Земята, хората, селото... Елин Пелин
18-ти юли е рождената дата на един от най-големите български творци. През 1877 г., в село Байлово се ражда малко момче, което в годините ще се открои като майстор на разказа, като виден културовед и като един от онези значими съзидатели, които обръщат голямо внимание на българското село. Името му е Димитър Стоянов, но в обществото той остава известен с псевдонима си – Елин Пелин.
Бъдещият писател отраства в семейството на Йото Варджията – мъж с всестранни таланти. Бащата се занимава предимно със земеделие, но също е зидар, дърводелец, а често се случва да поправя и коли. Родът на Елин Пелин се заселва в Байлово в началото на ХIХ в. Селото отдавна пустее заради историческите събития от последните години. В търсене на спокойствие прадядото на великия писател започва да живее в изоставеното селце и така дава началото на неговото възраждане. Неговият внук Йото се утвърждава като една от основните фигури в Байлово. Той е уважаван и ценен от своите познати. Раждат му се цели 11 деца, като Димитър е най-малкият от всички.
В селската действителност, в която расте бъдещият писател, учението не е особен приоритет, дори напротив. Самият Елин Пелин твърди, че в цяло Байлово единственият грамотен е неговият баща. Йото възпитава своите деца по необикновен начин. Семейството не е кой знае колко заможно, но е много будно. Възрожденският дух на епохата обхваща изцяло бащата и той силно настоява неговите синове да се изучат. Тъй като Йото работи на селския пазар като продавач на вар, има възможност понякога да купува четива за семейството. Той често носи книги на малкиия Димитър. До Елин Пелин стигат едни от най-значимите произведения на тогавашната епоха – „Рибният буквар“ на д-р Петър Берон и едноименният роман „Под игото“ на гениалния Вазов. Среща се и бунтовна литература, дело на революционери-писатели като Каравелов и Ботев. Според много изследователи именно тези книги запалват Димитър Стоянов изключително много по четенето.
Димитър е старателен ученик. Завършва основно училище, а по-късно и прогимназия. Интересът му към литературата обаче никога не престава. В годините се запознава отблизо с достиженията на българските и руските автори, тъй като те са сравнително достъпни. След края на прогимназиалния курс Елин Пелин започва работа. Става даскал в родното село, като междувременно прави опит да влезе в художественото училище в столицата. Освен четенето, Димитър също много обича и да рисува. След провала по време на кандидатстването, той отново се връща в Байлово, където вече активно започва да се занимава с писане.
Селската действителност, в която живее и прекарва голямата част от живота си, оказва силно влияние върху творчеството на писателя. Впечатленията от детството, които Елин Пелин пази в спомените си, са абсолютно достатъчни, за да пресъздадат реалната, динамична и често трагична обстановка, в която живее българският селянин, неговите тревоги и неволи, неговото щастие, дори при най-малките жестове на съдбата.
В края на XIX век, след като оставя зад гърба си няколко творби, писателят заминава за София. Там веднага се сблъсква с обстановката в големия, бурно развиващ се град. Финансовото му положение е изключително тежко. Творецът едва свързва двата края. Въпреки трудната ситуация обаче, талантът му е забелязан и младият автор създава контакти с важни обществени личности. Един от тях е известният професор Иван Шишманов, който му помага да си намери работа. Младините на писателя са изключително динамични и изпълнени с приключения. В началото на ХХ в., след кратка работа като библиотекар, Елин Пелин е командирован във Франция. Там работи в Нанси и Париж, а в последствие се връща в България. Заедно с гениалния поет Пейо Яворов, Елин Пелин е пазител на хранилището на Народната библиотека в столицата. По-късно е директор на къщата-музей на Иван Вазов. Междувременно не се отказва от литературната си дейност, с която се занимава още от ученическите си години. Писателят праща свои разкази в разни списания. В по-нататъшното му, по-зряло творчество образите стават все по-истински. Това донякъде се дължи на факта, че много от тях са заимствани от някои реално съществуващи личности от родното село на автора – Байлово.
Първите разкази от „зрелия“ период на Елин Пелин са „Ветрената мелница“, „Напаст божия“, „Андрешко“ и др. Много от тези по-сериозни творби са обвързани с трагизъм. Един от характерните персонажи е този на селския даскал, чиято тежка участ често е рисувана от перото на автора. Въпреки мрачните събития които описва, в разказите му винаги се намира местенце и за чистата красота на природата. Обект на писанията на Елин Пелин става рухването на патриархалното общество в името на новите прогресивни идеи на века. Тези събития са описани най-добре в повестта „Гераците“. Годините на войните малко изменят и стила на самия автор. По време на Първата световна война в творчеството му като ценност заляга патриотизмът. Именно тогава е издаден сборникът „Китка за юнака“. В годините след войната пък от печат излизат стихотворения и фейлетони, очерци, поеми и басни. С името на Елин Пелин се свързват и някои от най-прекрасните детско-юношески произведения. Едва ли има някой, който да не знае за „Ян Бибиян“, или пък за „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“. Произведенията на писателя са известни не само в родината, те са превеждани на около 40 езика и четени в много други страни.
До 1944-та освен като писател, Елин Пелин продължава да работи в къщата-музей на Вазов. След преврата на 9-ти септември същата година, един комунистически деец прави опит за убийството на писателя. Той обаче се припознава и вместо писателя, убива редактора на в-к „Българан“ Борис Руменов. Въпреки популярността си, творецът е принуден да търпи големи лишения. В материално отношение той никога не става заможен.
Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. в София. В историята остава като човек, който преживява повратностите и динамиката на действителността в България от следосвобожденския период до зората на социалистическия строй. Зад гърба си оставя изключително наследство, което и до днес го откроява като един от най-заслужилите културни съзидатели.
Следват няколко незабравими откъса от произведенията на „певецът на българското село”:
„Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.”
***
„Ще се разсърдят, господин съдия! Ще ги докача на чест, ако не им кажа господа… Службата им е чиновнишка — на часове. На час стават, на час лягат, на час ги поим, на час ги храним. После ги впрягаме, влизат, значи, в канцеларията, и толкоз. А понякогаж в яслите и вестник прочитат.”
„Андрешко”
***
„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.”
„Спасова могила”
***
„Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро.”
***
„Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си.”
„Пророк”
***
„Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?”
„Кал”
***
„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.”
***
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”
„Гераците”
***
„Невидени очи скоро се забравят.”
***
„Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя. Проклето сърце, такава му е пустата направа.”
***
„И приказките, и песните, и мечтите са все за това - да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
„Косачи”
***
„Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране.”
„На браздата”
***
„Еньо обърна кончето и се впусна по нея, като викаше задавено и глупаво:
— Цвето, Цвето, чакай. Една дума искам само да ти кажа. Само една дума. Прошка не ща… Само това искам да ти кажа, че живота без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.”
„Земя”
***
"Настоещето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и дъшевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездние на това море. И когато те се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”
„Отец Сисой”
***
— Няма правда… Няма бог!… Чувате ли?… Царят трябва да се разцари… Владиката да се развладичи… Попът да се разпопи… Отче… не лъжете ни… Помогнете ни… избавете ни… Кажете ни истината!
"Лудата"
***
— Ние сме стари… Ние не можем да разберем младите сърца.
"Любов"
Какво четем:
🔴 Манастир "Седемте престола" – духовно пречистване по склоновете на Искърското дефиле🔴 Съкровищата на Шабла
🔴 Чудесата на Свети Мина в Обрадовския манастир край София
Източник: УЧИТЕЛИ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
