В клисурата на Дряновския манастир река Дряновска отмива умората и дава на душата четка за живопис
Омръзнало ли ви е от „туристически обекти”, които недотам кадърно са реставрирани и „обогатени”, така че да привличат „туристи”? Няма нищо по-тъжно от старина, от история, скрила се в планината, която е буквално разнищена от не особено добри реставратори и майстори-зидари. Сякаш не ни е било достатъчно османското нашествие, та сега, в мирно време, да потъпкваме историята и наследството си с неграмотност. В Дряновския манастир обаче е непокътнато, за щастие.
На 15 км от Габрово и съвсем близо до Дряново, на пет километра, се извисява гордо Дряновският манастир. Голям, красив манастир, на който външната стена и задният вход през арка е свързан с прохладните води на река Дряновска. По дървено мостче над реката влизате в манастирския комплекс и попадате в друго време, друг свят. Манастирът от векове е бил културен и просветен център, а през Априлското въстание е ключов център за въстаниците.
Зелена, мощна, речна – клисурата на Дряновския
манастир и пещерата „Бачо Киро” са „предверието”, което ще ви омагьоса
Успях ли да ви накарам да го пожелаете това място? Ако още не съм, то скоро ще го желаете неистово. Защото има много интересна история тук, преплетена в красотата на дивния Балкан, който в клисурата на манастира пищно е разхвърлял разнообразното си величие. И река „Дряновска” от едната страна, с нейните каньони и дундести водопади, мощно се плиска в немалки вирове в лятната горещина.Тя става любимка на всеки морен гражданин, зажаднял за нещо истинско.
Наоколо дръвчетата хвърлят шарена сянка и е толкова приятно, че не знаеш дали искаш да нагазиш във водата, да чуеш шепота на вярата или да медитираш на някоя скала под шарената сянка и плисъка на речната магия. А привечер чакаш само самодивите да излязат на полянките и около пещерата „Бачо Киро” и да затанцуват като весталки. Самодиви може и да не видите, но пък ако отидете в периода на светулките, нощната гора е наистина магична.
Пещерата ли казах? Да, има и пещера – „облагородена”, за която се плаща вход и има гид за по-дългия маршрут. Тя не е интересна само като природно богатство обаче, с множество образувания, но и с историческото си минало. От праисторически времена клисурата на манастира е била заселена с хора, но най-първите от тях са живели в пещерата „Бачо Киро”. От средния и късния период на Старокаменната епоха са датировките на тези заселвания.
Някъде между 100 000 и 10 000 години преди новата ера пещерата е била дом на хора, които са оставили в нея множество артефакти за нас, днешните изследователи на света. Археолозите много успешно разплитат тайните от живота на праисторическите ни предци. Пещерата е част от 100-те национални туристически обекта.
Клисурата на Дряновския манастир е била населявана и от траки
До Античността жителите, които населяват тази красива част на Средния Балкан, са били траки. После е била заселена от славянски племена. А манастирът се издига за първи път по времето на цар Калоян.
Обителта носи името „Свети Архангил Михаил” и е мъжки манастир. В периода 1197-1207 г. са били пренесени мощите на Свети Михаил Воин от Потука към Търновград. Процесията заедно с мощите пренощували в клисурата и по църковен обичай на мястото е издигнат храм.
Манастирът има многовековна история и много пъти е бил разрушаван, а във вида, в който е днес и на това място съществува от 1845 г. В него е имало революционен комитет по време на турското робство. Тук се е укривал дори Васил Левски.
Сн. Веселина Крачева
Революционната роля на Дряновския манастир е голяма по времето на Априлското въстание – тогава той е място, в което укриват храна и оръжия за бунтовниците в търновския район. Тук по време на Въстанието влиза четата на поп Харитон и водят деветдневна битка с турските войници.
Загиват геройски в името на свободата, а после манастирът е бил опожарен. Реставриран е частично през 1877 г., като са оставени умишлено следи от турските шрапнели по стените, за да не избледнява историята за храбростта на четата, както и тежкото ни минало. Местните жители са построили и костница за загиналите въстаници.
Как да стигнем до манастира
До манастира се стига с кола или рейс, намира се на 220 км от София. Минава и влакова линия, но от София е с прекачване. В близост до пещера „Бачо Киро” има едноименна хижа, в която може да отседнете, в случай на желание за по-дълъг престой.
Мястото е много красиво и
Какво четем:
🔴 Асеновата крепост – символът на Родопите🔴 Човек не може да режисира смъртта
🔴 Една българка за живота в Германия. И за бежанците
Източник: itravel-bg