Значението на огнището в бита на родопското семейство в миналото
Връщаме се няколко десетилетия назад. Може и век. И малко повече дори… В Родопите.
Вечер е. Селото е притихнало, всички са се прибрали по къщите си.
В една от малките родопски къщички, някъде там, в края на селото, мъждука светлинка. Влизаме в къщата, чиито стени са от здрави каменни зидове. Преминаваме одъра и сме там. В една от стаите, в която многочленното семейство от три поколения се е събрало. Всички са насядали около огнището – бажо, както го наричаме в Родопите. На един прът в огнището виси веругата – куката, на която е закачена харкумата. В харкумата къкри традиционната родопска гозба, която след малко, на вечеря, всички от семейството ще споделят на софрата.
Вдясно от огнището са мусандрите – вградените стенни шкафове, в които домакините съхраняват кухненските принадлежности и някои хранителни продукти…
Да се върнем обаче на огнището. Освен за приготвянето на храна за домочадието, огнището в дома на родопското семейство в миналото служело за отопление и за осветление. При нужда от допълнителна светлина в стаята се палела газена лампа или пък се ползвали дебели свещи, често пъти домашно направени от претопена животинска мазнина или лой, както ще чуете в Родопите.
Снимка: Старите снимки на Родопите
Родопското семейство в миналото винаги се събирало около огнището – по време на хранене или за всички други останали дейности, които се извършвали в дома. Около огнището именно жените от всичките няколко поколения в къщата чепкали вълната, предели я, приготвяли домашни тестени варива – кус-кус или тархана, нижели тютюн – вършели различни дейности в зависимост от сезона.
Освен за всичко физическо, огнището в родопската къща било и мястото, около което семейство в миналото се обръщало към духовното. В християнските домове в Родопите от едната страна на огнището били кандилото и иконите. В мюсюлманските домове пак около огнището извършвало семейството молитвите си, а децата сричали пасажите от Корана под зоркия поглед на най-възрастните.
Снимка: Старите снимки на Родопите
За всичко, което символизирало огнището в родопския бит в миналото, пише в една своя статия известният родопски краевед Костадин Куклев: „Родопчанинът одухотворявал огнището, а в потайни часове родопчанката разговаряла с жаравата… Любимият мъж бил на гурбет, децата и старците вече заспали. Младата родопчанка преди да си легне, си спомня за своя мъж, отишъл далеч в чужди земи за печалба. Жената тъгувала за мъжа и разговаряла с огнището – Бог да го пази, да бъде жив и здрав да се върне. Изливала мъката си и в тази мъка се раждала песента… С жаравата на домашното огнище разговаряли и майките за своите синове, отпратени в чужди земи.” („Извори и историография за Средните Родопи”, Юбилеен сборник за 25-годишнината на Държавен архив – Смолян, Том I).
Все около огнището родопското семейство посрещало гостите си. Около огнището в бащиния дом на любимата си родопчанинът в миналото искал ръката й. Там, в присъствието на най-близките от двете семейства, младите се венчавали. Около огнището се раждали децата им и там били закърмвани с родолюбието и вярата. Около бащиното огнище в родопския дом отраствали децата. По-късно момчетата поемали с бащите си в работата и заниманията навън, а момичетата оставали в дома, за да усвояват от по-възрастните жени в семейството редица похвати и умения.
Картина на Анастас Стайков
Огнището било някога в „сърцето” на здравите семейни отношения в Родопите. Около него се случвало всичко в дома и в живота на родопчаните. Имало ли огнище в един дом, имало дом и семейство. Загаснело ли веднъж огнището, „загасвали” домът и семейството.
„Загасвал” животът…
Снимка: www.sibir.bg
Какво четем:
🔴 "Умирането е въпрос на въображение" (Снимки)🔴 13 типични белега на простака
🔴 ВИЖТЕ УНИКАЛНО ВИДЕО, снимано с дрон, на Скален манастир Св. Димитър Басарбовски! ЩЕ ОСТАНЕТЕ БЕЗ ДУМИ! (ВИДЕО)
Източник: Родопчани