На изток от слънцето, на запад в сърцето на Родопа планина
Името на село Орцево произлиза от думата "хорце". На времето тук хората са играли
най-красивите хора́ от всички околни села.." Споменът от вчерашния разказ на Муса,
споделен в кръчмата на селото, ме застига в хладната утрин, още в мига, в който
дърпам ципа на палатката.
Надиплени родопски хълмове се стелят като зелена мъгла докъдето погледът ти стига, тук там се виждат силуети на къщи, които сякаш някой небрежно е поръсил, за да "подправи" и без това красивата гледка и ако тази красота не ви е достатъчна, добавете и върховетe на Пирин, блестящи под лъчите на сутрешното слънце. Кристално синьото небе, къделите от пухкави бели облаци, както и безкрайните зелени поляни, които ти разтварят душата, допълват гледката, а сърцето бие щастливо и свободно..Няма как да не играеш хоро като птица, ако гледката ти е такава...
Хвърлям поглед към съседните палатки, от които се подават все още сънени физиономии и разменяме усмивки за добро утро, докато вървя през поляната към малкия площад на селото. Палатковият ни лагер не е обикновен, а изследователски. В село Орцево сме, за да "проходим" различни пътеки и да отбележим интересните места и забележителности, в този сравнително неизвестен район в Северозападни Родопи, като част от инициативата Idea Rhodopea, която цели популяризирането му.
Село Орцево е малко и по типично родопски, с махали разпилени по хълмовете на Велийшко-Виденишкия дял, на който е разположено. Надморската височина, на която се намира е около 1600 метра, което с основание го прави най-високото село в България. След малко се събираме пред кръчмата, стопанисвана от Муса, където ще се разделим на екипи, за да обходим възможно най-много пътеки през деня. Нашият екип, който се състои от четирима човека си избира амбициозна цел – да достигнем до вр. Бабяшка чука (1654 м.н.в.) и да намерим път към селото в подножието му – Бабяк.
Минаваме покрай горната махала на Орцево, от където гледката е още по- внушителна, а лаят на кучетата ни изпраща по пътя. Стигаме до разклон, на който откриваме голяма червена стрелка, която ни повежда по билния път по Бабяшка чука. Не след дълго се отклоняваме от основния път и тръгваме по тясна и стръмна пътека с много нападали дървета, която ни извежда и към първата ни междинна цел за деня – връх Кавун тепе (1710м).
От поляната тръгваме по използван път, който е без почти никаква денивелация, което го прави подходящ и за любителите на леките пешеходни и велосипедни разходки.
Отново навлизаме в гората и заставаме на кръстопът, от който тръгват пет различни пътеки. След кратка консултация с картата хващаме крайната лява, на която има и поставена оцветена в червено друга дървена стрелка.
Въздухът мирише на бор, влажна пръст и гъби, които не закъсняват да се появят покрай пътеката – масловките вече са разперили кафявите си гугли, а между дърветата всичко е покрито с боровинкови храсти, които през късното лято ще направят маршрута по-продължителен и вкусен.
Надолу по пътя стигаме разклон, който разкрива цялата красота на Рила в далечината. Хващаме пътя вдясно, който ни отвежда до старо гробище, разположено точно до пътеката. Първото нещо, което ни прави впечатление е, че гробището е оградено и няма вход към него. Впоследствие разбираме, че по този начин се ограждат гробищата на обезлюдени махали, за да се предпазят от набези.
Следва нов разклон, стръмна пътека, която се вие в дерето и стигаме и до изоставената махала Шеховци. Над махалата се извисява голяма скала, която сякаш някой великан е разцепил в пристъп на ярост. На пътя пред първите къщи ни посреща крава и за миг решаваме, че ще намерим хора, но уви..
Тук животът си е отишъл неотдавна: изоставените къщи старици все още имат стъкла по прозорците, от които не наднича никой, вратите им зеят отворени, а покрай тях стоят неприбрани купи със сено... Разхождаме се набързо, установяваме че и тук има чешма и си тръгваме, а сърцата ни са натежали... поредното място, в което някога е имало дори училище.. По-късно разбираме, че последните му жители са се изнесли преди няколко години в близкия град Белица, а кравата е собственост на човек от съседно село – Бунцево, който я води тук на паша.
Антония Вичева
Вече ни е ясно, че дъждът няма да ни се размине – небето е оловно сиво, облаците идват от няколко страни и се скупчват точно над главите ни.
Стигаме до нова поляна, в края на която има фургон , хранилка за подхранване на животни и две "укрития" скрити в клоните на боровете. Върхът вече се вижда пред нас, подминаваме две постройки и стигаме до голяма указателна табела за тракийското светилище.
Почти на бегом следваме серпентините в гората, които ни извеждат до върха. Първи капки дъжд и гръмотевици в далечината. За съжаление небето съвсем е притъмняло и не можем да се полюбуваме на панорамната гледка. Тук е имало древно светилище, за което ни информират грижливо направени табели в близост до дървена беседка, в която са се приютили мъж и жена, твърдо решени да изчакат тук дъжда. Ние пък избираме пътя надолу, казваме довиждане на хората и на връх Бабяшка чука и се връщаме обратно по пътя. Малко след двете постройки, които бързо подминахме на отиване, има немаркирана пътека, по която поемаме. Гръмотевиците се чуват все по-близо, а дъждът се усилва.
Пътеката е стръмна, тичайки, минаваме през няколко разклонения и стигаме до равно място с красива беседка и чешма. Минута за решение и продължаваме надолу. Вятърът се усилва и дъждът вече е почти вертикален, а след малко се превръща в град. Но това не е най-лошото. Светкавиците, които осветяват цялото небе почти веднага са последвани от оглушителния тътен на гръмотевиците, падащи близо до нас. Откритата поляна преди първите къщи на с.Бабяк ни посреща със силна градушка, вятър и гърмящо оловно небе. Часове по-късно, скрити на сухо в местната кръчма разбираме, че Бабяк е голямо село с около 700 жители.
Мисията за деня е изпълнена и е време да се приберем. Пътят пред нас се вие и не след дълго виждаме палатковия ни лагер на поляната в Орцево. Дъждът е спрял, последни слънчеви лъчи се опитват да пробият през облаците, а тежки вълма пара се вдигат и правят пейзажа нереален. Само една част от отсрещния хълм е осветен в средата, където се вижда поляна и къща, а най-силното ми желание в този момент е като се стъмни да видя прозореца й озарен от светлина.
Въздухът е рязък и чист, птичи песни огласят цялата околия, в кръчмата на Муса печката бумти и скоро първите звезди ще се появят на небето. Името на Орцево за мен произлиза от сърце. Топло, уютно, грижовно, усмихнато, изстрадало, притеснително, мило, голямо родопско сърце. Може да го видите и почувствате навсякъде: в насълзените очи на Муса, когато говори за родното си място, в картофите, готвени с подправка "любов" от Фетме, в усмивката на малкия Джамал и прекрасните му три агнета, в гледките, въздуха, птиците...
Ако решите да се убедите лично във великолепието на този край може да дойдете когато си поискате. Тук е красиво през всички сезони! Най-лесно е с автомобил през Юндола, но ако решите да направите пътуването си по-интересно, пробвайте с теснолинейката. Една от най-близките спирки на малкото влакче е на гара Аврамово, а оттам може да направите хубав пешеходен или велосипеден преход до селото.
Орцево е изходен пункт и за вр. Велийца, най-високият връх (1712 метра, макар различни източници да сочат между 1711 и 1715 метра) във Велийшко-Виденишкия родопски дял на Западните Родопи и всъщност даващ част от името на този дял. (Даните са взети от Уикипедиа).
В селото може да се настаните в къща за гости, в която ще ви посрещне и нагости Фатме и нейното семейство. За любителите на гледки, звезди и спане на открито вече има организиран къмпинг "Орцево", за който отговаря Муса, безспорно най-интересния и колоритен жител на селото – защо, ще разберете сами.
Ако пък решите да направите нещо още по-хубаво за този край, включете се в инициативата на Байкария: Idea Rodopia.
Какво четем:
🔴 Държавният сектор изпреварва частния по заплати. Елитът икономисва от бедните🔴 Две сестри българки патентоваха шоколад с рози
🔴 Какви са правата ни като пациенти, когато сме на почивка?
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
