По пътя на птиците - Дуранкулашкото езеро


Венета Николова - Пътешествия без край

В късния следобед най-северният плаж на българското Черноморие изпраща с носталгия още един безметежен летен ден. Последните слънчеви лъчи бавно се оттеглят от губещата се в далечината пясъчна ивица, която отделя морската синева от тръстиковите брегове на Дуранкулашкото езеро. 


Малко преди слънцето да се потопи във водите му, настъпва истинска суматоха. Неочаквано небето се изпълва с рояк от птици. Пернатите се стрелкат в лудешки танц, гонят се около огненото кълбо, а после плавно се снишават над езерото, преди да се скрият в тайнствените си леговища.

 

Виа Понтика – така се нарича един от главните миграционни маршрути на птиците, прелитащи между Европа и Африка. В България птичата магистрала минава над вълнистите била на Странджа планина и влажните зони по черноморското ни крайбрежие. На 6 км. от границата ни с Румъния ятата се спират, за да отдъхнат при Дуранкулашкото езеро – една от най-добре запазените влажни зони у нас. Край обраслите с водолюбива растителност езерни брегове гнездят над 150 редки и застрашени вида. Нищо чудно, че районът е „златна мина” за орнитолози, фотографи и „колекционери” на красиви природни картини.

Снимка : btourism.com   Червеногушата  гъска 

Сред пъстрото птиче множество, което от сутрин до вечер огласява небесата над Дуранкулак, се откроява един уникален, застрашен в световен мащаб вид. Това е червеногушата гъска, превърнала се в нещо като туристическо лого на района. „Най-красивата гъска на Земята изминава 7 хиляди километра от далечен Сибир, за да достигне водите на Дуранкулак. Тук зимува цялата 30 хилядна популация на този вид!” – разказва Павел Симеонов от фондация Льо Балкан.

Загадъчният свят на птиците се е превърнал в неудържима страст, обсебваща мислите и свободното време на някои от тях. Въоръжени с бинокли и скъпа фотографска техника, маниаците са готови да чакат с часове, скрити сред високите тръстики на езерото, само и само, за да се срещнат „очи в очи” с някоя белоока потапница, индийско шиварче или червена чапла.




Как любителите орнитолози отдъхват край бреговете на Дуранкулашкото езеро?

„Извън наблюдението на птиците е трудно да се каже какво правят, защото те само това правят –категоричен е Павел Симеонов. – От сутрин до вечер ние само гледаме птици. Вечер се прибираме късно, даже след вечеря ходим да слушаме бухали и сови. Преди да си легнат, туристите попълват своя т.нар. „чек лист”. Това е списъкът на всички видове птици, които един любител орнитолог би трябвало да срещне по време на тура си. Някои от туристите идват в Дуранкулак , за да видят своя „лайфър” , което означава нов вид птица, която никога преди това не е срещал в живота си. Това са т.нар. „колекционери на видове”. Имаме клиенти, които си плащат целия тур, за да видят един единствен нов вид”.

Тук, в най-североизточния ъгъл на България, господари са не хората, а птиците. Все още! Въпреки трескавите планове на инвеститори за изграждане на голф игрища и вилни селища край езерото, този оазис на дивата природа е непокътнат. Наесен, когато прелетните птици се готвят да отлетят към топлите земи, Дуранкулак се превръща в „сцена” на удивителен спектакъл. Тогава небето над езерото и близкия плаж потъмнява от птици. Подредени в стройни редици, те рязко променят посоката на полета си, подобно на изтребители-бомбардировачи, направлявани от вещи пилоти. Ще видите как 70 хиляди щъркела се издигат нагоре в съвършен синхрон, образувайки жив облак с 15 км. дължина, който грациозно се рее във висините. Или как ято от 1500-2000 пеликани свободно планира в небето, носено от топлите въздушни течения. Най-подходящият сезон за наблюдение на птици обаче е пролетта и по-точно месец май, когато пернатите се завръщат от зимните си леговища.

„Тогава птиците пеят, те са активни, те са красиви и хората могат да ги наблюдават – разказва Павел Симеонов. – Прелетът е също интересен, защото тогава имаме внушителни количества от мигриращи птици, или т.нар. реещи се птици. Това са пеликани, щъркели, жерави. Любителите орнитолози наблюдават и хищни птици – орли, соколи, ястреби и т.н.

Всеки период има своя чар и тук целогодишно могат да се наблюдават пернати. Вярно е, че лятото, когато близките крайморски туристически бази са пълни с туристи, за птиците е вял сезон. Не защото няма птици, а защото по това време на годината те не са толкова активни. Горещо е, те се крият на сянка, повечето от тях започват да линеят и оперенията им не са толкова красиви. Но с повече търпение човек винаги може да попадне на някой интересен екземпляр!” 

Венета Николова . Пътешествия без край
 


Какво четем:

🔴 Лондон – София: Нискотарифна одисея с привкус на измама

🔴 Полетът на първия Български космонавт Георги Иванов (Снимки)

🔴 Влиза в сила Ньойският договор

Източник: Пътешествия без край



Коментари



горе