26 малки търновчета учат вероучение, рисуват икони и месят просфори в Дряновския манастир
ЗА ВЯРАТА И МОРАЛА, ЗА ОТСТОЯВАНЕТО НА ИСТИНАТА И ЗА ТОВА КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ИСТИНАТА,
ЗА ЧЕСТНОСТТА И ЗА ИЗБОРИТЕ, КОИТО ЕЖЕДНЕВНО ПРАВИМ, си говорят отец Славчо и
децата, които той вече 20 години води на лагер в Дряновския манастир. 26 момичета
и момчета в продължение на 10 дни учат вероучение, след това се разделят по групи
и тези, които обичат рисуването, рисуват икони, другите пеят, а останалите месят
просфори. Всички деца са възпитаници на Неделното училище към великотърновския
храм „Св. Николай“ във Велико Търново. Най-малката сред тях е Николая, на която
всички казват Ная. Най-големите са вече навършили 16 г. Всички обаче помагат в
църквата на манастира, участват в молитвеното богослужение и пеят песнопенията,
които знаят наизуст.
„Тук не гледаме телевизия, децата нямат интернет, нямат лукса на самостоятелната стая, сами се грижат за себе си, правим всичко заедно. Заедно се храним, заедно си играят, заедно вършат всичките си задължения“, обяснява отец Славчо, който занимава децата с вероучение и често ги предизвиква да обсъждат с него морални казуси, въпроси, свързани с тяхното собствено бъдеще и мисията им в живота.
Освен часовете по вероучение времето за месене на просфори също събира децата
заедно. Оказва се, че и тези, които пеят, и другите, които обичат да рисуват,
оставят тези си занимания, за да се научат да месят.
„Просфорите се месят по специален начин. Това е хлябът, без който не може да започне литургията. Затова е важен, затова за месенето му има изисквания“, обяснява отец Славчо. И допълва, че просфорите представляват малки питки с печат. Замесват се от чисто пшенично брашно, мая, сол и вода. Когато втасат, се слага печатът – дървен и със символи, които се отличават върху хляба. Най-важният символ е агнецът – квадрат с вписан кръст и изписване ИС ХС НИКА.
Когато питката е готова, тя се разделя на няколко части – да има за Иисус Христос, за Богородица, има и девет части за ангелите и светците. От този хляб се взима нафората и се причестяват свещениците и хората.
„Просфорите трябва да са чисти, затова се замесват от деца, много възрастни жени и най-често от свещеници. Ние в църквата имаме специална стая – просфорница, в която правим само това и за нищо друго не я използваме. Месенето задължително се придружава с песнопения или четене на молитви“, допълва отец Славчо. И разказва, че просфорите се отличават от обикновения хляб, защото са по-плътни и тежки. После отец Славчо се качва на втория етаж в манастира, за да провери докъде са стигнали в работата си малките художници. Най-малките сред тях се занимават с оцветяване на икони, които получават в контур. Порасналите рисуват върху картон, а най-опитните – върху дървена основа.
Стотици са станали иконите, нарисувани от децата, които вече 22 г. посещават Неделното училище в търновския храм. Те всички са запазени в църквата, често участват в изложби. „А най-вълнуващо е, когато порасналите вече деца дойдат да ги венчая. Тогава изваждам иконата, която младият мъж или жена са нарисували, когато са били малки деца, и те се венчават пред нея. Толкова е истински този момент, споменът винаги трогва хората”, усмихва се отец Славчо.
ДЕЦАТА ЖИВЕЯТ В ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР С БЛАГОСЛОВИЯТА НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ и благодарение на спомоществователи, които осигуряват най-нужното за пребиваването им там. Това е 20-о лято, в което отец Славчо води децата си на лагер в Дряновския манастир. Неделното училище е на близо 180 г. и е открито само три години след освещаването на храма. Дълги години църковните занимания са били забранени, но преди 22 години свещеникът възстанови училището и всяка година събира по около 30 деца.
От училището към църквата „Св. Николай“ са започнали историята си други три търновски гимназии – някогашната Първа мъжка гимназия, Старопрестолната по икономика, чиито първи занятия са били в килиите на училището, и Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия. Патронът на това училище Ангел Попов е бил ученик на църковното училище. Читалище „Надежда“ също има корени в храма. На сцената на училището е била играна първата постановка „Многострадална Геновева“.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Какво четем:
🔴 105 години от смъртта на Йоаким Груев - учителят на дядо Вазов🔴 Седемте рилски езера – раят на земята, който бавно погубваме
🔴 Боянската църква – храм за усамотение и обител за сетивни хора, готови за прехода към Боянския водопад
Източник: Борба.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
