Манастир "Седемте престола" – духовно пречистване по склоновете на Искърското дефиле
Чудите ли се къде да отидете за Великден? Иска ви се да съчетаете почивката с големия християнски празник? Чували ли сте за манастир „Седемте престола”?
Бях в „Седемте престола“ преди около четири години. Озовах се случайно в манастира, но нямаше нищо случайно
С приятели искахме да се разходим около София, но повечето дестинации ни бяха твърде добре познати и просто отворихме картата. Видяхме, че по пътя на Искърското дефиле, където бяхме на вилата, има голям манастир. В близост до село Осеновлаг, община Своге и близо до границата с Врачанска област, се беше сгушил манастирът „Седемте престола”. Никой от нас не беше чувал за него и ни стана любопитно. Прочетохме и няколко легенди около мястото и името на манастира и това провокира не само любопитството ни, приключенския ни дух, но и духът ни – духовното търсене на душата за откриване на Чудеса в този материален свят, който ни е запокитил в ъгъла на духовната нищета.
Просто запалихме колите и тръгнахме натам. Беше обяд, шосето беше почти празно. Очаквахме да видим не манастир, при този мижав трафик, а малко параклисче или барачка. Като отбиеш от основния път при гара Елисейна, навътре към Балкана, пред теб се открива дивата, китна природа. Манастирът е само на 80 км от София, но като влезеш в дълбоката необитаема шир на Стара планина, изведнъж осъзнаваш, че си на място, недокоснато от човешката пошлост.
Моята приказка започва така
Оказа се, че манастирът не само не е малък, а дори е доста внушителен. Манастир „Седемте престола” е православен действащ мъжки манастир. Дворът му е истински малък оазис, рай, в който ще откриете добре поддържана цветна градина, зеленина, идеално стопанисван и реставриран манастир, а така също и църква, като добавим и уникалната й архитектура, със седем престола, изведнъж се оказваш в нещо като приказка, която започва така: Вървели, вървели през горите тилилейски и един ден се озовали пред портите на бял манастир, потънал в зеленина и цветя, а точно до алеята към църквата ги посрещнали няколко гигантски секвои, едната, от които била стогодишна. Дърветата им предложили своята зареждаща сила. И те ги прегърнали. Тогава един вълшебен глас ги поканил в църквата, за да им разкаже за седемте престола и чудодейната икона, която се пази вътре.
Малко факти, които да поставят приказката на място
Манастирът се намира на 800 м от селото. Пътят към него се вие около малката река Габровница, а самият манастир е в красива нейна долина. От гара Елисейна в Искърското дефиле, като поемете по посока село Осеновлаг, в полите на връх Издремец – 1492 м, ще се позиционирате в „Седемте престола”. Това е неофициалното име на манастира, което идва от особената структура на църквата, в която има седем престола, седем параклиса, под един покрив. Официалното му име е „Света Богородица”. Преданията гласят, че храмът е издигнат през Втората българска държава – 12-14 век. Доказателства за съществуването му има от 16 век. Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта и има печат целогодишно.
А легендата гласи
Легендата гласи, че цар Петър Делян (Петър II, 11 век) е починал в манастира,
който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал
братът на българския владетел.
Неофициалното име на манастира „Седемте престола” идва от уникалната архитектура
на църквата. Според преданията – седем боляри са създали седем селища в околността
на манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник.
В църквата има седем параклиса (престола) и това, според специалистите, е невиждано
за българските православни храмове.
На север от него има останки от крепост и градище. Местните хора я наричат Латинското кале. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.
И другата легенда
Има още една легенда, която е от турско време. Тя разказва, че манастирът е бил
разрушен и опожарен. Тогава Вълчан войвода и неговите воеводи решили да издигнат
отново манастира. Общо воеводите били седем. Тази легенда твърди, че седемте престола
са издигнати в тяхна
В манастира е живял и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска
митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.
Манастирът е посещаван често и от патриарха на българската литература Иван Вазов.
На „Седемте престола” Вазов е посветил стихотворението „Клепалото бие“.
Тук се намира и гробът на българския детски писател Змей Горянин – зад църквата.
В „Седемте престола” има и библиотека, която пази старинни православни книги,
а голямата му гордост е чудотворната икона „Рождество Богородично”, която била
донесена от полуостров Атос, Гърция.
Ние бяхме с малки деца, които, естествено, постоянно търсят нещо любопитно, от монасите разбрахме, че наблизо има щраусова ферма. Наистина е близо и беше интересно дори и за нас, възрастните.
Какво четем:
🔴 Съкровищата на Шабла🔴 Чудесата на Свети Мина в Обрадовския манастир край София
🔴 Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна - скок във времето
Източник: