радост.

Вторият проблем, който се очертава е как наистина би могло да се спре нечие нечисто намерение, свързано с българската земя.

Българите, тези, които са безимотни, имат основание да се притесняват от собственици от чужди култури. Ние имаме проблеми с българските самозабравили се чорбаджии и ако се разровите в новинарското пространство ще съпреживявате болката и страховете на хората искрено. В XXI век отново се възроди феодализма. Един е собственикът на земята, той решава кой ще е кметът, той решава кой ще работи, без негово одобрение нищо не се случва. С бедната си душа днешният феодал демонстрира богатство, но предпочита комшиите му да мизерстват. Новият феодал няма отношение към закона, защото законът категорично го милва по златното му коремче.

Нашенецът се пита, ами ако българинът е сатрап, представяте ли се какво би се случило, ако земята попадне в ръцете на някой източен феодал? Абсолютно оправдан страх. Първо системата пак ще го брани и гали по златното му коремче. Ще бъде глезеник на системата, а безимотните българи даже няма да могат да го напсуват на родния си език.

Тези страхове – реални или нереални, не биха се породили, ако българинът имаше доверие на държавата, а тези, които я управляват гледаха “напоената с кръв” България като общ, прекрасен дом.

Иначе има достатъчно закони и средства, за да бъде презастрахован суверенитета на земята, чистотата на инвестициите и спокойствието, нормалния труд и благия сън на българите. Когато обаче нищо не се случва сега, как да не те е страх от парите на “Ал Каида”?

Емил Спахийски


Какво четем:

🔴 "Световен събор" събира българи до гроба на хан Кубрат в Украйна и пари за паметник

🔴 Известният актьор Йосиф Сърчаджиев станал жертва на агресията на млади роми

🔴 Най-красивата учителка се омъжи за волейболиста Тодор Скримов

Източник: Труд



Коментари



горе