Учител по математика изработва уникални килими от плъстена вълна
Слави Кадиев от Смолян по професия е софтуерен инженер, но в момента работи като учител по математика в София, където продължава и да учи. Негова страст обаче, се оказва плъстенето с вълна. Още от малък той е посещавал различни кръжоци по занаяти.В началото работата с вълназа него е само хоби. Идеята да кандидатства в конкурса „1000 стипендии“ на Фондация „Комутас“ става причини той да се запознае с тънкостите на мокрото плъстене. „Трябваше да представя проект и аз дълго се чудих с какво изкуството да кандидатствам. Така реших да е с плъсти. Дотогава нямах много информация, знаех само, че се използва вълна, сапун и вода, за да се изработят такива изделия. Знаех също, че в миналото и в Родопите плъстенето се е практикувало и аз от там се захванах и направих проект“, казва Слави. Първите му плъсти представлявалидребни изделия – колиета, гердани и обеци, брошки. Учил се на принципа „проба – грешка“ и признава, че му е коствало доста време, за да достигне тънкостите в плъстенето. По-късно започва да изработва торби и шалове.
Първата си изложба организира още като ученик в 11 клас в ПМГ „Васил Левски“ – Смолян и вече шест години сериозно се занимава с плъстене.
След няколко години упорита работа с вълната, между студентски години и работа, идва новото предизвикателство пред Слави, когато решава да се яви на майсторски изпит в Камарата на занаятчиите – Пловдив. Тогава решава да направи първия си килим от плъстена вълна. Разчитал е само на това, че е запознат с технологията. Повечето плъстари в България изработват дребни детайли, като сувенири, брошки, бижута и шалове. Въпреки сложността и големия обем на работата, той се справя блестящо и оттогава изработката на килими е неговата страст. Противно на твърдението „Занаят не се учи, занаят се краде“, Слави споделя за тънкостите и технологията при изработването на килимите си: „Използвам 100 % вълна, без никакви примеси. Добавям си я от вуйчо ми, които гледа овце. Целият процес на обработката минава през мен – пране на вълната, сушене, чепкане, след което я нося на дарак, за да се разчепка още по-добре. После идва ред на багренето. Използвам химически бои или естествени багрила – люспи от лук, черупки на орехи, коприва, брош, мента, картофи и много други растения.След като приключа с обработката на вълната, започвам с нареждането на една много дебела основа, около 10-15 см на сухо. Вълната се подрежда равномерно, като сменям посоката на влакното – първо напречно, след това надлъжно, за да може когато се свива вълната, това да става и в двете посоки равномерно. След това мокря със съпунена вода и оформям краищата, за да са гладки, защото това е едно от важните неща за килима. После започвам да рисувам орнаментите. Изработката на един килим зависи от сложността и обема, като понякога са необходими от 10 до 15 дни“.
В творбите си Слави използва елементи от копривщински килими, защото региона на Копривщица е известен с плъстени килими. Въпреки, че в Родопите хората са изработвали основно плъстени шапки, в следващите си работи Слави смята да включи мотиви и цветове, характерни през миналото в Родопите, тъй като според него родопските шарки също са много интересни, а цветовете са ярки и много наситени.
Според майстора в последните години ръчно произведените неща все повече се ценят от хората. Негови произведения има не само в България, но и в чужбина, а от 18 до 20 августв организираното от „Артел-13“ ателие в село Киселчово, Слави ще въведе в тайните на плъстенето и всички, които желаят да се научат.
Снимка: Слави КадиевСнимка: Слави КадиевСнимка: Слави Кадиев
Какво четем:
🔴 Село Долен – една автентична родопска приказка🔴 Манастирът "Св. Богородица Спилеотиса" е първият на деспот Слав
🔴 Ново приложение "Бонго гадател" надува сметките на GSM-ите
Източник: Родопчани