Ботев – върхът, от който гледате цяла България (снимки)

И така – преходът е труден най-вече защото е дълъг. Един съвет – не мислете, че най-високите върхове са и най-трудни за „покоряване“ (мразя тази дума). Мусала например е доста по-лесен от Мальовица, Вихрен или Орловец. А за “Двуглав“  или „Дженгала“ ви трябват пикел и въже.

Както и да е. Ако тръгнете от края на пътя над Видима (квартал на Априлци) за еднодневен преход в двете посоки ще ви трябват най-малко 11 часа. Първо до хижа „Плевен“ по стръмна пътека за около час и после още 4 часа до върха. И като прибавите снимките и задължителния чай и закуска на върха и сметката излиза.

Да отбележа – gsm-покритие има почти по цялото трасе. Едната станция е на самата хижа „Плевен“, другата – на върха. И ако през 15 минути се изкушавате да пускате снимки на пейзажи и да четете отзивите, сложете половин час отгоре.

Хижа Плевен е сред най-известните за планинарите и една от изходните точки за изкачване на „Ботев“. Само оттук до върха денивелацията е съвсем малко под 1000 метра. Това е почти като да изкачиш Бурж Халифа в Дубай по стълбите. Да напомня, че трябва и да слизате.

Самата хижа е дружелюбна, ако ме разбирате и като външен вид и като отношение към туриста. Разбрах, че след многогодишни усилия лифтът до хижата няма да го бъде. Всичко е готово, но нямало хеликоптер който да качи 8 тона въже на кангал до хижата, откъдето да го спуснат надолу по стълбовете. А такова улеснение ще бъде.

Но да продължим към върха. По траверса до върха се откриват зашеметяващи гледки, най-красивите от които са отвесните зъбери над 100-150 метра право надолу на Северен Джендем и по-нататък над него Марагидик (Русалка). Това ме подсеща да споделя едно усещане – Стара планина далеч не е просто една тясна проточила се през цялата страна планинска верига, която гледайки на картата можете да „прескочите“ за няколко часа. Това е огромен планински масив, който крие толкова очарование и наслада, колкото сурови опасности и уважение, граничещо със страхопочитание.

Да ви кажа за водата. Вкусна, бистра и студена ви чака на всеки час  от прехода. И още – за пореден път се уверих, че ни увря главата и пазим планината чиста. Единствената пластмасова бутилка през целия над 15-километров преход (приблизително) в едната посока беше тази от снимката, направена на чучрче. Това го напомням при всеки удобен случай на моите зелени отвсякъде приятели, които се клеха, че и построяването на лифта до Седемте езера, и този над Банско ще съсипят планината, защото орди пишман-туристи ще я налазят и омърсят. Не, че ги няма, но са пренебрежимо малко за десетките хиляди, които дишат с пълни гърди и се любуват на прекрасната природа.

На около 40 минути от върха е заслонът „Ботев“. Около него – свободен катун коне. Винаги ме е очаровала подобна гледка на волните животни високо в планината. Но добрите снимки на коне стават много трудно особено, ако си уморен (а малко под върха няма как да не си) и не можеш да тичаш насам-натам по склона, за да нагласиш кадъра така, че хем да са на фона на кулата на върха, хем да не са срещу слънцето хем да позират като Наоми Кембъъл.

Върхът е широк и просторен, но това не значи, че е дружелюбен, по-скоро бих казал – суров. Само климатолози могат да ви обяснят защо тук духат ужасяващи ветрове, как едни въздушни маси се прехвърлят от Северна в Южна България и обратно, аз само заснех един кадър как облаци са спрели точно на билото на планината от север.

От самия връх при хубаво и ясно време наистина можете да прегърнете с поглед цяла България. Точно днес имаше мъгли, но съм изкачвал „Ботев“  от хижа Рай при кристално ясно време и Дунав наистина се вижда като тънка нишка, а на юг – Родопите и Рила. Изумително е.

А всички, които гледат телевизия в Северна България трябва да кажат „Тенкю“ на  Ботев връх заради големия предавател, пуснат още през 1965 година и непрекъснато се модернизира.

Жълтото „иглу“, което виждате на една от снимките пък е приемо-предавателна станция на военните. Формата е такава, за да се избегне обледяването, което иначе достига до 2 метра.

На самата хижа има една паметна плоча на един партизанин, който бил прострелян от фашистки куршум малко преди да дойде „свободата“ на 9 септември, но на входа на хижата какво ли няма.

Но има и други плочи, които просто колко си обичаме България.

Станцията и целия предавателен комплекс се захранва от южната страна, от Калофер, но ако има тежка авария, на секундата се прехвърля към ВЕЦ „Видима“, който е резервен и ако помните е изходна точка за изкачването.

За връщането не ми се пише. Дъжд, гръмотевици и то от най-гадния тип – облак-земя. В такива случаи трябва да захвърлите настрани раницата с цялата електроника вътре – мобилен телефон и навигационен Garmin, какъвто носех. Също и планинските щеки, защото са си живи гръмоотводи и особено, ако сте на открито.

Но…кьоравите врабци, Господ ги храни.

На финала – няма нищо по прекрасно да се прибереш с уморени крака и да се любуваш в очарователното спокойствие на малко семейно хотелче в Априлци с бира в ръка на пълнолуние.

Евгени Петров – Gendo. Снимки: Авторът

Какво четем:

🔴 Гъдел Нюз: КАТ измислиха нова глоба

🔴 Резерват "Белите брези" опазва единствената по рода си естествена брезова гора на Балканския полуостров

🔴 Връх Средногорец – родопската Шипка

Източник: Вести

Коментари