Що е то Лондон и що прави нашенецът там?


​Авторът на тази книжка е от Асеновград. Никола Филипов живее от близо двайсет години в Лондон и описва по един неповторим начин патилата на много от българите в Обединеното Кралство. Книгата е издадена първоначално през 2007г., а през 2012г. претърпява своето трето, допълнено издание, с което отговаря на нестихващия интерес към темата и автора. Преведена е и издадена на английски в Лондон и на руски в Москва.

 

Чувствате ли се уютно в Лондон, г-н Филипов? Какво създава комфорт на нашенеца там и с какво никога няма да свикне?

-  Аз отидох в Лондон, когато издържах двама студента, с цел да припечеля определена сума. И след година и половина се завърнах уж завинаги в България. Но... започнах работа като учител и се оказа, че сумата, за която тук трябва да работя цял месец, в Лондон като специалист съм я заработвал за един ден. Отделно от това, привилегиите на възрастен човек ги няма – навършващите 60 години в Англия например придобиват право на безплатно пътуване в обществения транспорт, без значение дали са пенсионери. Англичаните не ми вярваха и се смяха, когато им казах, че в България дори за да влезеш в обществена тоалетна трябва да платиш. Поради което след броени месеци отново отидох в Лондон и започнах свой дребен бизнес. Не се сещам за нещо, с което не съм и не бих свикнал.

 

Има ли нещо българско, което англичаните не са в състояние да разберат и възприемат? Или друго, което ги възхищава и печели?

Обратните движения на главата за потвърждение и отрицание, за „да“ и „не“ е едно от нещата, което ги учудва. Емоционалните отношения между нас също трудно възприемат. Иначе много им харесва българската кухня. Особено баниците и кебапчетата. И в Лондон вече има десетки български заведения, в които англичаните похапват баници и кебапчета... Даже забелязах някои да похапват и шкембе-чорба.

 

Кои нишки дърпат по-силно сърцето, тези към хребетите на Родопите и родния Асеновград или другите - към Обединеното Кралство и добре уредения живот там? Как емигрантите от първо поколение решават този „сърдечен“ казус?

 

Не съм се чувствал никога емигрант и не мога да отговоря на последния въпрос. Защото при желание винаги съм могъл да се върна в  Асеновград. По-скоро съм бил гурбетчия през първите години и гост или летовник в последните ми пенсионерски такива. Помагам в отглеждането на внуците ми. Всички имаме двойно гражданство. Когато почувствам, че повече не съм им необходим – вероятно ще се прибера в България. 

 

Вие пишете от ученическите си години, публикували сте стотици статии, очерци, разкази и стихове в над 20 български и чуждестранни вестници и списания. Липсва ли ви българската езикова среда или по-скоро се чувствате обогатен от досега с английската култура? Липсват ли Ви контактите с видни интелектуалци като например Николай Хайтов, когото сте познавали лично?

 

По-скоро второто - чувствам се обогатен. Разбира се, че контактите ми липсват, но аз като пенсионер прекарвам доста време в България – не по-малко от два-три месеца в годината. За съжаление в последния ми разговор с Хайтов, той наблегна на пагубните тенденции в управлението и развитието на страната ни. И понеже обсъждахме завистта, сподели, че ако не е било нужно цял живот да се бори с нея, то щял да публикува поне още няколко книги и да напише още няколко сценария за филми.

 

Книгата Ви „Воден през вековете“ има краеведчески характер и е посветена на Горни и Долни Воден и манастира „Св. Кирик“. Бихте ли завели там свои приятели-чужденци и какво ново ще открием за родния край през техния поглед?

 

В манастира „Свети Кирик“, както и в родния ми Горни Воден (днес квартал на Асеновград) вече съм водил приятели-чужденци и бих водил такива и в бъдеще. И те, както и аз се възхищават на откриващата се гледка накъм ширналото се Тракийско поле и на красотата на родопските гори. За чужденците България е непозната в исторически план. Антични крепости, замъци и амфитеатри например, англичаните мислят, че освен във Великобритания, такива е имало във Франция и Испания и евентуално в Италия и Гърция.

 

Вашите внуци също живеят в Лондон. В какво се крие очарованието на новото космополитно поколение? Четете ли им български книги?

 

Освен, че аз им чета, те сами си четат. Внучката ми, вече 12 годишна учи и в българско училище. Внукът Никола, носещ името ми, се самообразова и на българско четмо и писмо. При последното ми идване в България си купих книга с български народни предания и легенди. Като я видя внучката ми, помоли ме да я прочете. Подарих ѝ я с огромна радост... Сега са във ваканция и ще бъдат повече от месец в България.


Какво четем:

🔴 Национална астрономическа обсерватория "Рожен" – най-голямата на Балканите

🔴 Багерът си тръгна от Резово. Даляна на Васко Паяка остана (СНИМКИ)

🔴 Църквата отбелязва Успение на Света Анна

Източник: Родопчани



Коментари



горе