"Но все по-скъпа ми е таз, която ми постла легло"


Четирите стихотворения на Робърт Бърнс, които цял свят знае наизуст

 

СТАРАТА ЛЮБОВ

Кога и кой ще измени

на старата любов?

На миналите златни дни

и старата любов?

За старата любов — докрай!

За миналите дни!

Ти чаша нежност ми подай

за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха

на тия равнини.

И с тебе двама към върха

вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан

реки и планини.

И раздели ни океан

след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.

Ръката ми хвани.

Налей от старото вино

за миналите дни.

Налей и чашите не брой.

Догоре ги пълни.

Да пием с тебе, друже мой.

за миналите дни.

За старата любов — докрай!

За миналите дни!

Ти чаша нежност ми подай

за миналите дни!

 

В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра до колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж?


 

ФИНДЛИ

— Кой хлопа в този късен час?

— Аз хлопам — каза Финдли.

— Върви си! Всички спят у нас!

— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…

— Реших се — каза Финдли.

— Ти май си нещо наумил.

— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…

— Ела де! — каза Финдли.

— Нощта ще минеме без сън.

— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…

— Да дойда? — каза Финдли.

— До утре ти ще престоиш.

— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…

— Да мина! — каза Финдли.

— И утре, знам, ще тропаш пак.

— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…

— Отваряй!… — каза Финдли.

— Ни дума някому за туй.

— Ни дума! — каза Финдли.


 

ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

По пътя ме застигна мрак,

планински вятър, силен мраз.

Замрежи всичко ситен сняг

и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут

една девойка ме видя

и мило в своя дом приют

за през нощта ми даде тя.

Дълбоко й благодарих,

учтиво преклоних чело —

учтиво й се поклоних

с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно

легло във къта ми постла,

наля ми в каната вино

и „лека нощ“ ми пожела.

Когато до самия праг

със свещ в ръката тя дойде,

девойката замолих пак

възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка

се върна тя при мен завчас.

Със таз възглавница — така

я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце

и каза, като в мен се сви:

„О, ако има в теб сърце,

моминството ми остави.“

Тя бе с коси от мек атлаз

и бяло като крин чело.

С уханни устни беше таз,

която ми постла легло.

Бе хладен нежния й крак

и кръгла малката й гръд:

две малки, бели преспи сняг,

навяни в тоя таен кът.

Целувах милото лице,

косите й от мек атлаз.

И тъй, с момичето в ръце,

във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,

за път когато бях готов:

„О, ти, опропасти ме ти“ —

ми каза моята любов

Целунах скъпото лице,

очите, пълни със тъга,

и казах: „Тия две ръце

ще ми постилат отсега.“

Тогаз тя взе една игла

и дълго ши през тоя ден.

Сама по хладните стъкла

тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,

бледнее бялото чело.

Но все по-скъпа ми е таз,

която ми постла легло.

© Робърт Бърнс, „Песни и поеми”


Какво четем:

🔴 Дядо Добри се радва на малките деца и ги благослови на своя рожден ден

🔴 Това се случи в национален ефир! Докторка поучава родителите на Димана със счупената й ръка: Това не е спешен случай, трябвало е да изчакате

🔴 Стигаме с влак от София до Бургас за 3 часа  

Източник: afish



Коментари



горе