Красива ловджийка е страшилище за хищниците


Младата дама може да се похвали с над 80 чакали и лисици само за година

Ивелина Стоянова е новак с ловен билет, има само година стаж зад гърба си по полета и гори, но вече е сред най-добрите авджии на Ловно-рибарско дружество “Сокол-Шумен”. Организацията на хората с точен мерник чества 125 г. от създаването си преди дни, а сред отличените със специална грамота беше красивата ловджийка, защото е рекордьор по отсреляни хищници. От миналия август до днес от ловния й полуавтомат “Армсан” са паднали над 80 чакали и лисици. И в това няма грам преувеличение. А как е постигнато – Ива и съпругът й Стоян, който също е запален ловец, могат да разказват с часове изключително увлекателно, без да крият тайни в авджийството.

Ловният тандем е на излети не само през уикендите, природата ги зове дори в делничните дни. Фамилията членува в ловната дружинка на шуменското село Васил Друмев, където е домът им, но са сред най-желаните гост ловци в землището на шуменското село Хан Крум, на квартал Дивдядово, в село Захари Стоянов. В последното населено място, част от община Попово, в събота (12 август) Ивелина ще участва в откриването на птичия лов. Разказва, че от седмица няма търпение, летният й ловен костюм е приготвен, купила си е патроните, прегледала си е оръжието. Като истински запалянко.

Всъщност, Ивелина се запалила по лова още през 2000 г., когато съпругът й и нейният брат се втурнали да учат за изпити за ловци. Помагала на мъжете да се подготвят, като развивала теми, те ги учели, а тя ги препитвала. От вълнение дали ще се справят, присъствала и на изпита. Още тогава комисията усетила, че в Ива дреме ловен талант. През годините се ограничавала да придружава по ловни мероприятия мъжете. И перфектно сготвяла слуката им, защото е ненадминат майстор особено на ястия от пъдпъдъци. Благородно завиждала на ловците, че практикуват хобито си, но винаги си казвала – Един ден и аз ще стана ловджия!

Миналата година взела изпита от раз, справила се отлично, макар че от 30 души група имало 7-8 скъсани. Още на дебютния си лов за няма и два часа закачила 15 пъдпъдъка на колана. Толкова е позволено за ден, иначе Ивелина е голям късметлия и винаги има слука, обяснява съпругът й. Хвали я, че още като прясна ловджийка гръмнала два пъдпъдъка на дубле, както му казват. Кучето й вдигнало чифт птици във въздуха и тя била изключително точна.

На втория си излет пък имала късмет да убие първата лисица. Лудогорското й гонче Рея, признат шампион от екстериорна изложба, помогнало много. То надушило лисицата, върнало се при стопанката и от гласа личало, че е усетило опашатката. Нюхът й е безпогрешен, особено в ранни зори, разказва Ива. Тогава хищниците са по пътеките на дивеча, целта им е унищожение, търсят си храна. Същите пътеки обаче са известни и на Ива, и на съпруга й. Така докато вредителят ловува дивеч, пада на мушката на красивата авджийка. “Чакала съм и по 4-5 часа на пусия при минус 20 градуса”, признава тя. Обяснява, че при такива условия е нужно освен здраво зимно облекло (нейното е подарък от свекъра Русиq също известен ловджия и от свекървата) и огромно търпение, и дисциплина. Никакви цигари за разтуха, защото хищникът ще те усети. Излишни са и приказките, забранени са мобилните телефони. Затова имам слука, обяснява Ива.

Колкото дали се страхува от хищниците, отсича с усмивка: “Убивала съм и от 2 метра, но нямам страх. Не се доближавам до животното, докато не видя, че съм се справила”. Обяснява, че ако някой се страхува, това са хищниците. Те усещат човека по миризмата и бягат от него. Ива не се притеснява да взема сама трофеите. Предните лапи, ушите и опашката се доставят в Ловното като доказателство, че наистина си ликвидирал хищник. Най-голямата й слука са четири чакала на един излет. Първите два паднали през минута, а след час и останалите. Веднъж пък уцелила толкова едър екземпляр, че дори се зачудила дали не е вълк.

Хобито на Ива и Стоян е благородно, защото е в името на запазване на дивеча. Иначе хищниците се множат, вземат яйца, убиват беззащитните малки… Другият начин ловците да опазят богатството на природата е непрекъснатото подхранване на животните и птиците. Затова зимата в най-големия студ фамилията се качва в джипа си и зарежда хранилките за зайци, фазани и яребици из полетата на Васил Друмев. Ловците Стоянови сами отглеждат и екзотични птици в дома си и могат да си позволят да разселват част от тях. Пускали са фазани, яребици, а през последните две години и красиви кеклици. Те виреят при скалисти условия, но експериментът на ентусиастите се оказал успешен. Тази година видяли как миналогодишните имат поколение и водят по 6-7 малки и пуснали още. “Но в тези райони сме много бдителни, проверяваме за хищници през 2-3 дни и ги убиваме”, обяснява Стоян. А неговите хищнически трофеи за година са малко над 30. Далеч зад съпругата си е. Смее се, че като кавалер дава шанс дамата да стреля.

Ива вече има и един сезон на свински лов, макар че няма повален екземпляр. Стреляла по огромен нерез, той окървавил храстите и избягал. На следващия излет в същия район на с. Хан Крум брат й убил дива свиня, която била с дупки от бренеке по главата и според авджийката това най-вероятно е бил нейният дебют.

Със сигурност ще пожъне успех, защото е упорита, а принципът й по отношение на хобито е – не започвам работа, която смятам, че ще ми попречи на лова. Затова вече е отказала две предложения за работно място, шефовете изисквали да се трудиш и в събота, и в неделя, а за ловджията тези дни са свещени.

А по въпроса дали наистина най-много се лъже след лов, Ива е откровена, че всеки малко попреувеличава на трапезата, но е допустимо. Най-важното е по време на лов да не се лъже, да са спазва ред и дисциплина, за да не стават инциденти и да е сладка после слуката.

Над 1100 ловци и риболовци членуват в “Сокол” – Шумен и според организатора по лова Неделчо Ненов 14 са дамите с пушки. В това занятие обаче, няма делене на полове, важно е желанието и Ива го доказва.


Какво четем:

🔴 Кристина Баракова извоюва първо място

🔴 Учител по математика изработва уникални килими от плъстена вълна

🔴 Село Долен – една автентична родопска приказка

Източник: Труд



Коментари



горе