Римският стадион – мраморно чудо на две хилядолетия краси Пловдив

Построеното при император Адриан съоръжение в древността е виждало Питийски и Кендрисийски игри, а днес е любима сцена за концерти

Спортните фенове в Пловдив мърморят, че в момента градът не разполага с нито един свестен стадион. Не са напълно прави – под тепетата съществува стадион за чудо и приказ с 30 хиляди седящи места и императорска ложа. Единственото, което трябва да се направи, е да се съборят сградите по Главната улица и да се изкопае мраморният Античен стадион на древния Филипополис.

Извън шегата, неоспорим факт е, че Пловдив притежава две уникални чудеса от римската епоха – Стадиона и Античния театър. Историците смятат, че дългото 240 и широко 50 метра съоръжение е построено в началото на II век от н.е. при император Адриан, малко по-късно от Античния театър, който според последните разкрития е започнал да се гради през 90 година.

Създаден е по модел на Делфийския стадион. Разположен е в естествената падина между Таксим тепе и Сахат тепе, склоновете са използвани за разполагане на седалките за зрители. Според епиграфските и нумизматични паметници в града периодично са се организирали Питийски игри, по подобие на тези в Гърция. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 г. игрите били наречени Александрийски, а при визитата на император Елагабал през 218 г. – Кендрисийски.

Игрите били организирани от Общото събрание на провинция Тракия. В тяхна чест монетарницата на Филипопол секла специални монети с лика на властващия император и с образи от спортни състезания, провеждани на стадиона.

Мраморна плоча, открита при разкопките, доказва, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почитан със състезания в стадиона на Филипопол. Оброчната плоча, посветена на Антиной е експонирана в Регионален Археологически Музей - Пловдив, отбелязва археологът Мая Мартинова. Историците смятат, че на едни от състезанията, които са се провеждали, са надбягванията с колесници.

Релефът на Антиной се пази в Археологическия музей

Учените попадат на сътвореното от розов мрамор бижу през 1923 г. Щателните разкопки на обекта под площад Джумаята обаче протичат чак в периода 1973-73. под ръководството на доц. Лилия Ботушарова.

Реставриран е северния сфендон - дъговидната част на стадиона с 14 реда мраморни седалки за зрителите, разделени на сектори от стъпаловидни пътеки, достигащи до пистата. Засводеният вход под седалките води към подземен проход - улица. Над входа е изградена ложа, в която вероятно е седял императорът при гостуванията си и управителят на провинция Тракия. Седалките на Античния стадион са разположени в 14 реда, пресечени от стълбища, повдигнати на подиум с височина 1,80 м.

Дългият 240 метра стадион започва от Джумаята и свършва малко след стълбите на Каменица. Под търговските сгради в са експонирани в напълно запазен вид мраморни седалки. Такива могат да се видят например в подземията на „Екселсиор“ и H&M. Любопитното е, че върху някои от седалките са надписани с имена и рисунки на животни, родови гербове и лъвски лапи. Това са почетните зрителски места за големците на антични Филипополис.

Централният ход на стадиона е украсен с пилони, върху които са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели.

Днес Римският стадион е любимо място за камерни концерти и спектакли и една от главните забележителности на Пловдив.