Историята, която вдъхнови над 10 000 българи




„Когато ти се случи, е като напомнянка, че доброто е като лавина и трябва да предадеш нататък!“, казва Ивелина, която сподели за деня си, преобразен от добротата на напълно непозната жена, и трогна хиляди. – „Ще си запазя този билет, да ми напомня, че на Земята има много хора, но малко от тях са Човеци :)“



Стефани Илиева

„Днес ми се наложи да се возя в трамвай :)

Качих се на спирка, около която нямаше от къде да си купя билет. Ватманът нямаше дребни, за да ми върне до моите 5 лв. Една жена с най-сините очи, които съм виждала, на възрастта на мама, ми подаде 1 левче с усмивка и каза: Подарявам Ви един билет, дано денят Ви е хубав!

Без думи останах :)

Тя се казва Поли и отиваше на работа. Поговорихме малко и слезе на следващата спирка, а аз стоях ухилена като зелка и смръщеният ден стана наистина хубав! :)

Ще си запазя този билет, да ми напомня, че на Земята има много хора, но малко от тях са Човеци :)

Благодаря ти Поли!“



Тази история вдъхнови над 10 000 българи за близо 12 часа. Вдъхнови и нас :). Затова потърсихме жената, която сподели своето преживяване и хвърли светлина в „смръщеният ден“ на толкова много хора. Казва се Ивелина и е фотограф. Сигурно вече го знаете, тъй като постът й във фейсбук събира харесвания и се споделя лавинообразно и от напълно непознати за нея. Правят го, защото доброто е заразно :). И ние се заразихме.

„Често споделям неща, които са ме впечатлили и зарадвали, и преобладаващо са позитивните такива разказчета. Смятам, че доброто е заразно и затова трябва да се споделя по много и винаги когато го има :)“, казва Ивелина пред Ogledai.se. Споделя, че наистина се е изненадала от епидемичните размери, които доби разпространението на историята й – кратичка, но пък сърдечна история за доброто, което кръжи около нас, но трябва да имаме сетива да го видим и усетим. „Честно казано се изненадах много, защото както споменах, не за първи път пиша на стената си такива истории. Може би сега, защото публикацията беше публична, а може би, защото по някаква причина, точно в този момент хората имат огромна нужда да им се случват хубави неща, а и те самите да правят такива“, казва Ивелина с усмивка.

Връщаме я към онзи ден, който бе преобразен от един жест на доброта от напълно непозната жена. Жест, който „докосна“ хиляди и им върна вярата в добротата, в човечността. Накара ги да се замислят колко много сърдечни и отзивчиви хора има сред тях, а дори не ги познават. И със сигурност, благодарение на Ивелина, която сподели с тях преживяването си, следващият път, когато се качат в някой столичен трамвай, автобус или пък пазаруват в кварталния супермаркет, ще си спомнят за непознатата жена – помогнала не само на Ивелина, а и на тях. Защото Поли, както се казва тя, не просто подари едно билетче. Тя подари надежда. Пробуди вярата в доброто у хиляди българи. „Беше сутринта към 8:30. Рядко се возя в градски транспорт, но тази сутрин оставих рано колата си на сервиз и реших да се прибера с градския транспорт. Трамваят беше номер 18, а отивах на работа. Тъй като нямах билет, нито монети в себе си, се запътих към ватмана на трамвая с 5 лева в ръка. За жалост тя (беше жена) нямаше да ми развали.
Попитах хората наоколо дали някой има да ми развали. Никой нямаше дребни. И изведнъж тази жена, с топли сини очи, се обърна към мен с желязно левче в ръка, усмихна ми се и каза, че не може да ми развали, но ми подарява левчето да си купя билет и ми пожела хубав ден. Аз стоях като изтукана, в първия миг не го взех, беше ми неудобно, но тя настоя с усмивка. Аз купих билета, продупчих го и отидох отново да ѝ благодаря. Представих се и я попитах как се казва. Тогава разбрах, че е Поли. Попита ме за къде пътувам, оказа се, че дори съм объркала трамвая. Тя ми каза този по кой маршрут върви, пожела ми хубав ден и след две спирки слезе.

Останах усмихната в трамвая. Когато получиш такъв жест, няма как да не се замислиш. И определено денят ти става по-слънчев и хубав :)“

За пръв път ли й се случва да срещне доброто у непознат?! Самата тя помагала ли е на напълно непознат?!

„Да, случват ми се такива неща и обичам да ги споделям! Когато ти се случи, е като напомнянка, че доброто е като лавина и трябва да предадеш нататък! :)“, казва Ивелина.

За съжаление с Поли пътували в трамвая заедно твърде за кратко и освен името й не научила нищо друго за нея. Не си разменили и координати.

„Бих се радвала много, ако покрай популярността на историята успея отново да се срещна с нея“.


Какво четем:

🔴 Илинден 1903 г. - идеалът за обединена България

🔴 Хляб по български

🔴 Никола Рахнев: Засадихме 170 хиляди фиданки вяра

Източник: ogledai



Коментари



горе