На 14 април 1205 г. българската войска печели една от най-знаменитите битки в историята ни


Доспехите на сблъсъка - българско средновековно въоръжение от началото на XIII в. (исторически реплики)
Снимка: Иво Данчев

На 13 април 1204 година след масиран щурм столицата на Византия за първи път в своята история попада в чужди ръце, превзета от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход.

Малко по-късно, на 16 май същата година Балдуин, граф на Фландрия, е коронясан за първи латински константинополски император.

През пролетта на 1205 година в Тракия избухва въстание, организирано от тракийската ромейска аристокрация, която междувременно - по думите на хрониста Жофроа дьо Вилардуен - е признала българския цар Калоян за свой император.

Латинската власт е отхвърлена първо в Димотика, а след това и в Адрианопол (днешен Одрин) и Аркадиопол.





Изненадан и притеснен от неблагоприятното развитие на събитията, император Балдуин свиква пръснатите из империята латински войски. Към Адрианопол първоначално е изпратен само един рицарски отряд. На 25 март, след като получават първите подкрепления, императорът и граф Луи дьо Блоа, номинален дук на Никея, без да дочакат да се събере цялата латинска армия, също потеглят към Адрианопол.

Обединените при крепостта Никица латински отряди достигат града, по чиито кули се развяват знамената на цар Калоян. Адрианопол е подложен на обсада, а няколко дни по-късно към рицарите се присъединява с още толкова хора и венецианският дож Енрико Дандоло.

Появата на българската армия заедно с 14 000 кумани в помощ на обсадения град подготвя сцената за едно от най-знаменитите сражения в нашата история.

На 13 април по заповед на цар Калоян куманите предприемат лъжлива атака срещу латинския лагер. Целта е да бъде проверена реакцията на рицарите, които се впускат в неорганизирано и безсмислено преследване на лековъоръжените кумани. 





Бойната тактика, приложена от българския владтел, принуждава латинците да преосмислят собствените си действия. На последвалия военен съвет начело с император Балдуин е взето решение при повторно такова нападение рицарската армия да се построи пред лагера, без да предприема преследване, и там да чака основните сили на българите.

Междувременно цар Калоян избира подходяща позиция за предстоящата битка и прегрупира силите си.

На следващия ден, 14 април 1205 година, куманската конница отново атакува латинския лагер. Събитията се развиват с изключителна бързина. 

Въпреки решението от предишната вечер, Луи дьо Блоа повежда своя отряд в поредното преследване и призовава Балдуин да го последва. Латинският император е поставен в трудна ситуация, но решава да се включи в преследването.

Планът на цар Калоян се увенчава с пълен успех.

Постепенно латинската конница е увлечена до мястото, където се намират основните български сили и предварително подготвени засади. Попаднали на неблагоприятен терен и без възможност да се разгърнат, латинците са стремително атакувани от българите.





Завързва се тежка битка, в която част от западната армия не издържа и побягва. Според Жофроа дьо Вилардуен сражението продължава дълго и изглежда само рицарите, изоставени от обикновените воини, се бият докрай. Много от тях загиват заедно с граф Луи дьо Блоа, който, ранен на два пъти, отказва да напусне бойното поле и да остави императора на милостта на българите.

Балдуин също отказва да се оттегли и продължава отчаяната съпротива, докато най-сетне е пленен. 

Датата е 14 април 1205 година, а от деня, в който графът на Фландрия потегля на кръстоносен поход, са изминали точно три години.


Какво четем:

🔴 Подвигът на Стоил войвода

🔴 Деградиралите пишман-звезди срещу истинските герои на България

🔴 Учени разбиха клишето за нещастната нация: Българинът всъщност е щастлив

Източник: nationalgeographic



Коментари



горе