Боянската църква – храм за усамотение и обител за сетивни хора, готови за прехода към Боянския водопад
Може би за немалко хора Боянската църква, която се намира в полите на Витоша, в квартал Бояна, над София, е отдавна „покорен връх” в историческата им памет, и не само на софиянци, но на доста българи.
И все пак за мен, а може би и за мнозина други, Боянската църква е не само храм, с историческа стойност, паметник на културата, но и едно от местата, в които можем да чуем самотата си и да й дадем упование и разяснение какво й липсва в обетования град. Да й дадем смисъл, който я превръща нея – самотата, от пустош в съкровена вяра и докосване до Бог, себе си и смисъла на своето съществуване. Къде, ако не там – толкова близо до нас/града и толкова близо до Бог и себе си, където самотата ни ще се превърне в смисъл? Къде, ако не там, в скута на планината/природата, където вярата е покълнала от векове или самото място е носител на вярата? – Боянската църква.
Да, всичко това се отнася за Боянската църква. И като добавим и чудната й история, която ще ви разкажа, заедно с възможността да тръгнете и нагоре, все по-нагоре, по стръмния преход към Боянския водопад, вероятността да достигнете катарзис за един ден е толкова голяма, колкото големи са мечтите ви! И не само. Да надскочиш смога и да достигнеш до високия водопад и билото, разгърдило се пред самото небе и слънцето. Това е една магическа цялост на вярата в Бог, в Природата и Душата, където там от самотна се превръща в уникална.
Кога е построена Боянската църква и какво я отличава
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е построена през десети век и е сред най-старите запазени православни храмове по нашите земи. Боянската църква носи стилистиката на средновековното църковно строителство, във вековете е била придворен параклис, а по-късно манастир. Поседнала в скута на Бояна, Боянската църква сякаш приветства новодошлите и ги приласкава да влязат в сенчестия склон на Боянския водопад – преход, за който трябва да сте подготвени с надеждни туристически обувки, връхни дрехи, храна, вода и много мечти, които да измечтаете с воля, докато катерите нелекия географски релеф.
Но преди да се отправите към върха, минете през църквата и докоснете огромната секвоя, която ще ви посрещне на входа и „измийте” в обителта прашасалата си душа. Там, вътре тихо чака Боянската църква – не толкова да я разгадаете, защото е съвсем малка и бързо ще я разгледате, а да я вземете цялата в сърцето си с вяра. Ако искате да почувствате София, то Боянската църква е един от символите на града и част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Освен това е и филиал на Историческия музей.
През 1854 г. Виктор Григорович е открил тук Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест – забележителни паметници на българското средновековие. Храмът е православен, недействащ паметник на културата. Тоест, ако се надявате да станете свидетел на литургия в него, това няма да ви се случи. Но пък имате възможността да се срещнете очи в очи със своята вяра, наследство и корени.
Стенописите на Боянския майстор
Стенописите в църквата са от различни периоди, рисувани са един върху друг. Различните слоеве датират от XI-XII век, като от 1259 г. са най-ценните, а също от XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Най-ценни са творбите на т. нар. Боянски майстор и художниците от неговата школа от 1259 г., които наброяват 240 изображения и са от втория живописен слой.
Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Интересна гледка тук са портретите на двамата ктитори на северната страна на църквата. Също и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, защото се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм.
Църквата е реставрирана
Църквата е реставрирана няколко пъти през последните два века, тъй като стенописите са били поразени от соли и замърсявания. През 2006 г. се прави много успешна реставрация и благодарение на нея са били проявени фреските от 17 век, сред които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор Вълчан са ценни с това, че се смятат за близки на Палеологовия ренесанс и предшественици на европейския Ренесанс.
Как изглежда храмът
Църквата е на два етажа, смесен тип – горен семеен етаж и долен крипта или гробница.
Най-ранният период, който е датиран за начален на строителството е от десети век
и началото на единайсети. Църквата от този период е била малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени
подпори, които формират вписан кръст. Разширена е с пристроената през XIII век
основна част по време на Второто
Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с лични средства, в средата на XIX в. Във вида, в който я познаваме е от времето на цар Фердинанд. По време на неговото царуване църквата е била спасена от разрушаване от втората му съпруга – българската царица Елеонора. Местните селяни са искали да я разрушат, за да построят нова, по-голяма, но тя ги е спряла и запазила културното наследство. Цар Фердинанд пък е аранжирал парка около църквата, засаждайки емблематичните за двора северноамерикански секвои и други редки растения. Царица Елеонора е погребана до църквата.
Как да стигнете до Боянската църква
От София може да вземете автобус 64 и да слезете на „Боянското ханче” или с автобус 107 до спирка „Боянска църква”. Боянската църква е един от Стоте национални туристически обекта
Какво четем:
🔴 Вървят ли двама на дълъг път, и път да няма - не ще се спрат... (ВИДЕО)🔴 Джамбазки: БКП създаде "македонския въпрос", извърши чудовищно предателство
🔴 Ям вече втора чиния - ще се пръсна, а не мога да спра! Толкова са вкусни: Тиквички по провансалски
Източник: itravel-bg