Ослепителна пловдивчанка завърши най-престижния музикален колеж в света и пя на една сцена с Лайнъл Ричи


Тя е млада, талантлива и амбициозна. Пловдивчанката Белиана Христова е сред избраните, които успяват да завършат най-престижният университет за музикални изкуства в света-Бъркли. Там е мястото от където много звезди са започнали своя път към върха.

Бела, както е наричат всички е на 28 години. Родена е под тепетата , а  родителите й,  нямат нищо общо с музиката. Като малка ходи на пиано, участва във всеки празник в детската градина и училище с песен. Животът я разделя с музиката, когато завършва гимназия. Тогава родителите й казват : „Музикант къща не храни” и тя записва маркетинг в Пловдивският университет.
Докато е студентка обаче,  тя не се отказва от любовта на живота си. Ходи на прослушвания и конкурси, но… тогава идва разочарованието.  Тя осъзнава, че много от конкурсите са нагласени. 

През първата година на обучението си заминава за Америка на бригада. Там тя е срещнала човека, който най-много й е помогнал. Жена, която се влюбва в гласа. Американката е тази, която е мотивира да се занимава с музика.

И така след много уроци и безсънни нощи съдбата е отвежда в Бостън, в Бъркли.  Пътят към него преминава през оспорвана конкуренция с хиляди кандидати. Пред нея обаче се изправи един от най- важните въпроси - таксата. Тя се оказала непосилна за семейството.

За да сбъдне мечтата на девойката американката, която  й става гарант и така до последният й ден в Бъркли е неотлъчно до нея. А Бела и се отплаща с отлична диплома в специалност „Изпълнителско майсторство и Писане и продуциране на съвременна музика”.

А ето какво още разказа талантливата пловдивчанка пред TrafficNews.bg

- Кога разбра, че музиката е твоя живот?
- На пиано свиря от много малка. Знаех, че ми харесва, но честно казано разчитах нотите бързо и това ме направи мързелива. Когато моите родители видяха, че не свиря много, решиха да ми продадат първото пианото. Разбрах каква грешка съм направила, но вече беше късно, продадоха го и това ми разби сърцето. От друга страна се радвам, че се случи, защото така разбрах колко е важна музиката за мен и че искам да се занимавам точно с това. По-нататък пак ми взеха пиано, така че не им се сърдя, няма нищо случайно.

- От кога се занимаваш с музика?
- Уроците по пиано ги почнах на около 6-годишна възраст. Винаги съм обожавала да пея, но първия си урок по пеене взех чак като станах на 16. Дълго време се опитвах да се заблуждавам, че мога да живея и да бъда щастлива като се занимавам с какво ли не, а музиката оставя като хоби, но лека полека с времето осъзнах, че не бих могла да живея по този начин и искам музиката да бъде центърът, а не периферията.

- Как успя да стигнеш до най-престижният университет за музикални изкуства в света?
- Дълга история е. Докато бях студентка първи курс в Пловдивския университет (специалност Маркетинг) се записах с моите най-добри приятелки на бригада за Щатите. Първото лято беше много трудно, но Господ си знае работата. Там срещнах и една невероятна жена, която ни при под крилото си и се грижеше за нас като майка. Когато видя колко много обичам музиката ми предложи да ми помогне и да спонсорира моето обучение в Бъркли. Колкото и да не ми се вярваше - просто звучеше като история от приказките - се случи. Предполагам, че тя в този момент вярваше повече в мен, от колкото аз самата в себе си. Без нейната помощ и подкрепа нямаше да се справя.

- Труден ли бе пътя? Какви компромиси си направила, за да сбъднеш мечтата си?
- Най-големият компромис е да съм толкова далеч от семейството и приятелите ми. Животът им тече и се развива и не мога да съм истинска част от него. Понякога е трудно, разстоянието е голямо и животът е много различен, да не споменавам и часовата разлика. Въпреки това вярвам, че постъпих правилно като послушах сърцето си и тръгнах след най-голямата си мечта.

- Можеш ли да сравниш начина на учене в България и в Америка? Трудно ли е следването в Бъркли?
- Да си в музикално училище е много трудно на първо място, хората не си дават сметка. Конкуренцията е смазваща и понякога много обезкуражаваща. Трудът, който се полага и просто гигантски. Като човек, който е бил и в български, и в американски университет мога да кажа, че няма база за сравнение. И тук полагах усилия и учех, но не е същото. Първата година докато се пригодя и свикна нищо друго не правех по цял ден, освен да уча и да работя над музика. Непрестанното говорене и слушане на чужд език също уморява допълнително. Сега като се замисля не знам даже как съм издържала, но от другата страна удовлетворението е неповторимо, така че всяко усилие си струва.

- По време на обучението,  имала ли си възможност да запознаеш колегите си с България и с нашата култура и фолклор?
- В Бъркли има ансамбъл за музика от Балканите и Близкия изток, където се изпълняват обработки на български народни песни като Кавал свири, Ерген дедо, Драгана и славей и т.н., така че в тази среда специално нашият невероятен фолклор не е непознат. Както се казва, България е там, където има и един българин. Когато се появиш някъде и общуваш с хора, ти неиминуемо се превръщаш във визитна картичка на твоята страна, така че е добре да направиш хубаво впечатление, носиш отговорност до някаква степен.

- Смяташ ли, че в България можеш да се развиваш като музикант?
- Предполагам, че човек може да се развива навсякъде, стига да иска. Пазарът в България е много малък, трудно е да има голямо разнообразие, както тук например. Живеейки тук и завършвайки Бъркли смятам, че съм по-подготвена за пазарът тук, отколкото е България на този етап.

- Къде искаш да продължиш кариерата си?
- На този етап се виждам повече тук, честно казано. Вече имам стартирани много музикални проекти тук и съм доста заета. Пазарът е гигантски и предлага страшно много на тези, които са готови да работят здраво и не се предават. Имам големи амбиции и мечти. Колкото и изтъркано да звучи, искам да допринеса за името на България тук. Много хора са чували за нашата страна, но не знаят много за нашата култура, история, музика и природа. Тези, които знаят дори и малко са много впечатлени, което много ме радва.
Живеем в дигитална ера, животът ни става все по-зависим от смартфони и техника като цяло. Музикалният бизнес не прави изключение. Ако искаш да си успешен трябва да си в крак с времето, да не пренебрегваш възможностите, които ти дават времената, в което живеем. Човек може да се образова толкова много гледайки образователни клипчета например, което само допреди 10 години изобщо не съществуваше, а днес си е цял бизнес. Което ме навежда на най-важното - музиканият бизнес е бизнес на първо място и ако някой не е готов да приеме много насериозно тази концепция няма да стигне много далеч.

- Над какво работиш в момента?
- Имам доста авторски песни, някои от които са продуцирани и завършение вече, други са в процес. Когато са готови ще ги пусна в iTunes, Soundcloud, YouTube и други мрежи. Надявам се, че някои от песните поне ще стигнат до малка радиостанция, а после кой знае, надявам се и до по-високо. Работя в пиано бар в центъра на Бостън и свиря в още две банди. Спечелих втора награда наскоро в конкурса American protege и се готвя за моето изпълнение в Carnegie Hall през декември.

-Ти участва в гала концерто за дипломиране 2017 със специален гост Лайнъл Ричи, как се озова до него?
- Всеки студент, който завършва има право да кандидатства за участие в концерта, накрая са избрани само броени хора. Имах голямата чест да бъда участник в концерта и да пея пред Лайнъл Ричи. Най-чудесният начин да завърша обучението си в Бъркли.

- Как виждаш живота си оттук нататък? 
- В момента съм изпълнител в реномиран пиано бар в центъра на Бостън. Преговарям с няколко банди за пианист и вокал, пиша музика. Бих желала да продължа да бъда професионален музикант. Таван няма, всичко си зависи от нас - колко силно искаме нещо и колко здраво сме готови да работим, за да го постигнем.


Какво четем:

🔴 Глобен шофьор изпадна в потрес, когато видя фиша - толкова грамотни ли са катаджиите ни?! (СНИМКИ)

🔴 ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Беласица

🔴 Рожен е България

Източник: Блиц



Коментари



горе