Трън - в края на България
Трън е град в Западна България. Той се намира в Област Перник, разположен е
близо до границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман. Градът е административен
център на Община Трън. Трън се намира в планински район. Разположен е на двата
бряга на река Ерма, в най-източната част на високопланинската котловина Знеполе,
в южното подножие на планината Руй. През зимата на 1947 г. в Трън е измерена най-ниската
температура на територията на България - мунус 38,3 C, затова по-възрастните предпочитат
да наричат Трън „малката Швейцария“.
В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм - старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. По време на османското владичество градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Таран паланка и Трън паланка. Според предението, на мястото, където е карстовият извор "Ралча", се намирал голям трън, върху който всеки който пиел вода ,оставял конец за здраве,от тук идва и името на града. С водите на този извор местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите, който по-късно бил канонизиран в светец.
Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села е обезлюден, в древността, това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул), славяни. За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението на кан Омуртаг. По време на Първото българско царство, при цар Самуил, като известна историческа фигура тук изпъква болярина Кракра, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън. Боляринът оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018 година тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт.
Както във всички краища на българската земя, така и в Трънския край тежки и тъмни са били дългите години под турско робство. В края на XVIII началото на XIX в. тук се подвизава Кара Фейзи (според някои данни той е от албански произход, според други — потурнак от Брезнишко), отначало назначен от османската власт като управител, а впоследствие се провъзгласил за феодал. Той подлага на жесток терор местното население, разрушава църкви и манастири, опожарява голяма част от горите в района. След неговата смърт управлението на областта поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Цариград е убит.
След края на неуспешната Руско-турска война от 1828-1829 г. в района на Трън
избухва така наречената Трънската буна. За кратко Трън е свободен, но веднага
след това османската власт жестоко се разправя с бунтовниците. Жестоки последствия
за Трънско има и Ньойския мирен договор, с който от областта са откъснати и 
дадени на Сърбия голям брой селища, а други като Врабча, Стрезимировци, Банкя
(село) и Петачинци, са буквално разполовени като дори до днес могат да се видят
къщите, през които минава границата, делейки ги на две - разделени са дворове,
гробища, а така също и много семейства.
През средновековието на територията на днешната Трънска околия е била разположена Знеполската епископия, сведенията за която са доста оскъдни. Акад. Йордан Иванов отъждествява със Знеполе един от топонимите, споменати в Първата грамота за Охридската архиепископия: “Епископът на Триадица (Средец, София) заповядваме да има в самата Триадица и в... Знеполе 40 клирици и 40 парици”. Знеполската епископия, със сигурност е факт през ХVІІІ век след унищожаването на Охридската архиепископия,и в сравнение с много други епископии от миналото запазва най-пряка връзка с днешната българска столица и органически свързаната с нея Софийска епархия.
През 1760 г. Знеполе, гр. Трън и гр. Пирот образуват Нишавъчка епархия с център Пирот, като в Трън бил назначен архиерей да ръководи администрация и религиозно-църковния живот. Един от тези лица бил знеполецът Пея Степанович от село Ярловци. Някои изследователи свързват произхода на името на река Ерма със свети Ерм, за който се знае, че живял около 100 г. сл. Хр., и се подвизавал в една далечна римска провинция.
Не случайно е и сгъстеното наличие на множество христиански култови обекти в
околността на гр. Трън.
- манастирът "Св. Архангели Михаил и Гавраил" - на около 2 км северно от Трън;
- разрушеният манастир "Св. Петър", северния край на с. Зелениград;
- манастирът "Св. Димитър" в с. Забел;
- останки от църква "Св. Прокопий" в с. Туроковци;
- църквище с очертания от зидове в с. Милославци;
- останки от църква в с. Главановци - "Глава" манастир;
- старинната църква "Св. Никола" в с. Рани луг;
- манастирът "Св. Богородица" при с. Реяновци;
- средновековният манастир "Св. Богородица" в с. Паля (днес на територията на
Сърбия).
В самият град Трън също има християнски паметници, свидетелстващи, че през средновековието
Христовата вяра е била силно застъпена.
- храм "Света Петка" - построен около 1700-та г. върху основите на параклиса
"Св. Тарапонтий", който от своя страна бил построен в средата на XVI в., черквата
"Св. Петка" е в днешния си вид от 1853 г., когато е била възобновена от архимандрит
Мисаил Байкушев заедно с чорбаджи Пея и Хаджи Никодим;
- скална църква „Св. Петка“ - намира се над квартал Баринци, в близост до храма
"Св. Петка";
- храм "Св.Николай", възобновен през 1856 г. върху основите на старо опожарено
манастирище.
Ежегодно в град Трън се провежда фестивал на Клубовете за български танци и любителски ансамбли "От Трън по - убаво нема", организиран с много ентусиазъм и всеотдайност от Клуб "Бодифолк", гр. София. Фестивалът се провежда под патронажа на Кмета на Община Трън и има за цел да популяризира прекрасния Трънски край; да се съберат любители на българското хоро, с чието родолюбие се съхранява ценното ни фолклорно богатство; да се популяризира дейността на клубовете за народни танци от страната.
Какво четем:
🔴 Когато в училищата цареше ред а инцидентите бяха рядкост🔴 Гледната точка на един мъж: Жените над 40 са страхотни!
🔴 3 приказни места в България, които трябва да посетите
Източник: УЧИТЕЛИ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
