Защо гробът на Гоце Делчев е в църквата "Св. Спас" в Скопие?


Премиерът Бойко Борисов поднесе венец пред гроба на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас“ в Скопие.

 

Защо обаче гробът е в Скопие след като легендарният войвода пада в бой в сражение край село Баница, край Сер? Тленните останки на войводата първоначално са погребани точно там, в общ гроб. По-късно костите му са върнати в България, а сетне - предадени на Македония.

 

Какво сочи историята?

 

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница. Потерята е командвана от майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце Делчев.

 

През нощта на 3 срещу 4 май тя блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

 

След като на потерята е забранено от Тефиков да се гаврят с труповете им, останките на Делчев и Димитър Гущанов за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница.

 

Войводите Михаил Чаков и Таската Серски още през 1906 г. прибират костите му под светия престол на църквата в с. Баница, където те престояват да 1917 г.

 

Въпреки че селото е опожарявано три пъти, а църквата изгоряла, сандъчето с тленните останки на войводата се запазило и Михаил Чаков ги прибира в дома си в София. Като първоначално те са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София.  В дома на Чаков са поставени при иконата и при едно денонощно горящо кандило, те престояват до 1923 г. През август същата година са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата „Св. Неделя”, а на 12 август са съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски.

 

Няколко месеща по-късно са пренесени в канцеларията на дружество „Илинден”. До 7 октомври 1946 г. те се съхраняват в Македонския дом на ул. „Пиротска” №5, където се пазят в урна от „Илинденската организация“.


Но не е било писано духът на Гоце да намери покой и тук. След 9 септември 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от Югославия и СССР,  предава костите на Гоце Делчев на Скопие.

Новото българско комунистическо правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев.

В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той приживе броди с четата си, и е положен в двора на църквата „Св. Спас” в Скопие. Тук оттогава и до днес това място се използва за насаждане на антибългарски настроения. 

 

Така костите на войводата са приети в Македония и са препогребани в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас", където са и днес.

 

Любопитното е, че вдясно от гроба на Гоце Делчев е т.нар. "малка църква", която е по-стара от голямата. В нея се намира уникален иконостас, на който има надпис, че е изработен от майстори от Дебърската школа. Която е доказано българска.

 


Родният на Гоце Делчев град Кукуш още през 1913 г. е сринат от гръцките войски, като са изгорени 1846 къщи, 612 дюкяна и 6 воденици.

Село Баница също е разорено и изгорено от гърците и днес е изоставено и в развалини. 

 

По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина - България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“.


Какво четем:

🔴 Чист въздух, прозрачна морска вода и прекрасна природа

🔴 Българка е първа цигулка във Виена

🔴 А вашият принос какъв е?

Източник: Епицентър



Коментари



горе