Майстор на суджуци обявен за враг на народа


Дончо Майсторски е жертва на

Дончо чете последните си творения пред своята вдъхновителка. РОСЕН ТАХОВ

чистката след 9.IХ.1944 г.

Пачата на Майсторски е сервирана във фашистка посуда.

Груба грешка е, че в националната ни история суджукът е само мезе за ракия. Този деликатес е ситуиран в политическото пространство, което е с формата на чиния. Народът я пълни с вкуснотии, а силните на деня лапат.

Живко Мартинов от Добрич не е първият чревоугодник с широка хапка и дълбока глътка. В зората на нашия парламентаризъм Вълко Нейчов е пожизнен народен представител от Панагюрско. Не можел да трае и в чантата си до жалбите на избирателите задължително носел парче панагюрски суджук.

В жълтата сграда на ул. "Раковски" е била щаб квартирата на чревоугодниците

Веднъж в заседателната зала заскърцал нож. Пледоарията на оратора секнала, депутатите се заоглеждали.

Поетическият сборник, който стряска любителите на мерената реч.

Вълко гузно опулил очи с ръце под банката. Когато колеги надникнали в скута му, видели в омазнена книга нарязан от любимия му колбас.

Габровец държи

търговията в София

Родом от Габрово, Дончо Майсторски бил потомствен майстор на колбаси. Дядо му е сушил луканки и суджуци, баща му е пълнил салами, бабеци и кървавици.

Следвайки фамилната диря, Дончо навива наденици, приготвя шунки, разфасова бекони и филета. От време на време вари и пача.

Майсторски е най-добрият в бранша. Снабдява столичните магазини, а неговият има забележителна клиентела. Прочути чревоугодници като Андрей Ляпчев, Атанас Буров, Георги Губиделников и Христо Бургуджиев купуват от Дончо.

“Ех, какво време! Благодатно, царско!” - възкликва Владимир Свинтила. - Съществуваха големите “ядачи”, които далеч не бяха само от буржоазията - уточнява той. - Крум Пенев, пролетарски поет, ми каза, че изяжда на една вечеря 80 кебапчета. По свидетелство на Кирил Кръстев Гео Милев е изяждал сам половин овен. Известен е Борис Вазов като консуматор на пържоли - дванадесет на вечер.”

В тази литературно-

кулинарна среда

Дончо Майсторски не може да не пропише. Той е редовен сътрудник на “Месаро-колбасарски вести” и “Келнеро-готваро-кебапчийски глас”. Главен консултант е на “Как да си приготвим вкъщи луканки, наденици, бекони, колбаси, кървавици, пача, шунки, филета, ролета и др.” Този труд е разграбен през 1941 г. Поместена е рецептата за Пушена луканка - връх в жанра, носител на наши и чужди отличия.

Живко Мартинов да пробва: 6 кг крехко свинско месо, 2 кг говеждо и 2 кг свински гърди се нарязват на дребно. Прибавя се 15 г селитра, 200 г сол, 50 г черен пипер и 50 г захар. Сместа пренощува на студено.

На другия ден се смила през едра решетка, но ефектът е по-добър, ако се накълца със сатър. Напълнените черва се окачват на проветриво, за да се изцедят. После два дни висят на въздух, два дни се пушат в камина на слаб огън и още два се държат на преса.

Цитираните изяви

са в рамките на

професионалната

проза

В света на поезията Дончо Майсторски влиза със сборника “Гениални стихове”. Той стряска любителите на мерената реч през 1940 г. Става ясно, че под колбасарската престилка тупти сърцето на нежен лирик. Както често се случва със свръхнадарените, стихийна любов оплодява таланта на Майсторски.

Дончо се влюбва в прелестна девойка. Чувствата му са мълчаливи, скрити, несподелени. Дълго не дръзва да разкрие сърцето си. Най-сетне се решава да проговори:

Дойде време да призная,

че ще ви обожавам.

Трябва да запитам,

дали ви заслужавам.

Тя казва “Да!”. Започва най-щастливият период в живота на поета. При всяка среща Дончо вади от джоба тетрадка, протяга ръка като Овидий и почва да чете последните си вдъхновения.

Ако Дончо беше

останал

при саламите и

любовната лирика,

съдбата му щеше да е друга. Майсторски обаче е пламенен патриот, който живее със славното минало и настояще на отечеството. Преди всичко Дончо се прекланя пред делото на своя земляк Васил Априлов:

Ти великия Априлов,

сигналът на науката,

това започна с любов,

разгони в нас скуката.

В “Млад зов” поетът сочи призванието на всеки истински родолюбец:

Да работим и творим

по закона млад и стар,

бъдещето начертано

да изградим

от нашия умен велик цар!

Всеотдайност

и жертвоготовност

пулсират

в стихотворенията

“Българин”, “Войник”, “От робство до величие”, “Свещен дълг”, “Безсмъртие”.

Тези творби се оказват фатални. Поетът Майсторски гилотинира колбасаря Майсторски. Какво се случва?

На 9 септември 1944 г. е извършен преврат и нискочелите комунисти започват лов на “фашисти”. На 23 ноември Съюзът на българските писатели свиква общо извънредно събрание.

Гласувано е решение на управителния съвет за проявена “фашистка дейност” да бъдат изключени 29 творци на словото.

Дончо Майсторски го няма в списъка, защото не е член на СБП. Той членува в Софийското месарско занаятчийско сдружение “Св. архангел Михаил”. Заради патриотичната си поезия обаче е обявен за “враг на народа” и попада под ударите на Дванадесетото постановление на Министерския съвет.

Този мракобеснически

документ нарежда:

“Изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, където и да се намират те.”

По модела на средновековните индекси на забранените книги са изготвени списъци на вредната за народа литература. Вътре “Гениални стихове” са арестувани заедно с каталога “Германско стъкло, германски порцелан”. Има връзка - във фашистка посуда е сервирана пачата на поета Майсторски.

През 2005 г. поръчах “Гениални стихове” в Пловдивската народна библиотека. Служителката донесе томчето. Понечих да го отворя, но беше още неразрязано. Сякаш вчера е излязло от печатницата. Една книга на майстор на суджука и перото, осъдена на 65 години самота!

Политици в Тайно кулинарно общество

Андрей Ляпчев е Велик майстор на чревоугодниците

Чревоугодници от политиката се обединяват в Тайно кулинарно общество през 20-те години на миналия век. Организацията наподобява масонската. Ръководи се от Велик майстор, новооглашените се приемат с ритуал, сбирките са потопени в мистерия.

Министри, депутати и висши държавни чиновници са сред посветените. Те се събирали около маса един път месечно, за да вкусят от деликатесите на сезона. Свинско през зимата, агнешко през пролетта, дивеч през лятото и плодове през есента радвали по-първите стомаси. Отбрани ракии и вина поливали менютата.

Гуляйджийски

изстъпления

не се допускали

С храната трябва да се свещенодейства, сочи уставът на гастрономите. Ние не сме прасета, а кавалери на вилицата и лъжицата, теоретизират членове на обществото.

Кълновете на тази организация идат от дълбините на българския политически живот. Преди да бъде построена сградата на Народното събрание, заседанията се провеждат в столовата на старото Военно училище (зад сегашния Военен клуб на бул. “Цар Освободител”). Тук сред уханието на армейска чорба депутатите гласуват жизненоважни закони за младото княжество.

През 1880 г. председател на парламента е Петко Славейков. Преди обяд той списва либералния орган “Целокупна България”. До мастилницата слага чиния с горнооряховска пастърма и половница вино. Пише, пише дядо Славейков, па хапне и сръбне. После отново хваща перото и пак пийне и мезне. По тоя метод за половин час статията е готова.

След обяд Славейков

отива

в парламента

и сяда на председателското място. Удря звънеца, проверява кворума, заседанието започва. “Председателят всеки път весел или с натежала глава. Не слуша кой какво говори, нито помни кому е дал думата. Често и заспива”, разказва очевидецът Добри Ганчев.

Тайното кулинарно общество стъпва на тези традиции, но от особено значение е, че се формира непосредствено след земеделския режим. Оранжевите издигат софрата в култ. Изгладнели политици от колиби и паланки дълбоко бъркат в държавната каца и демонстрират охолство.

Хорото води самият Александър Стамболийски, който през 1921 г. вдига на щерка си сватба за чудо и приказ. Според плевенския вестник “Северно ехо” 4000 души три дни яли и пили за сметка на бюджета.

Политическата

дружина

на Стамболийски

не пада по-долу

“Отдавна вече бе минало полунощ - спомня си един земеделски гуляй поетът Кирил Христов. - Почти всички бяха пияни. Изведнъж от лявата ми страна се разпя министър Радолов. Той има силен и приятен глас и пее хубаво народни песни. Лошото бе само, че е министър, и после, че като отвори уста, няма свършване. А шампанското се лее като вода.”

На 9 юни 1923 г. дружбашите са свалени, но жилавата гастрономия преживява преврата. Неколцина политици я подемат, доразвиват нейните принципи и ги канализират в Тайното кулинарно общество.

Първите стъпки са плахи, организацията бележи разцвет след 1926 г., когато премиерът Андрей Ляпчев е ръкоположен за Велик майстор на чревоугодниците.

До 1931 г. той оглавява три кабинета и прави всичко възможно обществото да набере сили и укрепне.

По това време

за членове са приети

външният министър Атанас Буров, председателят на парламента Тодор Кулев, едрият индустриалец Иван Балабанов и редица други.

“В София съществуваше Тайно кулинарно общество, сред което един ден попаднах, въведен от моя приятел професор Димитър Мишайков, с когото редактирахме тогава сп. “Звено”. Това беше през 1928 год.”, свидетелства звенарят Димо Казасов.

Мишайков прави кариера чрез гастрономията. Той първо е приет за кулинарен член, а през 1930 г. става министър на търговията. Професорът отвежда приятеля си в ресторант “Балабанов” на ул. “Раковски” 117. Двамата не сядат в общия салон, а се шмугват в една странична стая. Там прави около разкошна трапеза ги чакат Ляпчев, Буров, Кулев и останалите посветени.

Димо Казасов е изумен, когато заедно с хайверите, раците, пушените риби, гъбите и прочее чудесии му поднасят и стриди.

“Откъде пък

тия стриди?”,

чуди се Казасов

Мишайков му казва да пита директора на БДЖ Владо Каракашев. Онзи обяснява, че деликатесът е изваден от скалите при Галата. Водолаз се гмуркал в морските дълбини, за да разкраси софрата на обществото. Звенарят пробва стридите и констатира, че са по-вкусни от прочутите им португалски посестрими.

По време на тъпченето Великият майстор Ляпчев набляга най-много на гъбите, а редовият член Буров майсторски троши раците. Той има вила край Варна и затова си пада по морското лакомство.

“След вечерята Мишайков ми обясни, че ме е въвел в едно закрито кулинарно общество, което един път в месеца се събирало на обща трапеза, сервирана с най-ранните рядкости на нашата земя: първите агнета, пилета, пъдпъдъци, сърни, фазани и пр., първите домати, краставици, аспержи, артишок, чиги, есетри, скумрии и пр.”, документира Казасов.

Дребничкият Димо, който участва във всички преврати от 9 юни насам, проговаря след 9 септември 1944 г.

“Запазих чак до днес тайната на горното общество не само от коректност към него, но и от пощада към себе си, тъй като чувствах, че съм се оказал в една неподходяща за мен среда”, пише в спомените си той.

Българин

(От “Гениални стихове”)

Българио, име сладко,

много те обичам -

по-много от мама, татко -

това не отричам.

Дето всички си учила

само на доброто,

и природно надарила,

не ти мислим злото.

Народа ни работи мирно

за общите блага,

до край остава вярно

с вълшебната наслада.

Той се радва и старае,

няма и да престане,

че България най-сетне

империя да стане.


Какво четем:

🔴 Целувките на Живков и други фотоистории

🔴 Водното конче, което донесе световен успех на Янина Алексиева

🔴 ВЪЛШЕБНА ГЛЕДКА! Разходка с дрон над Седемте рилски езера (ВИДЕО)

Източник: 24 часа



Коментари



горе