ТЯ СЕГА СИ ОТИВА...


Тя сега си отива, още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така и отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя,
като пак ме обича.

Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.

При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.

И защо една вечер най-случайно ми хрумна
да я спра и да почне любовта неразумна?

Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна, тя е малка и стройна.

И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...

С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.

Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.

Все едно дали мене.
Но сега - точно мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?

И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...

Недялко Йорданов - 1966 г


Какво четем:

🔴 И рибите заплакаха за Велко Кънев

🔴 Изповедта на кумата: В плика сложила 50 лева, а след това булката я изненадала със съобщение

🔴 Дълго време страдах от безсъние, но вече преди да легна пийвам една чаша от това мляко и не можеш да ме събудиш

Източник: nedialko



Коментари



горе