Пловдивчанин води три опълченски роти на Шипка


140 години от героичната отбрана на Шипченския проход се навършват на 10 август.  Подобно на спартанците при Термопилите, българските опълченци и руските воини удържат много по-многочисления турски аскер. Подвигът им е  въплътен във величествения паметник на връх Св. Никола.

На 3 октомври 1876 година руският император Александър II свиква съвещание за обсъждане на въпроса за война на Русия с Турция. Тогава се взима решение за създаване на Българско опълчение.

Съгласно замисъла на руското правителство, опълчението трябва да бъде ядро на бъдещата българска армия. За негов началник е определен генерал Николай Столетов. 

На 17 април 1877 г. почетният конвой на главнокомандващия, както се е наричало дотогава опълчението, официално със заповед се преименува в Българско опълчение. За командири на дружините са назначени: на 1-ва дружина българският подполковник Константин Кесяков, на 2-ра - майор Куртянов, на 3-та - подполк. Калитин, на 4-та - майор Редкин, на 5-а - подполк. Нищенко, и на 6-а - майор Беляев.

Константин Кесяков е роден през 1839 година в Пловдив. Заедно с Любен Каравелов през Цариград и Одеса пристигат в Москва. Кесяков завършва филологическия факултет, а след това и второ Константиновско военно училище. Назначен е в знаменития Преображенски полк. През 1867 г. поручикът е изпратен в Белград за участие в обучението на втората Българска легия.  

На 16 ноември 1876 г. Столетов изпраща до началника на щаба на армията следния рапорт: „Моля Ваше превъзходителство за откомандироване в мое разпореждане на  намиращия се в гвардейската пехота капитан Кесяков (роден в гр. Пловдив - България), който да бъде произведен в подполковник”.

 На 6 (18) май 1877 г. делегация от град Самара връчва в Плоещ Самарското знаме на Българското опълчение. На 21 юни (3 юли) българските дружини в състав от 7444 души редови войници и 81 офицери начело с ген. Столетов преминават Дунава и стъпват на родна земя.  

След освобождението на Велико Търново и под влиянието на първите успехи на руските войски, командващият Дунавската армия Николай Николаевич взима решение да настъпи решително с главните сили зад Балкана. Александър II и военният министър Милютин отхвърлят това решение като криещо много рискове.

За три дни предният отряд и опълченците с ускорен марш от Велико Търново преодоляват прохода Хаинбоаз, който не се охранява, защото турците го считат за непроходим.  С цел да прикрие проходите Хаинбоаз и Шипка, Гурко взима решение да овладее Нова Загора. Сюлейман паша настъпва към Стара Загора с главните сили, а основната част от отряда на Гурко е насочена към Нова Загора в три колони: лява, средна и дясна. Пътят на дясната колона в състав от 3500 души е преграден от Реуф паша. Колоната с нейния командир херцог Лейхтенберски се оттегля към Стара Загора, където опълченските дружини в състав от 2000 души получават своето бойно кръщение.  

На левия фланг 1-а и 3-а дружина заемат възвишенията пред града, преграждайки пътя за Казанлък. На десния фланг се разполагат 2-а и 5-а дружина и 9-и Казански драгунски полк. Астраханският драгунски полк и Киевският хусарски полк осигуряват левия фланг, срещу който е направлението  на главния удар на Сюлейман паша. Трета знаменна дружина отразява ожесточените атаки на левия фланг. Създава се критична ситуация. Турците имат превъзходство в сили и средства. Калитин повежда опълченците в контраатака.  Възниква опасност от обкръжение и гибел. Калитин дава сигнал за отстъпление. Опълченците започват отход.  

След като получава известие за тежкото положение на отряда при Стара Загора, генерал Гурко тръгва към него с усилен марш, разбива отряда на Реуф паша, ала пристига до Стара Загора, когато градът е овладян от противника. Шест часа две хиляди опълченци и хиляда и петстотин руски кавалеристи водят неравен бой с противника. Трета знаменна дружина понася най-големи загуби. От 496 опълченци живи остават 207 души. 

След разформирането на отряда на ген. Гурко опълчението се оттегля на Шипченски проход, към който решително се устремява Сюлейман паша с тридесетхилядна армия. 

Шипченската позиция с дължина километър и половина и дълбочина от 70 до 1000 метра, включваща връх Св. Никола и Орлово гнездо, се обстрелва от артилерията на противника от съседните височини.

Сюлейман паша получава заповед да деблокира армията на Осман паша при Плевен и съединявайки се с неговата 40-хилядна армия, да отхвърли руските войски зад Дунава.

На 9 (21) август 1877 г. турците преминават в настъпление. Колоната на Шакир паша се насочва към предната позиция - връх Св. Никола и Орлово гнездо, където за отбрана са разположени един батальон от Орловския полк и двете батареи - Стоманената и Голямата, под командването на полк. Толстой. Пехотата и оръдията откриват огън, а сапьорите взривяват фугасите. Столетов заповядва 1-а и 4-а дружина и две роти от Орловския полк, които са в резерв, да се насочат към застрашения ляв фланг на позицията. В първия ден на боевете за прохода са отбити 11 атаки на противника.  

На 10 (22) август турското командване изкарва на височините Малък Бедек и Малуша нови оръдия. През целия ден се води артилерийски дуел и пушечен огън. Пушките Шаспо бързо стават негодни за стрелба, затова опълченците се въоръжават с Бердана и Кринка, които вземат от убитите и ранените руски войници. Под прикритието на тъмнината ген. Столетов подобрява укрепването на позицията и отдава заповед за кръгова отбрана. Храна няма. В дружините са останали малко патрони и сухари. Водоизточникът източно в подножието на позицията се обстрелва от турската артилерия.  

Решителният ден за отбрана на Шипченския проход е 11 (23) август. Този ден принадлежи на историята. Четиринадесет атаки отразяват  защитниците на прохода. Турската артилерия открива интензивен огън по Шипченската позиция. В 5.00 часа турската пехота преминава в решително настъпление след извършеното прегрупиране. Грохотът на снарядите, свистенето на куршумите и бойният вик „Аллах” се сливат с общия гръм на сражението. Сюлейман паша е разпоредил да се разстрелва на място всеки низам, който побегне назад. Пленници да не се взимат. Реджеб паша по обяд на 11(23) август провежда шест атаки срещу левия фланг на позицията, отбраняван от 2-а, 3-а и 5-а дружина и батареите Централна и Кръгла.

Особено ожесточени са атаките на десния фланг. Към 14,00 часа патроните на защитниците на Волинската височина свършват. Полк. Липински изпраща фелдигер на връх Св. Никола с молба за помощ. Пристига сам граф Толстой с рота от Брянския полк, която заема почти мъртвата отбранителна линия.  

На централния участък оръжието на защитниците излиза от строя, патроните свършват, в ход са скали, камъни, дървета, удари с щик и окопни инструменти. Към края на деня отрядът на ген. Столетов се оказва в критично положение. Пет табора се появяват в тила на позицията и достигат на 200 метра от пътя за Габрово. Настъплението им е спряно от две роти на Брянския полк. Силите са неравни. Вейсел паша се стреми да затвори краищата на подковата. За ликвидиране на опасността Столетов изпраща от левия фланг три опълченски роти под командването на храбрия подполковник Кесяков. Турски кавалеристи проникват в тила на позицията и затварят обръча на обкръжението. Ген. Столетов е в предните окопи и вдъхва кураж на опълченците.  

Изведнъж на позицията настъпва тишина. Зловеща, тягостна. Руските батареи замлъкват. Снарядите са свършили. Ген. Дерожински заповядва да се извадят затворите на оръдията. На връх Св. Никола и Орлово гнездо опълченците и орловците са свършили патроните. Оръдията са застинали в тих унес. Сапьорите на ген. Кренке взривяват скалите.  

Останала е надеждата за подкрепление. Ала едва на 10 (22) август ген. Радецки изпраща помощ. Отговорност за това носи ген. Борейша, който докладва на Радецки неверни сведения за движение на Сюлейман паша през прохода Твърдица - Елена.

Сутринта на 10 (22) август от Търново Радецки начело на 4-а стрелкова бригада и 4-ри батальона от 2-а бригада на 14-а пехотна дивизия с усилен марш тръгват за прохода. Стрелците от 16-и стрелкови батальон, по двама на казашки коне, вечерта на 11 (23) август се появяват на прохода в най-критичната минута и решават изхода на сражението. Като се спешават, стрелците от 16-и батальон с устремна атака отхвърлят намиращите се на шосето турци. Пристига цялата бригада, която начело с Радецки атакува врага и го обръща в бягство до укрепената позиция, чиято цялост е възстановена. Шипченският проход е спасен.

На 12 (24) август на прохода пристигат Житомирският и Подолският, полк. Радецки поема командването на отбраната. В боевете  дружините загубват 531 души. Загубите на русите са 3411 души, убити и ранени.  

Кореспондентите пишат: „Българският легион доказа, че българите са достойни за свободата си. Опълчението се покри с гръмка слава”. 

Слава, която се носи от век на век, както пише Вазов.


Какво четем:

🔴 Нов рекорд на Ком-Емине - 3 дни и 9 часа (СНИМКИ)

🔴 Поклон за Хаджи Димитър на гроба му над Свежен

🔴 Скоро Стависки ще се пързаля, а Мануела няма да е помръднала от леглото

Източник: Марица



Коментари



горе