Всеобхватното дело на патриарх Евтимий

По-късно заминал за Атон. Наклеветен, че крие в килията си съкровище или поради проповеди, насочени срещу властолюбието и сребролюбието на властимащите, българският духовник бил заточен на остров Лемнос от византийския император Йоан V Палеолог. Оневинен, Евтимий се върнал в Атон и прекарал известно време в Зографската обител. Мнозина учени твърдят, че именно там у него назряла идеята да извърши правописна реформа и да се направят нови преводи на богослужебните книги.

След престоя си в Света гора духовникът се върнал в Търново. На север от града той основал или възобновил манастира „Св. Троица“. Там около него се оформил кръг от ученици. По подобие на Климент Охридски и Наум Мизийски, Евтимий извършил заедно с последователите си своето важно дело.

В този манастир започнала голяма правописна и богослужебна реформа. Той установил единен правопис на основата на старинния кирило-методиев език. След това започнал да ревизира всички късни преводи на богослужебна литература, като целта била новите преводи да са максимално близки до гръцкия оригинал. Наложил единни правила за употребата на еровете и носовките, въвел ударенията и предиханията, възстановил някои буквени знаци по подражание на гръцката азбука, обогатил лексикално книжовния език. Така той премахнал грешките в старите книги и основата за възникване на ереси.

През 1375 г., в разгара на дейността си, Евтимий бил избран за български патриарх. След като оглавил църквата, той успял да наложи правописната реформа, с която в българските земи било постигнато книжовно единство. По-късно Григорий Цамблак сравнил делото му с това на Мойсей и на египетския владетел книголюбец Птолемей. Евтимий провеждал и активна политика, насочена към опазване на християнския морал. Той се борил срещу нравствената поквара, обхванала част от българското духовенство. В проповедите и словата си не пропуснал и ересите, чиито последователи изкривявали Светото учение.

Най-голямото му изпитание обаче тепърва предстояло. В годините на неговото патриарстване във все по-голяма опасност за Балканите и за българските земи се превръщала османската експанзия. През 1393 г. султан Баязид I обсадил Търново. По това време цар Йоан Шишман се намирал в Никопол и начело на градската отбрана застанал именно патриарх Евтимий. Поради липса на конкретни сведения обаче, повечето учени приемат, че той не участвал в сраженията, а повдигал и поддържал духа на защитниците. След превземането на столицата от турците, Евтимий бил принуден да напусне своя храм и патриаршеския дворец и да се настани в най-голямата от оцелелите църкви – „Свети Петър и Павел“.

От онези мрачни дни останала легендата за спасението на патриарха, предадена чрез думите на Григорий Цамблак. Османският военачалник на Търново заповядал да отсекат главата на Евтимий, но ръката на палача се сковала и не могла да нанесе удар. След това чудо той бил заточен, най-вероятно в Бачковския манастир. Там продължил дейността си и убеждавал приелите исляма българи да се откажат от него, а на колебаещите се подсилвал вярата и им давал упование и надежда. Няколко години по-късно, около 1402 г., българският патриарх починал. И до днес не е напълно установено къде точно бил погребан.

В дългогодишното си творчество Евтимий превел много литургии и богослужебни текстове. Основната част от тях били събрани в т. нар. Евтимиев служебник. Освен на преводите, патриархът се посветил и на написването на оригинални творби. Такъв характер имат службите за царица Теофано и св. Петка Търновска. Известно е, че той е автор на няколко жития: на св. Йоан Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Петка Търновска и св. Филотея. Евтимий създал и четири похвални слова за св. св. Константин и Елена, св. Неделя, св. Иван Поливотски и Михаил Воин, както и няколко послания.Чрез образите на светците и делата им, патриарх Евтимий прокарвал религиозно-нравствените идеи на православната църква и на исихазма.

В своите съчинения той използвал богата лексика, различни изразни средства, силно влияещи върху емоциите на читателя. В някои от тях личат и патриотичен дух и засилен интерес към миналото на българската държава, дължащи се на политическата обстановка и на османската експанзия на Балканите.

Благодарение на патриарх Евтимий книжовният език и единният правопис се наложили над регионалните диалекти и говори. Българската лексика била обогатена с нови думи и словосъчетания, възстановени били и някои архаизми. Всеобхватното дело на патриарха в тази посока оказало влияние и в други държави.Чрез неговите ученици и последователи, оригиналните български текстове и новите преводи от гръцки език се разпространили в Сърбия, Влахия, Молдова и Русия. За втори път след Златния век при Симеон, България станала център на книжовност и оказала културно влияние на други държави.

Какво четем:

🔴 Тежките думи на Петко войвода за българските политици, все едно казани днес (ВИДЕО)

🔴 Писмо от жена с увреждане: Г-жо Ангелкова, вие министър само на здравите хора ли сте?

🔴 Стари мой приятелю

Източник: Bulgarian History

Коментари