Спасеният от президента Радев, или чудната история на българина Иво


Ако Иво не беше българин, а американец, в Холивуд щяха вече да пишат сценарий. В нея има всичко, което може да държи зрителите в напрежение преди хепиенда – обвинение в убийство при липсващ труп, немарлива полиция, некомпетентен съд, невинна жертва, разделено семейство, живот зад решетки, щастлива развръзка, свобода, прегръдки, сълзи, родина.

Основното действие се развива в Гърция. През 2011 г. Иво Богданов получава двойна доживотна присъда за убийството на поляка Ричард Ханускевич. Осъдени (с по-леки присъди) за съучастничество са и братът на Иво – Константин, и сънародник на „жертвата“ - Артур Бурзова.

 

Както и да гледаме подробностите от случая, той звучи абсурдно. Полицията представя оръжието на престъплението (една ножка), при положение че труп няма и не е ясно как е била умъртвена жертвата. Нещо повече – имало твърдения, че Ханускевич си е жив и здрав и се разхожда из Гърция. Пред гръцките магистрати се изправил свидетел, който потвърдил, че уж мъртвият поляк си е взел заплатата два дни след датата на предполагаемата си смърт. Забележете – според полицията имало и дата на смъртта. Как така, кой я определи, по какъв начин? Няма никакви безспорни доказателства, които свързват Иво с престъплението. Съдът обаче произнася суровата присъда.

Вратите на затвора хлопнали за нашия съгражданин, който прекарал там седем години, крепен от надеждата, че ще излезе в отпуск и ще открие сам (подчертавам – сам) мнимия мъртвец. Междувременно, от стрес, притеснение, умора 20-годишният му син получил инсулт. (За щастие, без фатални последици и днес е студент по ядрена физика.)

Изведнъж – изненада! През 2016 г. в болница в град Триполи – Спарта от естествена смърт умира пациент, който е идентифициран от роднините му като Ричард Ханускевич. Същият, заради чието „убийство“ Иво от години бил лишен от свобода, труд, семейство. Но и след сензационното разкритие, което категорично говори за съдебна грешка, Иво не бил освободен. Наложило се да изпрати молба до Върховния съд. И да чака.

Как идва развръзката?

На 23 и 24 юни тази година президентът Румен Радев е на официално посещение в южната ни съседка. В програмата му са включени срещи с гръцкия му колега Прокопис Павлопулос, с председателя на парламента Никос Вуцис, с кмета на Атина Георгиос Каминис, с представители на нашата диаспора. Новинарският поток отбелязва, че теми на разговорите са били енергетиката, икономическият и културен обмен, европейски и балкански въпроси. Никаква гръмовна новина, тъй като и българският, и гръцкият президент нямат силни конституционни правомощия. Експерти коментират, че визитата показва добра воля и добронамерен тон в рамките на едно протоколно посещение. За да възбудят повече интерес към събитието, български медии излизат със заглавия за облеклото на първата дама или със закачливи въпроси „какви ги вършат Румен Радев и генерал Деси?“

Е, на 1 август, с повече от месец закъснение, се разбра какво е вършил Румен Радев.

Въпрос на Нова телевизия към Иво Богданов, който стъпва за първи път на българска земя от години: „Как се чувствате?“

 

Предполагаем отговор: „щастлив“, „развълнуван“, „все още не мога да повярвам“, „нетърпелив съм да видя близките си“.

Вместо това, следва краткото: „Чувствам се българин.“

 

Българин?!
Българин, който за да прехранва семейството си отива като бояджия на гурбет?

 

Българин, който седем години прекарва невинен в гръцки затвор?
Българин, усетил помощта само на един самоотвержен гръцки адвокат, амбициран да докаже невинността на клиента си?

 

Къде бяха българските институции и българската държава на фона на това отчетливо куцащо обвинение? Какво направиха? Пред кого поставиха въпроса? На какво ниво?

И докато аудиторията вероятно се чуди и си задава същите тези въпроси, оневиненият по една случайност на съдбата пояснява своя отговор: при визитата си в Гърция сегашният президент поставил въпроса пред гръцкия си колега. Така, само за 24 часа, била прекратена съдебната сага. И, да, затова сега вече Иво се чувствал българин. („През тези седем години не помогна нито една българска институция. Писали сме молби – нищо. До идването на нов президент, който излезе истински българин, според мен, и ми помогна. Той ме кара да се гордея, че съм българин.” - Иво Богданов пред Нова тв).

Имам чувството, че всички искат по-скоро да забравят тази история. И изстрадалият Иво, и сгрешилите гърци, и нашите „чевръсти“ политици, дипломати, чиновници.

 

Дали киноцентърът в Бояна ще се заинтригува от сюжета, нямам никаква представа. Тя обаче трябва да бъде предоставена на вниманието на широк кръг наши сънародници. На политици, в частност – патриоти; на всички възможни държавни и общински институции, в частност – на онези администратори, които похарчиха твърде много пари за изготвянето на платформи, програми и стратегии за връщането на българите от чужбина.

Какво е нужно, за да се оживи патриотичното усещане на българския гражданин, колко малко е необходимо, за да се почувства българин, показа именно тази история.

 

Българинът, тук или в чужбина, иска да знае, че държавата, нейните представители и институции, го подкрепят и работят за него. Не за собственото си благополучие и его. Да си припомним, че имахме президент, който преди да напусне „Дондуков“ 2, отмери приноса си за историята със снимките, ръкостисканията и потупванията по рамото от чуждите държавни представители. Е, не от всички, а от Гаук, Меркел, семейство Обама.

 

Българите искат да се отнасят към тях като към граждани, а не като към канарчета...

 

Българите бягат от тази страна, защото държавата е абдикирала от задълженията към своите граждани, от необходимостта да гарантира сигурността, здравето, живота им. И биха се върнали, ако ситуацията се промени радикално. Накратко: ако сезонът на канарчетата вземе, че най-после приключи.


Какво четем:

🔴 Ангел Джамбазки с тревожна прогноза за опасни конспирации от север срещу договора с Македония

🔴 Виолета проплака заради болницата в Петрич: Бях с инфекция и не ме приеха, но дойде една ромка и...

🔴 Обявено е създаването на Крушевската република

Източник: Епицентър



Коментари



горе