Реших, че това ще е краят ни


Много често сутрин закъснявах за детската градина на сина ми, за училището на дъщеря ми и за работа. Обикновено, докато висях в поредно задръстване, клиенти не спираха да звънят по телефона и да питат след колко време ще се появя в офиса. За да ме дозареди с положителни емоции, жена ми Люси се обаждаше или с вик, че съм забравил вкъщи нещо важно, или със семейни задачи за деня, или с нареждане незабавно да платя някоя сметка... Бях сигурен, че ако получа инфаркт на 39 години, непременно ще се случи някоя сутрин, по някой натоварен софийски булевард и това няма да впечатли никого. Единствено свежо ми действаше рекламата, която ме съветваше кога е време да сменя старата си кола - когато започне да харчи повече от жена ми.
Фолксвагенът, за разлика от жената, наистина е стар. И колата, и жената харчат като за световно, поради което не мога да си позволя да сменя нито едната, нито другата. Бях наясно, че това лято за пореден път ще се тътрим към морето в бавната лента на магистралата, без климатик и дори без шибидах. Децата ще слънчасат, ще се заяждат, накрая ще се сбият. Люси ще се изнерви от жегата и крясъците им, ще си пусне музика на телефона и ще си сложи слушалките. Аз ще си мечтая за кафе и няколко пъти дълбоко да дръпна от една цигара... Обичайно така започва ваканцията ни и понеже живеем от криза в криза, лято 2017-а нямаше как да е изключение.
Но стана нещо различно. Този път реших да разделя пътя и една вечер да нощуваме при тъщата и тъста в Пловдив. Мислехме много рано, по хлад да продължим към Приморско, но Люси получи бъбречна криза и плановете се объркаха. В крайна сметка тя остана в болницата, а аз с децата поех към морето. Не се сетих, че съдбата всъщност ми дава важни знаци и е добре да променя плана за почивката. Затова в късния следобед, когато Люси се чувстваше достатъчно добре, за да издаде поредната заповед, с малките напуснахме Пловдив.
Като излязохме от Бургас, вече беше тъмно, старата бракма изведнъж спря. Успях да я избутам встрани от пътя, запалих цигара и се опитах да измисля какво ще правя насред път, а може би и посред нощ с две цвърчащи деца. Ако беше жена ми, щеше да вдигне тупурдия до небето, бясна от това, че аз дори не отварям капака на колата. За 13-те години, откакто сме женени, тя така и не схвана, че нищо не разбирам от автомобили и това никога няма да се промени.
Докато пушех и пухтях, силни фарове ме заслепиха. Дори не махнах джипът да спре – кой собственик на скъпа кола би разбирал от трошки като моята? Но шофьорът намали, подмина и... спря. Отвътре скочиха две млади едри момчета. Единият гонеше два метра, другият – 120 кг. Като забързаха срещу нас, усетих страх – бях съвсем сам с две малки деца. Пъхнах се в колата и тъкмо да заключа вратата, високият си навря главата в купето и каза: „Хайде сега вдигни капака да видим що се сърди този ханс...“ Набитият светна с телефона си и започна да човърка в колата. Доста се потруди, накрая тя запали. Изпушихме по цигара, момчетата се пошегуваха с децата и тръгнаха. После високият даде заден и извика да карам след него, щял да ме води до Приморско, те отиваха в Резово.
Водиха ме до Созопол, където ханс отново се изложи. Не вярвах да забележат, че не ги следвам, но след малко се върнаха. Натовариха ни барабар с багажа и ни закараха до хотела. Обещаха на другия ден да ми помогнат да изтеглим колата до сервиз. Това вече ми звучеше като истинска фантазия. Исках само да звънна на Люси, че сме се настанили, и да се наспим, другото щях да го мисля после.
Не се наложи – високият Борис и набитият Евгени почукаха на вратата на следващия ден предиобед. Носеха кафе и сладолед за малките...
Най-хубавото, което една стара кола може да направи, е да ти намери нови приятели. Пиша за тях по настояване на жена си, но всъщност благодарни сме им и четиримата.
Мартин


Какво четем:

🔴 Трикът, който врачките използват, за да правят своите предсказания

🔴 Украинки се навиват да са сервитьорки за 800 лв., българките – не!

🔴 Разпространи! Ето я истината за рака! Руски журналисти с жестоки разкрития! Ядем месо с...

Източник: lichna-drama



Коментари



горе