На Еверест трябваше да оставим един човек да загине


Дни след като се завърна от успешната си експедиция във Хималаите, на 20 юни в 16 ч, местно време д-р Атанас Скатов стъпи и на най-високия връх на Северна Америка, вр. Денали, известен още като Маккинли (Аляска, 6197 м), солово изкачване в алпийски стил.

Той е първият българин, успял да изкачи най-високите върхове на седемте континента на планетата.

Той е и първият веган в света постигнал тази цел. Както и първият веган, изкачил два пъти Еверест.

В рамките на 34 дни той успя да изкачи 3 върха на 2 континента – два осемхилядника — вр. Лхотце (8516 м) на 16 май, Еверест (8848 м) на 22 май и един континентален първенец – връх Денали (6197 м).

Досега е изкачил 5 върха над 8000 метра: Еверест, Манаслу, Аннапурна, Макалу и Лхотце.

Скатов провежда научен експеримент: иска да изкачи 14-те най-високи върха на Земята, без да консумира животински продукти.

Роден е на 11 март 1978 г. в Сливен. Завършва магистратура по Растителна защита в Аграрен университет Пловдив през 2001 г. Печели два конкурса за стипендии по Еразмус/Сократес и Темпус и следва два семестъра 1999 и 2000 г. в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. От 2001 до 2004 г. е редовен докторант там в две катедри – градинарство и фитомедицина. През февруари 2005 г. защитава докторат.

През 2015 г. излиза първата му книга: „Богинята Майка на вселената“ от издателство Кибеа. Заедно с книгата му излиза и първият му филм: „Експериментът Скатов, Епизод 1: Първият веган на Еверест“.

Алпинистът веган д-р Атанас Скатов гостува на Иво Сиромахов в Шоуто на Слави. Предаваме почти едно към едно техния извънредно интересен разговор.

– Как реши да катериш върхове? Разбрах, че отскоро го правиш.

– Отскоро, да. направих един преход в планината, хареса ми. Но може би много години преди това съм го имал това желание да ходя по планините, но не съм имал достатъчно време или възможност. Просто за всичко трябва да му узрее времето.

– И сега реши, че ти е дошло времето да катериш върхове. Как се случи това нещо?

– През 2010 г. преминах по трасето на Ком-Емине. Това е най-дългият пешеходен маршрут в България.

– Той общо взето не е труден – знам, че се ходи по билото на планината.

– По билото, да. Е, има 16 хиляди метра положителна денивелация, значи не се ходи толкова по равното – все едно че два пъти качваш Еверест.

– Само че за много по-дълъг период от време.

– Между 16 и 20 дни е едно преминаване на Ком-Емине. Аз там усетих за първи път планината и се влюбих. Чувствах се уникално. На следващата година – 2011-та, си казах че трябва да го мина за втори път. Дотогава не бях спортувал дори, бях на 33 г. След като го минах втория път, реших че е дошло време да се отдам на спорт в планината. Започнах да спортувам различни дисциплини – всичко, свързано с планина.

– Ти си катерил 7-хилядници, 8-хилядници. Какво представлява подготовката за изкачването на един такъв висок връх?

– Подготовка специална правя единствено преди да тръгна за 8-хилядник – примерно последните един-два месеца нося по-тежка раница. Иначе хубаво е човек преди това да се качи на 3 хиляди метра, на 5000, на 6000, на 7000 – постепенно да види как му се отразява ниското съдържание на кислород. Не е хубаво, примерно, ако си бил само на две хиляди метра, да тръгнеш за връх над 8 хиляди метра.

– И ти тръгна да катериш най-високите върхове на всеки континент.

– Това се случи в началото на 2012 г. Започнах да тренирам, като си поставих за цел да изкача 7-те континентални първенци. Нямах никакъв опит и практика не само за висока планина, но и за ниска планина. Започнах да тренирам самичък – всеки ден ходя в планината, правя преходи, карам колело, катеря се. Аз се занимавам и от доста години с йога и тя също ми помага. И започнах да ходя и на състезания – цялата 2012 г. всяка седмица бях по състезания. Дали планинско колоездене, дали многобой, дали бягане – защото трябваше да си натренирам тялото, и най-вече психиката. Върхове се качват с психика. И началото на 2013 г. стартирах този първи проект. В началото като казах че ще качвам 7-те континентални първенци, всички се смееха…

– То наистина звучи налудничаво. Кой беше първият връх, който изкачи?

– Първенецът на Африка – Ухуру в планината Килиманджаро.

– Колко е висок той?

– Е, той е 5895 метра.

– Как го казваш, все едно е някакво баирче! Все пак предполагам че и там кислородът е доста разреден на тази височина.

– Ами, не съм го усетил. Има хора, които много по-лесно се приспособяват към височината – то е генетично.

– Аз съм чувал, че височинната болест е нещо много страшно.

– Така е, трябва да се внимава. Човек трябва да се вслушва в тялото си. Това е най-важното. Да познаваш тялото си.

– Какво ти казва тялото ти, когато катериш един такъв висок връх?

– Трябва да внимаваш да нямаш главоболие, да спиш добре, да имаш апетит. Това са основните неща. Не спиш ли добре, значи нещо не е наред, или пък да нямаш апетит… А главоболие получиш ли, значи задължително твоята посока е надолу.

– Не е ли страшно да си самичък сред тия върхове?

– На последната експедиция на Денали аз си бях две седмици абсолютно самичък и се чувствах много добре.

– Това е най-високият връх в Северна Америка. Къде се намира?

– В Аляска.

– Колко е висок?

– 6194 м.

– Изкачил си го преди по-малко от месец.

– На 20 юни. Да ти кажа, не е важно само колко е висок върхът, а и къде се намира на земното кълбо. Колкото повече се доближават до северния или южния полюс, условията са много по-сурови и температурите са много по-ниски.

– Какви бяха температурите в Аляска на 6 200 метра над морското равнище?

– Първо кацаме с едни малки самолетчета на базов лагер, който е на 2000 м. височина. И тръгваш постепенно – лагер едно, лагер две, лагер три, лагер 4, последният е лагер 5 на 5200. Аз, понеже много бързах да го кача, и като тръгнах от базов лагер, първата ми спирка беше на лагер 3, на 3300 метра.

– Много амбициозно.

– И много голямо разстояние. Бързо стигнах до последния лагер, даже смятах, че за пет дена ще съм приключил с експедицията. Но като отидох там, на 5200 м, се развали времето. И пет дена никой не се качи. Температурата през нощта падаше до -30 вътре в палатката.

– Как се спи на минус 30?

– О, много добре се спи! Ако имаш хубав спален чувал. Като си легнеш в 9-10 ч., първоначално е плюс 5 и само си завит със спалния чувал. Става нула – по-плътно се завиваш. На минус пет влизам вече в спалния чувал. На минус 10 го затварям и отгоре, и на минус 15 дърпам всички възможни върви да го уплътня целия. Първите два-три часа гледам да не заспя, защото ми се е случвало да задремя, както съм завит само с чувала на нула градуса, и се събуждам целият схванат, вкочанясал от студ – то станало минус 15-минус 20.

– Няма ли опасност да те застигне бялата смърт?

– Е, температурата спада постепенно. Пък и аз имам хубав спален чувал.

– От тези 7 първенци на 7-те континента кой беше най-труден за качване?

– Най-трудният по принцип е този, който ти е последния в главата, но в действителност Денали, въпреки, че е наистина последен, беше най-труден. Не е само мое мнение. Действително е суров връх. А при мен беше и труден, защото аз се качвах сам, не съм се свързвал на осигуровка на въже с други колеги. А имаше няколко момента, в които си беше доста опасно.

– Коя е била най-интересната ти експедиция?

– О, всичките са изключително интересни, защото това са 7 различни континента. Например в Африка, Килиманджаро, тръгваш от джунглата, а стигаш на ледник за три дена. В Папуа Нова Гвинея, за да стигнеш до базовия лагер, вървиш 110 км през джунглата в едната посока. Първия ден се срещаш с представители на местни племена, които ходят голи. Преграждат пътя и правят нещо като рекет. Ние естествено сме с местни водачи индонезийци, които преговарят с тях. Накрая им дават някакви дребни пари. Обаче онези стоят с мачетета – а само ако ги видиш как изглеждат, целите само жили! Страшно! Стигаш до базов лагер, катериш върха, после пак през джунглата 110 км. С едни гумени ботуши джвакаш, то вали – всеки ден поне 4-5 часа поройни дъждове, пресичаш едни реки. Не бих се върнал никога повече за този трекинг. Преди да тръгна, фирмата, която организира изкачването, предупреждава че това е най-трудният трекинг на планетата. Викам си – трекинг, колко да е трудно? Аз се бях качвал вече на Еверест. След първия път, когато качих Еверест през 2014 г., заминах за първенеца на Австралия и Океания – Карстенс Пирамид. Върнах се в България за 7 дни и заминах за Антарктида, за масива Винсън. Там температурите в последния лагер бяха -42 вътре в палатката. В Аляска е много красиво, на Конкагуа, първенеца на Южна Америка – също. Там пак бях самичък, качих го три месеца преди да замина за Еверест първия път.

– Ти ли си първият българин, изкачил 7-те континентални първенци?

– Така казват. Преди да тръгна за тези континентални първенци, не знаех дали някой в света ги е изкачвал, дали в България някой ги е изкачвал. Не бях проверявал.

– Във видео от второто изкачване на Еверест казваш, че не искаш повече да катериш, защо?

– Беше много трудно не само физически, а най-вече психически. Преди това един колега загина, но аз го видях вече мъртъв. На 8700 метра с моя партньор срещнахме един шерпа, който почти умираше. А той се оказа и приятел на моя шерп-партньор. Половин час се опитвахме да му помогнем, но не успяхме и трябваше да тръгнем, защото и ние щяхме да замръзнем. Духаше силен вятър, беше много студено, не си чувстваш пръстите на ръцете, на краката и през цялото време, докато вървиш към върха, си задаваш много въпроси. Щом съм го казал, значи така съм го чувствал на върха. Аз наистина не исках повече да ходя на експедиции.

– Вярно ли е, че докато качваш Еверест, последните неколкостотин метра постоянно прескачаш тела на загинали алпинисти.

– Е, чак постоянно да прескачаш тела… когато изкачвах от северната страна, имаше повече. Не съм ги броил – около 15-16 трупа имаше вляво и вдясно. Те почват още от последен лагер от 8300 м. От южната страна ги свалят. Има и хеликоптери, има си и специални хора които с това се занимават, на заплата са. Там бяха не повече от 4-5 трупа.

– Не е ли стресиращо? Какво си казваш, когато го виждаш това? Заслужава ли си тази цена?

– Не, не си заслужава. Животът е най-важен. Обаче аз съм го очаквал още първият път, когато заминах. Когато видиш труп е едно, но когато видиш, че човекът е още жив и не можеш да му помогнеш, и той си заминава, е съвсем различно.

– Разбрах, че подготвяш проект да изкачиш 14-те осемхилядника. Мисля, че само Меснер го е правил това.

– Меснер е бил първият. Аз не само го подготвям, аз го изпълнявам – вече съм изкачил пет от тях. До момента за последните 37 г. има 35 човека в света с това постижение.

– Защо го правиш това нещо? В очите на повечето хора е налудничаво. Аз разбирам да си първият в света, който е покорил един връх, има смисъл. Но нещо, което е качвано – защо, какво те движи?

– Комплексно е, те са много неща. Правя го за моя син. Искам да покажа на моя син и на младите хора, че невъзможни неща няма. Всичко е възможно. Аз съвсем отскоро се занимавам с алпинизъм. Имам малко по-различна хранителна диета – казват му веганство. Не консумирам храна от животински произход. И проверявам дали човек, който се храни така, не само може да живее добре, но и да се натоварва до максимална степен. Обичам планината, предизвикателствата, изследвам тялото си по този начин, психиката си, и ги закалявам. От експедиция на експедиция ставам по-силен не само физически, но и психически. Казвам във видеото, че няма да катеря повече, но вътрешно имам желание. Поне още на една експедиция да замина. Има много неща, които ме мотивират. Толкова много хора са съпричастни, пишат ми на електронната поща, във фейсбук. Казват ми, че покрай мен са спрели да консумират месо, други са почнали да тичат, трети ходи в планината, пее, танцува. Един човек ми пише, че претърпял операция, бил обездвижен, стоял само вкъщи, и като гледал за мен, започнал всеки ден да се разхожда в парка. Затова го правя.

 


Какво четем:

🔴 Роси от "Мастършеф" напусна София заради биоферма

🔴 Дизайнерка нареди първото цветно стълбище у нас

🔴 След лукса при президента в "Бояна" Лили и Митко се къпят в корито

Източник: Труд



Коментари



горе