Две чудни села  допълват магията на прохода  "Петрохан"


Само на 50 км от София по пътя за Берковица, Монтана и Видин през старопланинския проход „Петрохан” се намира село Гинци. То е последното село преди върха и прави впечатление с добре подредените си около шосето къщи, с малки, но спретнати градини, с  величава планина над тях.

Преминаващите  спират автомобилите си, за да си купят овче кисело мляко, билков мед и картофи, които местните предлагат на улицата. Млякото е божествено, тъй като овцете имат паша от  чиста трева, смесена с билки. Такива са и медът, и картофите. 

Гинци се е проточило на 13 км, предприемач е започнал да строи и ваканционно селище, но малките къщички са останали недовършени. Ако човек реши да спре, може да се нахрани пак с чиста храна, приготвена по самобитни рецепти в „Андреев хан”. В него може и да се преспи. И ще чуе легенди за селото, които ще го омаят. На скалата, която се е надвесила във формата на полудъга  над къщите, кацат извънземни. Стари хора разказвали, че са виждали пришълци от други планети.

Легендите си вървят, но истина е, че на върха на платото „Сухая” само на 3 метра звукът изчезва от източника си. Можете да викате своя спътник от 3 метра, но той няма да ви чуе, защото звукът пропада някъде. Никой не е обяснил това явление, твърдят местните. В селото се намира и една от най-старите църкви у нас – построена е през 14-ти век и още е действаща. Чудо на природата е и преминаваща река Нишава. При пълноводие в нея се лови риба, но лете пресъхва. Извира от Ком и преминава в Сърбия, където при Ниш е пълноводна. Това означава, че има и други извори по течението си.

След Гинци следва проходът „Петрохан”. От него може да се огледа околната планина, която разкрива всичките си красоти. Заради хана на берковчанина Петър Ангелов, построен през 1863 година, нарекли върха Петрохан. В този хан отсядали всякакви хора, но се помни, че 4 пъти се отбивал за вечеря и нощувка Константин Иречек. Сервирало му момиче от Швейцария. От разговор с него разбрал, че е напуснало бедната си страна и е дошло в България да търси хляба си. За случая разказва самият Иречек. На върха има и модерна хижа „Петрохан”, до която води еднокилометров асфалтиран път. Тя е най-солидната база на туристите по маршрута им „Ком – Емине”.

 На слизане от върха посреща първото село от северния му склон – Бързия. И то пленява с красота и планинска уредба. Къщите са от вилен тип, с малки градини, заети предимно с ягоди и малини. Някога в него имало над 12 гостоприемници, а сега има няколко кафенета, разположени по проточилото се надълго шосе. В центъра стои паметник на загиналите във войните 57 местни войници и офицери, върху чийто постамент лежи страшен лъв. Бързия е известно обаче с минералната си вода. Лекува сърдечни болести, но най-известна е като убиец на артрити, артрози, неврози и колит. Лекува и болестта на Бехтерев.

След Бързия следва  Берковица. Градът под Ком е известен със старите си църкви, Вазовата къща-музей, римското си кале. Минавайки по този път човек се връща в историята, отскача до небесните  простори и  се потапя в  един рядко красив природен свят. Всичко това му носи успокоение, наслада и най-чиста човешка радост.   


Какво четем:

🔴 Героичната гибел на сержант Ваклинов и кучето Вихър

🔴 Създателят на Двора на кирилицата Карен Алексанян: Заради Яворов си давам парите

🔴 ММЦ-Приморско в 8 снимки от 70-те

Източник: Кмета



Коментари



горе