Най-хубавият курбан става от овнешко с гювеч и малко ориз


В село Падеш са най-търсените готвачи за всички събори

Сезонът на масовите селски курбани е в разгара си. Християнските празници са един след друг. След наскоро отминалите дни на Св. Дух, св. Петър и Павел и св. Козма и Дамян идват св. Марина и много таченият в Пиринския край св. Илия, който се отбелязва и на 20 юли, и на 2 август по стар стил.

Най-много храмове пък носят името на Св. Богородица, така че тя ще бъде почетена и на 15 август, и на 28-и по стар стил. А на 8 септември пък е Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица). На тези дни са и най-многобройните селски събори и храмови празници.

В Пиринско има и друга традиция - през летните месеци се правят курбани за цялото село с парите, които кукерските групи са събрали по време на празниците Сурва на 1 януари.

Така

не минава събота

или неделя, без

някъде да

задимят десетки

казани с курбан

- в дворовете на черквите, на площада или пък край древни оброчища на сянка в планината.

Тези празници се отбелязват със задължителния курбан за здраве. Колкото повече казани заврят, толкова по-успешен се смята празникът.

Даването на курбан е един вид благодарност към Бога и измолване на неговото благословение за всички, казва отец Андон Шавулев от Благоевград.

Носи послание за сплотяване на хората и тяхното единение с Христос. Няма нищо по-хубаво от това да споделиш трапезата с ближния си, допълва свещеникът, който е осветил стотици казани с ядене в региона.

Кои обаче са майсторите, които готвят така вкусно, че селският курбан да се запомни до следващата година. Най-добрите са от село Падеш, категорични са всички от района на Благоевград.

“Не знаем защо, но в нашето село са най-търсените готвачи за масовите курбани. Викат ги на всички събори в околията”, гордеят се в с. Падеш.

Изреждат имената на Паисий Хвърколачки, Благой Фукарски, Любен Мечкарски, бай Кирил, Славе Николов. От години кметовете на околните села ги ангажират за съборите и

досега няма

недоволни от

приготвеното ядене

Паисий Хвърколачки вече 40 г. е майстор на курбаните. От 10 г. е пенсионер, но не отказва, когато го повикат за важен празник. Не е учил за готвач, но от Граовско до Петричко всички го знаят. В рода му няма професионални готвачи освен чичо му. Дедите му са преселници от района на Пехчево, днешна Македония, откъдето идва и фамилията. 

Защо обаче кумата му го е кръстила Паисий, не знае. Дядовците му са с други имена, но в онези години каквото кажела кумата, било закон и никой не смеел да се противи.

Има няколко дипломи от строително училище и по машиностроене, работил е и като тракторист. Прихванал майсторлъка на курбаните от чичо си Давидко Малешевски, който е бил главен готвач на полка в Горна Джумая по време на Втората световна война, а след това и в казармата. Бил признат и като майстор на курбаните по селата.

От дете Паисий ходел с него и се учел как да се сготви в 20-ина казана едновременно и да стане вкусно.

“За първи път сам направих курбан през 1976 г. и се получи. Оттогава не съм се изложил. Скандал не са ми вдигнали. Оплаквания няма и всичко се изяжда”, казва 71-годишният пенсионер.

Готви на празници в Покровник, Дебочица, Габрово, Селище, Лешко, Рилци, Бело поле. Две години е бил и главен майстор на курбана, който кметът на Благоевград Атанас Камбитов дава за жителите на празника Св. Дух. Тази година се разпределили с негови колеги от Падеш, защото по същото време имало курбан и край кръста над селото.

“По нашия край правим курбана от овнешко месо, става най-добър. Някъде ползват телешко, но тук то не е на почит.

Не слагам

картофи или зеле,

както на други места го правят. Мой патент е да се слага гювеч от буркани. Всички, които за първи път опитват, се чудят откъде е този неповторим вкус. А той идва от гювеча”, казва майсторът.

Издава и друго свое откритие - задължително да има бамя. Ако в стерилизирания гювеч няма - купува се прясна. Казва, че в семената ѝ има специфично масло, което придава особен вкус на яденето.

Най-добрите казани за курбан са 80-литровите, а за супата от дреболиите - 100-литровите. Паисий твърди, че след като се заколи животното, не трябва да се кисне във вода.

“Ако го оставите една вечер във водата, миризмата ще попие още повече в месото и дъхът ще е много по-силен. Задължително е

да се нареже на

по-малки парчета,

за да си пусне сока,

а не на едри порции, когато си губи вкуса. Важно е да се отстранят колкото се може повече от тлъстините, защото в тях е най-силната специфична овча миризма”, разказва готвачът. 

В един 80-литров казан слага 25 кг месо и 3 кофи по 12 литра вода. Казва, че след завиране махането на пяната става бързо с черпака, а после се пускат да врят 4 кг нарязан лук, 5 кг гювеч и около 200 грама бамя.

Негов специалитет е и поставянето на 1 кг лютеница. По-старото месо ври около 4 часа. Час по-рано се прави запръжката в отделен съд. За нея отиват 1 литър олио, 800 грама брашно, 200 грама червен пипер, дафинов лист и черен пипер. Прави запръжката за всички казани на едно място и после я разпределя във всеки.

Малко преди да стане готово яденето,

слага за един казан

500 г ориз, но без да

го разбърква. Иначе

ще падне на дъното

и ще загори

Огънят е друго важно нещо за добрия курбан.

За 10-ина казана отиват около кубик и половина дърва. Важно е да са сухи и да не са чамови, защото мирисът на бор отива в яденето. Добре е да са от дъб, бук, акация. Докато заври, огънят трябва да е силен, после се намалява.

Колкото по-тихо и по-дълго гори, толкова курбанът става по-вкусен. Когато е готов, остава около 60 кг в казана и

стига за около

150 души

Признава, че другите важни хора на селското празненство са разливачите. И за тяхната работа си има майсторлък. Така да разбъркат манджата, че да има във всяка чиния от всичко и да няма недоволни.

Майсторът ползва помощнички за нарязване на лука. Този за запръжката обаче сам си реже. Трябва да е на еднакви парченца, за да не прегарят по-ситните, докато едрите са още сурови. Казва, че правенето на курбан в десетина казана е мъжка работа, защото има и хамалогия.

“Това не е работа за жена. Да стои отстрани и да дава нареждания. На курбана няма нужда от началници”, шегува се Паисий. В дома им обаче кухнята е запазен периметър за жена му.

“Аз мога да приготвя само варени яйца и нещо на скарата. Курбан за вкъщи преди години правехме в тенджера, докато гледах животни.

Сега през лятото караме повече на постни ястия с домашни зеленчуци от нашата градина. Селските манджи са най-вкусни”, допълва майсторът.


Какво четем:

🔴 Вижте смайващите графити на Пловдив! (Видео)

🔴 С 300 000 златни лева родният Рокфелер откупва Южна България в Ньой

🔴 Православната църква почита Света великомъченица Марина

Източник: 24 часа



Коментари



горе