Летен маршрут за ентусиасти - сървайвъри яхат Кончето


Търсите уникална ваканция с ударни дози адреналин? Рецептата е проста: нахлузвате туристическите обувки, мятате раницата на гръб и се гмурвате в дебрите на Пирин. Само за седмица ще преборите стреса, ще пречистите душата и тялото си.  

Тази година в разгара на сезона по пиринските стръмнини е истинско стълпотворение от търсачи на силни усещания. По пътеките се разминават българи, македонци, гърци, сърби, поляци, германци, англичани, французи, дори корейци и японци. 

Тръгваме 12 -  задружна група ентусиасти. Колите остават в Банско, хващаме бусчето през Добринище до хижа „Гоце Делчев”. Оттам със седалковия лифт сме на хижа „Безбог”, кацнала живописно на 2240 м край едноименното езеро. Хижата е хотелски тип, връстница е на демокрацията, след като лавина събаря старата хижа в края на 1960-те. И кухнята на „Безбог”, и местното култово заведение "Бай Славе" предлагат всякакви вкусотии на прилични цени. 

Групата хапва на крак и отпрашва към най-близките върхове - Безбог и Полежан. Старото име на гранитния красавец Полежан, 2850 м, е Мангър тепе - от турското мангър, монета,  заради тропащите каменни плочи. Панорамата отгоре е толкова величествена, че направо спира дъха: Стражите, Джангала, Острец, Джано, Каменица в далечината, Вихрен на хоризонта вдясно, дълбоко долу огледалото на Попово езеро. Всеки оставя стотинка в издълбания камък - да се върнем пак.  

Към заслон “Тевно езеро” тръгваме на зазоряване. След час е почивката на Поповото езеро, най-голямото и най-дълбоко в Пирин, ширнало се  в дъното на живописен циркус. Тук най-запалените младежи в групата като в екшън от Ultimate Survival си правят бърз плувен маратон към острова в езерото, напук на температурата на водата от едва 14-15 градуса. Разхлаждането в езерото е полезно преди катеренето с тежки раници по стръмния склон и обиколката през красивите Самодивските езера, сгушени в каменната прегръдка на връх Джангал, 2730 м, прекръстен безуспешно по времето на соца на Самодивски.    

Най-сетне синята лентова маркировка през морените на Момин двор ни отвежда на превала, лявата Кралевдворска порта. Следва спускане по сипея към циркуса Белемето с Тевното езеро и заслона до него.   

Въпреки суровите условия, напливът на туристи е огромен. Заслонът, едно от най-посещаваните места в Пирин, и той, и двайсетината палатки буквално пращят по шевовете. Част от приключението са подвяващата външна тоалетна, църцорещата миничешма, импровизираният душ с маркуч и продупчена кутия - мизансцен за страхотни селфита.  

На следващия ден ни чака панорамен, но труден 8-9-часов преход към хижа Вихрен.  Първа поема щурмовата група - предстои им да изминат маршрута, след като буквално на бегом изкатерят внушаващите страх остри зъбери и отвеси на красавеца Каменица. Това не е място за всеки. Хора със слаби крака и сърца най-добре да не предизвикват съдбата с тези 2 часа катерене.   

Основната група поема по традиционната червена маркировка направо към Вихрен - през превала Мозговишка порта, през стръмните гърбици на Типиците - прочутото трио върхове, надвиснало над чудно красиви езера.   

От Башлийската порта до Възела пътеката се срива главоломно надолу по морените към Дългото езеро. Срещу нас е връх Тодорка, дълбоко надолу е Бъндеришкият циркус, в който езерата са на всяка крачка - Жабешко, Голямо Рибно, Окото. Дълъг спусък през клека и ето я хижа Вихрен, кацнала на брега на река Глазне, между грамадите на Вихрен вляво и Тодорка вдясно.

Хижата е фраш, паркингът е задръстен с коли, включително тузарски джипове. Микробуси неуморно стоварват нови порции любители на планината от всякакви националности и възрасти - от пеленачета до 80-годишни ветерани. За по-натежалите туристи околните езера и боровинковите плантации са истински рай. 
Идеално за пикник е красивото Муратово езеро, само на час и половина път. Край прозрачните му води има дори плажуващи с чадъри и по бански.    

Черешката на тортата на всяко пиринско приключение е, естествено, Вихрен. Пътят е стръмен в по-голямата си част - няма как, трябва да се преодолее цял километър денивелация. Най-яките в групата отново предизвикват завист в тълпата - появяват се горе от зловещия Джамджиев ръб - любим маршрут за катерачи, където еделвайсите са цели плантации.  

Опашка се е извила за снимки на вихренската пирамида. Македонци се опитват да опънат знамето със звездата на Виргина. Български патриоти обаче веднага показват кой кой е, като веят и трикольор, и зелен байрак с надпис „Свобода или смърт”.   

Българската доминация е пълна, след като македонците подвиват опашки и поемат надолу, не се решават да продължат към легендарното Конче, смятано за най-рискованото място в нашите планини. Името наистина му пасва - това е 300-метров скален ръб, на места с ширина 50 см и може да се яхне. И от двете страни почти отвесни пропасти - по над около 1000 м. На най-опасните места пътеката е обезопасена със стоманено въже. Вниманието на всяка крачка е задължително. На този ръб времето се променя рязко за минути. А ако те завали горе, включително сняг през август, връщането по разхлъзганата скала е доста сериозно предизвикателство.   

На половин час разстояние е най-високият заслон в България - Кончето, 2820 м. Дървената барака с двойни стени, закрепена в скалата, може да спаси десетина души в аварийна ситуация.  Построена е през 1955 г. от туристи от Пловдив и Разлог.

На връщане от Кончето всички са уморени, но доволни от себе си. Гледката към отвесната 400-метрова северна стена на Вихрен с вечната пряспа внушава страхопочитание.  Сбогуваме се с царството на катерачите и дивите кози. Неизбежно ще се върнем отново - хвърлили сме паричка, оставили сме част от сърцето си на най-високия връх на магьосника Пирин.    


Какво четем:

🔴 11 август 1953 г. - Ражда се Людмил Стойков Янков

🔴 Младият шахматист Момчил Петков отново покори Европа

🔴 3-годишните на тест - проверяват могат ли да учат

Източник: Марица



Коментари



горе